Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (96)

93

Барстоу започна да заеква:

— Ка-кво… Ка-кво… Откъде взехте това?

По гръбнака на Джъстийн пробягаха тръпки. Наблюдаваше лицето на Алън Барстоу, докато се взираше в своите снимки от досието и доклада от ареста му за сексуални престъпления срещу малолетни. Надменността му се беше изпарила, а на нейно място се бяха появили по-примитивни знаци, като страх, яд и объркване — емоции, които карат хората да станат агресивни.

— Вече има софтуер, Алън — каза Джъстийн. — Той може да засече лицата на сексуалните престъпници във всяка една полицейска база данни, дори и престъплението да е станало преди десет години в Ню Джързи. Дори и ако си сменил името си.

— И какво от това? — рече той и метна папката от масата. — Твърдите, че това означава, че аз съм убил Пайпър? Вие будалкате ли ме? Гледайте сега. Единственият ми интерес към Пайпър Уиник беше финансов. Това е всичко.

Той грабна един брой на списание „Варайъти“ от масичката и посочи на Джъстийн заглавието — „Нюансите на червеното“.

— С филма е свършено — изкрещя Барстоу. — С този страхотен касов летен хит е свършено. Знаете ли какво спечелих, задето цяла година си скъсах задника от работа? Абсолютно нищо.

Колкото повече се ядосваше, толкова повече се успокояваше Джъстийн. Поне докато само викаше.

— Успокой се, Алън. Не казвам, че си възнамерявал да нараниш Пайпър. Казвам, че си се почувствал обиден. Опитал си се да й обясниш кой си ти и коя е тя. Нещата са излезли извън контрол. Тя се е отскубнала и…

Барстоу я прекъсна:

— Доктор Смит, вие напълно, не знам как да натъртя по-силно на това, абсолютно сте си изгубили и без това нищожния ум. Срещата ни приключи. Ако повторите и една дума от тази глупост, ще ви съдя за клевета, инсинуация и каквото още нашият правен отдел успее да измисли.

Той стана, отиде до вратата и каза на асистента си:

— Джей, изпрати тези хора до изхода. Не. Повикай охраната. — После се обърна към Джъстийн и Нора: — Имате една минута да напуснете помещението.

— Правомощията на полицията на Лос Анджелис надхвърлят тези на корпоративните служители — каза Нора.

Тя разкопча сакото си и показа на Барстоу златната значка, която висеше от верижката на врата й.

— В момента изследваме дрехите, с които е била облечена Пайпър Уиник. Ако открием ваше ДНК по нея, с вас е свършено. Освен това, разполагаме със свидетел, който твърди, че сте упоили както Дани, така и момичетата, които са обвинили Дани в сексуално посегателство. Свидетелят ни твърди, че вие сте организирали секс партита, Алън. А гостите ви са били млади момичета, пияни момичета, извратено копеле такова!

По коридора изтичаха мъже в униформи в цвят каки. Барстоу направи няколко крачки до вратата, отвори я и каза на началника на охраната:

— Съжалявам, Роджър. Обърках се. Всичко е под контрол.

После затвори вратата, спусна щорите, върна се при тях, но не седна.

— Вие сте полицай? Длъжна сте да уведомите, че сте полицай. Това е клопка. Не сте прочели правата ми. Няма да кажа нищо повече без присъствието на адвоката ми.

Нора се изправи и застана лице в лице с разярения Барстоу.

— Много грешите, господин Барстоу. Не съм длъжна да се идентифицирам, а правата се четат само ако сте задържан.

Очите му зашариха от Нора към вратата, после към Джъстийн и пак към вратата в търсене на спасителен изход.

— Не ми проваляйте живота заради това. Не съм убил Пайпър. Може и да съм канил момичета вкъщи заради Дани. Може и да съм им предлагал алкохол. Някои от тях може и да са се будили до него в леглото и да са заключавали, че са правили секс с него.

— Това не е признание. Това е „вероятност“.

— Но аз не съм бутнал Пайпър от скалата. Нито случайно, нито нарочно. Нямам нищо общо със смъртта й.

— Господин Барстоу — каза Нора, — арестуван сте по подозрение в убийство и няколко десетки по леки обвинения, заради които ще бъдете задържан, докато не проверим фактите по вашата версия. Имате право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда. Време е да се обадите на този адвокат. Мисля, че ще установите, че по договора ви има постановена морална клауза, спрямо която „Си Ти Ем“ ще ви освободи от длъжност. Но пък пробвайте. Вижте какво ще стане.

Барстоу погледна Нора отчаяно.

— Почакайте. Ако ви помогна да хванете убиеца на Пайпър, може ли да сключим сделка?

Сделките бяха силата на Барстоу. Търсеше утеха в онова, което умееше добре.

— Ако имате информация, която да доведе до ареста и осъждането на убиеца на Пайпър Уиник, ще направя всичко по силите си да ви помогна — отговори Нора.

— Добре. Ще ви съдействам. Ще напиша всичко. Нека да се успокоим и да започнем отначало. Мисля, че знам кой е убил Пайпър. Не бях аз. Не е бил и Дани.