Клаудия Пинейро
Твоя (17)

17

Извадка с изречения и пасажи, подчертани с флуоресцентно зелено върху фотокопиран материал от мексиканско списание по съдебна медицина. Споменатият материал е озаглавен „Въпросът за трупното вкочаняване при вземането на посмъртни отпечатъци и изготвянето на други патологични доклади“. В този случай няма бележки в полетата, които да бъдат цитирани, а подчертани пасажи, което е отбелязано в скоби в преписа по-долу.

Телесната температура спада през първите дванайсет часа след смъртта с един градус на всеки час.

През следващите дванайсет часа спадането на температурата е почти наполовина по-бавно. Ако тялото е било във водна среда, изстиването му, естествено, е много по-бързо. (Пасажът е подчертан.)

Данните, свързани с изстиването на тялото, както и rigor mortis^[1], и livor mortis^[2] са показателни за деня и часа на смъртта.

Трупното вкочаняване се дължи на химически процеси в организма — вътрешната среда се променя от киселинна в алкална и мускулите се стягат. Този процес започва от клепачите, обхваща лицето, малко след това — туловището и накрая — долните крайници.

След като процесът на вкочаняване завърши, трупът става корав като пън. (Подчертана е думата „пън“.) Но трупът не остава завинаги в това състояние. Дванайсет часа след процеса, довел до rigor mortis, в трупа се извършва нова киселинна реакция и той започва да се отпуска. Това става в същия ред, както и в предишния процес — първо се отпускат клепачите, после лицето, туловището и накрая краката.

Хипостазата е по-ранен процес, който спомага за установяването на часа на смъртта. В мига, в който сърцето спира и кръвообращението се преустановява, под въздействието на гравитацията кръвта се оттича в онези части на тялото, които са разположени най-близо до земята. Ето защо около два часа след смъртта тези части се оцветяват в по-тъмно поради спукването на червените кръвни телца. При смърт от отравяне цветът на петната е по-тъмен. Ако е причинена от цианид, цветът им е розов. Ако смъртта е причинена от въглероден оксид, петната по долните крайници са яркочервени.

Всичко обаче зависи от това, кога е бил открит трупът и къде е бил през това време. (Изречението е подчертано.)

Ако е бил на топло и сухо място, тъканите не се разлагат, а изсъхват. Такъв е случаят с трупове, скрити под подови настилки или в гардероби. Ако тези места са и проветриви, изсъхването става много бързо. Тялото се сбръчква, или е налице така нареченият ефект „сухо грозде“, при което обаче чертите на лицето са видими, дори да са минали години.

Ако тялото остане на открито или е заровено на неголяма дълбочина, разлагането се ускорява. Бактериите бързо се размножават в такава топла и влажна среда. Ако обаче гробът е надълбоко, липсата на приток на въздух не позволява на бактериите да се развиват и процесът на разложение е много по-бавен.

Младежи и хора с наднормено тегло се разлагат по-бързо поради наличието на мазнини в тялото.

Какво става, когато тялото е във водна среда? (Изречението е подчертано.)

След откриването на труп във водата, независимо при какви обстоятелства, първото нещо, което установяват следователите, е дали жертвата е умряла от удавяне, от хипотермия поради престой в студена вода или е била вече мъртва, преди да падне или да бъде хвърлена във водата. В случай на удавяне белите дробове ще са пълни с вода, но не и в другите случаи.

Във всички споменати по-горе случаи процесът на разлагането е подобен, но съществено се отличава от този при трупове, останали на открито или заровени под земята. Трябва да се вземат под внимание някои подробности. Като начало — изстиването във водна среда е много по-интензивно и трупът се вкочанява за броени часове. Посмъртната бледност не се проявява с обичайните си характеристики — кожата на мъртвеца е анормално бяла и е налице ефектът на така наречената „гъша кожа“ поради настръхването на космите по тялото. На свой ред вкочаняването се появява и изчезва по-късно. Един труп може да престои до деветдесет и шест часа във водна среда, без да изчезнат признаците на rigor mortis.

След шест-седем дни престой под водата, в трупа започва химическа реакция, при която коремната кухина се изпълва с газове. Поради това тялото започва да се издига към повърхността. (Пасажът е подчертан.)

Изключение правят случаите, когато водорасли или някакъв друг тежък предмет задържат тялото завинаги на дълбочината, където лежи. (Изречението е подчертано.)