Клаудия Пинейро
Твоя (23)

23

Ернесто и Чаро се качиха в залата за заминаващи, като не преставаха да се целуват.

Нямаше какво да го усуквам, бях ги видяла със собствените си очи. А собствените очи не те лъжат. Най-много можех да ги затворя, но беше твърде късно за това. Всичките ми филии бяха паднали с маслото надолу и трябваше да го приема. Но въпреки че Ернесто и Чаро се целуваха на ескалатора за заминаващи, все още не можех да сглобя останалата част от историята. Защото имаше много и най-различни вероятности. Целият този ден ги преценявах, като търсех доводи, за да ги потвърдя, или несъответствия, за да ги отхвърля. До средата на следобеда в главата ми вече беше станала такава каша, че разните версии ми се объркваха и вече не помнех кои съм отхвърлила и кои остават. И тогава ми хрумна да си направя конспект или нещо като помощна схема. В училище, когато трябваше да уча нещо много сложно, си правех такава схема, с много стрелки и таблици, всичко малко, но подредено, и ако това не ми проясняваше мисълта, поне ми служеше за помагало. Никога не съм била силна ученичка. Училището не ме интересуваше, все си мислех за други неща. Отначало се притеснявах. Беше ме страх, че ще ме вземат за тъпанарка. Докато един следобед — май бях в пети клас — зубрех имената на различните видове триъгълници: равностранен, равнобедрен и разностранен. Кой знае защо, равнобедреният ми убягваше. Повтарях ли, повтарях, а щом затворех тетрадката, го забравях — като някоя малоумна. Или недоразвита. Мама го забеляза и ми каза: „Не се притеснявай, момиче, ако има нещо, което въобще няма да ти послужи в живота, това е равнобедреният триъгълник“. И беше права — на какви ли не глупости ни учат. Като че ли равнобедреният триъгълник щеше да разреши проблема ми с Твоя. За тези триъгълници в живота никой не ти обяснява, учиш ги самичка. И с мъка. Почти винаги те късат, дори когато мислиш, че си успяла. Защото, когато най-малко очакваш, вместо да премахнеш едната страна на триъгълника, виждаш, че се е прибавила още една и триъгълникът се е превърнал в квадрат. Както стана с мен. Както стана с Алисия.

За тази геометрия никой не те подготвя.

Помощната схема представляваше приблизително следното:

Заглавие:

Вероятни ситуации между Ернесто и Чаро

Отначало написах „Вероятни отношения между Ернесто и Чаро“, но думата „отношения“ ме подразни. Отхвърлих също „контакти“, „връзки“, „взаимоотношения“, „обвързване“ — по разни и най-разнообразни причини.

Вероятност 1:

Всичко, което ми каза Ернесто досега, е вярно, обаче:

— Случайно е срещнал Чаро на летището;

— Случайно и тя е пътувала за някъде (не за Рио);

— Случайно са се озовали заедно на ескалатора;

— Случайно Ернесто или тя, или и двамата са изпитали желание да се целунат и са го сторили.

Отхвърлих тази вероятност, по простата причина че не вярвам в случайности. А човек трябва да остава верен на себе си. „Случайно“ може, както си вървиш по улицата, от някой балкон да падне саксия и да ти счупи главата. Но да приемеш, че двама души могат да се целуват „случайно“, докато отиват в залата за заминаващи, е най-малкото детинско.

Вероятност 2:

Историята на Твоя е приблизително такава, каквато си мислех, и:

— От честите срещи на Ернесто и Чаро по този повод накрая той е хлътнал по нея;

— Ернесто е трябвало да замине по работа за Бразилия и е решил да я вземе;

— Става дума за най-обикновен флирт, като всички останали през годините на брака ни с Ернесто, за който не си струва особено да се притеснявам.

„Така ли мислиш?“ — се запитах, след като го написах. Това му е хубавото, когато си записваш мислите, че после, като ги четеш, все едно си говориш с друг човек — можеш да спориш и да го критикуваш колкото си искаш. И докато гледах листа, казвах на тази друга, която бях аз и не бях аз: „Кой може да измисли подобна тъпотия?“. Ако Ернесто и тази жена, които по една или друга причина са свързани с изчезването на Твоя, плюят на всичко и заминават заедно, като се целуват пред хората, тяхното не беше „най-обикновен флирт като всички останали“.

Преди да съставя „Вероятност 3“, трябваше да свърша малко работа на терена. Не знаех много за Чаро. Всъщност едва три неща — че е племенница на Алисия, че има нещо общо с мъжа ми и че работи като фотографка за някакво клюкарско списание. Отидох на будката и помолих продавача да ми даде за малко всички седмични списания, прегледах редакционния им staff^[1] и купих онова, в което пишеше „Фотограф: Чаро Сория“. Прибрах се вкъщи и набрах номера на издателската къща. Нищо. Затворих и разбрах, че телефонът няма сигнал. Беше изключен. Включих го и се обадих. „Издания Пампа“ — ми отговориха. „Мога ли да говоря с госпожица Чаро Сория, фотографката?“ „Не, няма я.“ „Кога мога да я намеря?“ Мъжът на другия край на линията отдалечи слушалката, но го чух да вика: „Ей, кога се връща Чаро?“. Някой му кресна нещо в отговор, но не го разбрах.

