Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (78)

75

— Мини отзад — каза Дел Рио. — Аз идвам след минута.

Той пробва дръжката на вратата, която поддаде безпроблемно. Вратата се отвори, той освети къщата с фенерчето си и мина през прага.

Насочи лъча светлина към основното помещение и прецени мястото. Къщата беше от онези натруфени хижи като от списанията с индиански черги на теракотения под и яркоцветни одеяла и възглавници на кожените дивани пред камината.

В нея имаше жарава. Видя празни бутилки от вино на пода и буркани с диви цветя на первазите на прозорците.

— Има ли някого? — повика Дел Рио.

Не получи отговор.

Кухнята в стил хасиенда светеше — още една дизайнерски обзаведена стая с шарени мексикански плочки. От гредите на тавана висяха железни куки, на които бяха закачени тенджери и тигани. В мивката имаше мръсни съдове, а на плота бяха оставени чинии с остатъци от шоколадова торта.

Почти си представи как Дани и Пайпър се закачат тук.

Спалнята се оказа в дъното на късия коридор. Леглото представляваше кралска спалня, направена от брезови фиданки, и заемаше почти цялата стая. Дел Рио забеляза смачканите чаршафи, възглавниците, които бяха паднали между матрака и стената, и пъстрата покривка на леглото на купчина на пода.

Лятната рокля на Пайпър, онази, с която беше облечена за снимките миналия ден, беше преметната на облегалката на един стол. На седалката имаше женско бельо, а под стола — чифт ниски обувки.

Не беше нужно да си гений, за да разбереш, че тук е правен секс. Всъщност цялото място създаваше усещане за безкраен купон. Жалко само, че Пайпър беше на шестнайсет, а Дани на двадесет и четири.

Дел Рио продължи с кратката си обиколка на хижата. Банята беше празна. На пръчката за завесата на душа бяха преметнати мокри хавлиени кърпи. Отвори гардеробите и намери ежедневни мъжки дрехи и обувки.

Успокоен, че не е открил петна от кръв и следи от насилие, Дел Рио се върна в кухнята и излезе през задната врата.

Верандата беше надстроена над каньона. Имаше скара и удобни кресла. Отвъд нея нещо проблесна по пътеката, но в следващия момент се скри от погледа зад гъсталак от дървета.

Дел Рио слезе по стълбите до пътеката и мина през гъсталака от дръвчета и храсти. Вървеше бързо, навеждайки се под клоните, и настигна Джъстийн.

Тя се извъртя рязко, стресната от докосването му по рамото й.

— Откри ли нещо, Рик?

— Изглежда хлапетата са си прекарали добре. Само това.

— Как може Дани да е толкова глупав?

— Обади му се. Сега — каза Дел Рио.

Тя го послуша.

— Дани? Къде си, Дани? Джъстийн е.

Гласът й отекваше в каньона.

— Слушай — каза Дел Рио.

Чу мъжки глас да казва: „Тук съм“, някъде в далечината откъм пътеката. А зад себе си чу звук от трясване на вратите на кола някъде отзад до хижата.