Клаудия Пинейро
Твоя (4)

4

— Ало?

— …

— Ало!

— Иван там ли е?

— Кой го търси?

— Негова приятелка.

— Приятелките на сина ми си имат имена.

— Лаура…

— Лаура… или Лали…

— Да…

— Иван е тук, но не може да се обади. Спи.

— Аа, добре…

— Чакай, не затваряй! Иван ми разказа всичко. Знаеш ли?

— Не.

— Наистина ми е мъчно за теб и за това, което ти се е случило.

— …

— И аз съм жена и те разбирам, нали така?

— …

— Естествено, не е лесно.

— …

— И тъкмо като жена ето какво ще ти кажа — не бива повече да звъниш на Иван. Този проблем си е само твой.

— …

— Както казах и на Иви, не се съмнявам, че си добро момиче и че просто е било… произшествие, нали така?

— …

— Защото друг би се усъмнил.

— …

— Но няма как, ще трябва да си платиш за грешката.

— …

— Защото вината си е само твоя, нали така?

— …

— Синът ми не е знаел, че може да се случи. Щом не си го предупредила, откъде е можел да знае?

— Аз…

— Една жена трябва винаги да предупреждава.

— …

— И двете знаем, че не си постъпила честно, нали така?

— Но аз…

— Не знам какво биха казали родителите ти за всичко това, не ги познавам. И не искам да ги знам, не ме разбирай криво. Но аз като майка на Иван много добре знам как е станало всичко и искам да оставиш сина ми на мира, разбра ли ме, скъпа?

— …

— Ако родителите ти искат нещо да ми кажат, да се обадят направо на мен или на мъжа ми. Защото, ако ти или друг от семейството ти продължи да безпокои сина ми, ще трябва да подам жалба в полицията.

— …

— Там ли си?

— Да, но трябва да затварям.

— Добре стана, че се обади, поне можахме да изясним нещата, нали така?

— Трябва да затварям.

— Всичко хубаво и не се обаждай повече.

— …

— Чао, скъпа.

— …