„Не знаем, госпожо, замина“ — ми каза този на телефона. „Аа, замина ли? Да не е на това прословуто пътуване за Рио?“ „Да, това същото, дето веднъж й се отложи.“ „Дето веднъж й се отложи“ — помислих, но не можах да го кажа, езикът ми не се обръщаше. Бях си свалила кръвното с хапчето, бях пила малко уиски. Сигурно беше от уискито. Преглътнах, раздвижих си езика и с усилие продължих: „Я ми кажи, ще мога ли да й изпратя един плик? Обаждам се от агенцията за недвижими имоти, тя ни остави апартамент за даване под наем, имаме клиент и ми се иска да види предложението още щом се върне“. „Да, разбира се, няма проблем.“ „Кажи ми, драги, пълното й име, за да адресирам плика както трябва.“ „Ампаро Сория, но може да напишете Чаро, защото използва прякора си за всичко.“ „Ама за някои неща прякорът не върши работа. Благодаря, чао.“ „Чао, госпожо.“ Затворих и отидох право при куфарчето за инструменти — да проверя билетите, които бях открила в нощното шкафче на Алисия заедно с револвера и снимките на Ернесто. Голите снимки. Всичко пасваше. На единия билет пишеше „А. Сория“. „А“-то можеше да е на Алисия, но се оказа, че е на Ампаро. Прегледах всички писма. Никакво име. Всички подписани с „Твоя“. Можеше да е Алисия. Но можеше и да е друга. Знае ли човек. Пишеше само „Твоя“. И тогава вече наистина се почувствах глупачка. Защото трябваше по-рано да се досетя. Не бяха снимки, по-скоро поредица от малки черно-бели кадри, каквато професионалните фотографи предлагат, когато трябва да избираш. Професионалните фотографи като Чаро.

Едва тогава съставих „Вероятност 3“.

Вероятност 3

— Твоя не беше Алисия;

— Твоя е племенницата й Чаро (обърнете внимание на разликата в глаголното време на глагола съм — беше за Алисия и е за Чаро);

— Алисия е имала предишна връзка с Ернесто (потвърждават го обаждането й в нощта на злополуката, държането й в парка в „Палермо“, на което бях свидетел, както и револверът върху голите снимки на Ернесто);

— В наивността си Алисия е била подведена от собствената й племенница и не е могла да понесе ужасната обида, нанесена й от гореспоменатата и от любовника (общият на двете), тоест от мъжа ми. Четвъртата страна на квадрата.

Изпитах искрено съжаление към Алисия. Това, което й бяха сторили, няма име. Особено племенницата. Една жена е подготвена да бъде прецакана от мъж — това е класически номер. Ако още не са те прецакали, ще живееш с дамоклев меч над главата, защото знаеш, че някой ден, рано или късно, ще те прецакат. Но някой със собствената ти кръв е нещо друго. Това може направо да те побърка. Мисля, че ако Алисия и аз си бяхме поговорили малко преди да се случи това, което се случи, щях да я науча на много неща. Струва ми се, че всъщност е била много наивна. Аз вече съм вряла и кипяла в тези работи. Ако бяхме двете срещу Чаро, борбата щеше да е по-равностойна. Вярно, че и двете, взети заедно, не събираме нейните цици, но все щяхме да измислим нещо. А после щяхме да се заемем и с Ернесто. Мисля си, че дори можехме да станем добри приятелки. Не казвам интимни, но добри приятелки.

Алисия вече я нямаше, но аз съм тук и въпреки неравенството в силите нямаше да се предам току-така.

От „Вероятност 3“ изтеглих три стрелки, пред които имаше въпросителен знак:

? Ернесто и Чаро в момента все още поддържат извънбрачна връзка.

С наклонени и по-дребни букви, за да се поберат в полето, добавих следните забележки: да чакам; да се успокоя; и това ще мине. При повторен прочит задрасках последната възможност и със звездичка отбелязах в долния край на страницата: Виж „Вероятност 2“

? Ернесто и Чаро поддържат връзка, която е в разгара си (доказателство — пътуването за Бразилия).

Забележки в полето: план за действие; пряка намеса; обявяване на война (на нея).

? Ернесто и Чаро не се завръщат от това пътуване.

Без забележки в полето.

Излязох и потърсих работещ уличен телефон, после набрах номера на полицията. Трябваше само да изчакам някой да отговори, да кажа каквото имах да казвам и да затворя. „Полицейски участък 31“ — казаха на другия край на линията.