Клаудия Пинейро
Твоя (34)

34

На 17 декември 1998 г. в Буенос Айрес, пред Негова чест съдията и съдебния секретар — протоколист се яви по своя воля непризован свидетел, за да даде СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ. Господин съдията го подкани да обещае или да се закълне, че ще говори истината — за онова, което знае и за което го попитат — според личните си съображения. Свидетелят беше надлежно уведомен за съответното наказание в случай на лъжесвидетелстване, като му бяха прочетени законоустановените разпоредби от Наказателния кодекс. Свидетелят произнесе: „Кълна се“. Също така бе уведомен за правата си, залегнали в чл. 79, чл. 80 и чл. 81 от Наказателнопроцесуалния кодекс, като последните му бяха прочетени на глас.

Свидетелят бе помолен да съобщи личните си данни, на което той заяви, че се казва АЛБЕРТО ГАРИДО, което потвърди с представянето на намиращ се у него Национален документ за самоличност №12.898.610; по професия сервитьор, разведен, роден на 6 март 1960 г. в Буенос Айрес, син на Енрике Гаридо и Елена Гомес, живеещ на улица „Ятай“ №2341 в същия град.

Призован да съобщи онова, което знае по делото, той заяви: „Тази сутрин се явих в полицейски участък 31, откъдето ме препратиха в този уважаем съд, за да съобщя много важен факт по делото. В деня на изчезването на Алисия Сория обслужих в кафенето една много нервна госпожа, облечена в пясъчножълт костюм, която излезе от сградата, където живееше споменатата Сория. Тя се зае да наблюдава сградата с подозрително поведение. Много ясно си я спомням, защото привлече вниманието ми с това, че носеше гумени ръкавици.“ Господин съдията попита: „От гума ли?“ Свидетелят отговори: „Да.“ На въпроса на съдията дали е имал представа за самоличността на споменатата госпожа, свидетелят заяви: „Доскоро нямах, но вчера нашият постоянен клиент господин Ернесто Перейра, от чашка на чашка, сподели притеснението си, че е единственият заподозрян за престъпление, което не е извършил, както и тревогата и страха си, че жена му — Инес Перейра — е замесена в това деяние със злощастен край, но обвързаността и уважението му след толкова години брак не му позволяват да се яви пред съдебните власти и да сподели подозренията си. Показа ми една снимка, която винаги носи със себе си, и лицето на нея съвпадаше сто на сто с жената, която бях забелязал в деня на изчезването на Алисия.“ Попитан от Негова чест защо досега не се е явил да даде клетвени показания в съда, свидетелят заяви: „Защото понякога човек може да отсъди неправилно и се боях да не замеся някого напълно невинен само поради нервност или необичайно поведение. Но когато господин Перейра сподели страховете си и ми показа снимката, съвестта ме подтикна да се явя и да изкажа съображенията си, а правосъдието да отсъди дали греша.“ Попитан от господин съдията дали желае да добави, да оспори или да поправи нещо от гореказаното, отговори: „Не“, с което заседанието бе закрито, като преди това бе прочетен на глас протоколът и след господин съдията и в мое присъствие свидетелят го подписа с ПОТВЪРЖДАВАМ.