Клаудия Пинейро
Твоя (36)

36

Фотокопие от издадена в Испания книга — представлява сборник доклади, изнесени на XII национален конгрес по приложна психология през 1995 година. Фотокопираната статия е озаглавена: „Принос към дактило-психологията; психически характеристики и други съображения“, и е подписана от група испански психиатри. Фотокопието бе намерено в жабката на колата, наета от Инес Перейра. Без бележки в полетата.

L’uomo delinquente.^[1] Това е заглавието на труда на Чезаре Ломброзо^[2] — бивш военен хирург и директор на психиатричната клиника в Пезаро. В него той изследва над шест хиляди случая на престъпници и открива известни характеристики или физически особености, които според него са повторяеми.

Според Ломброзо типичният престъпник има широка челюст, големи уши, дълги ръце и високи скули.

Въз основа на изследванията си той твърди, че подпалвачът се отличава с малка глава; измамникът е силен, с широки челюсти и високи скули; джебчията обикновено има дълги ръце, висок ръст и черна коса.

Правени са и други подобни проучвания. Докторът от Виена Франц Йозеф Гал^[3] развива теорията за френологията, която по онова време придобива широка известност. Според споменатата теория за характера на човек може да се съди по формата на черепа. Според Гал склонностите към домакинство са съсредоточени в задната част на черепа; интелектуалните способности — в предната част; великодушието — в горната, а егоизмът и егоцентризмът — в страничните части. Неговите последователи класифицират повече от четирийсет модела и твърдят, че стига да измерят черепа, могат да определят дали човекът пред тях е заклет пияница, компулсивен картоиграч или крадец.

Теориите на Ломброзо и Гал постепенно са отхвърлени от живота. Независимо от това и макар че методите им претърпяват провал, същността на проповядваното от тях е в сила и до днес. Не само онези, които се занимават със съдебна медицина, а и мнозина други, включително и работещите в областта на психоанализата, все още се опитват да открият модел, който да определи какви хора биха могли да бъдат потенциални престъпници. Или убийци.

Може би най-учудващото е, че този стремеж е породен от желанието на човек да определи съществуването на подобна тенденция не у другия, а у самия себе си.

Нещо като гаранция, че никога няма да се превърне в малко чудовище.