Клаудия Пинейро
Твоя (29)

29

— Осем-две-пет, осем-три, осем-три?

— Да?

— Извинете, Гилиермо там ли е?

— Момент, кой го търси?

— Лали.

— Аа, да, една секунда.

— …

— Ало?

— Ало, Гилиермо, извинявай, че те безпокоя, аз съм момичето от онази вечер…

— Да, знам коя си. Колко хубаво, че се обаждаш!

— …

— Как е положението, малката?

— Добре.

— Добре?

— Ами да, горе-долу.

— Прибра ли се?

— Да, прибрах се.

— Това е добре. Това е много добре.

— Ами всъщност сега се обаждам от обществен телефон в един мол, но вечерта си отивам вкъщи.

— Добре, много добре.

— …

— …

— Обаждам ти се, защото имам един проблем.

— Ако е само един, значи, си по-добре от оня ден!

— …

— Засмей се де, ще се отрази добре и на футболиста.

— …

— Ето така ми харесва. Хайде, казвай.

— Коремът ми става твърд като камък, а после се отпуска. Помислих, че може жена ти да знае какво е?

— Ти занасяш ли ме, малката?

— Не, защо?

— Имаш контракции. Кога ти е терминът?

— Нямам представа.

— Ти да не ме будалкаш…

— Лекарят какво ти каза?

— Ами… аз не съм ходила на лекар.

— Не, лошото е, че не ме будалкаш…

— …

— Добре, чакай ме там, ще дойда да те откарам в болница.

— В болница ли?

— А къде мислиш да родиш бебето, моето момиче?

— Значи, може да е тръгнало да се ражда?

— Откъде да знам, малката, аз съм търговски пътник, продавам ципове и такива неща, но за всеки случай веднага ще те откарам в болница. Къде е този мол?

— …

— Ало?

— …

— Ало!!!

— …

— Мамка му! Затвори!