Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (119)

116

— Хвърли едно око на това — казах на Томи.

Заредих записа на Мо-бот на моя айфон и го подадох на брат си. Той го пусна и аз чух приглушения звук от виковете на репортерите, които се опитваха да привлекат вниманието ми пред моя офис в онзи ден, който завинаги щеше да остане в паметта ми.

— Тук те отвеждат в пандиза — каза брат ми. — Кофти тълпа те изпраща.

— Не спирай да гледаш. Да виждаш някой познат?

— Ъъ. Клей Харис. Какво прави той там?

— Той работи за теб, Том.

— От време на време. Пускам му по нещо като подаяние, повярвай ми.

— Значи ти нямаш нищо общо с причината той да е там?

— Не, по дяволите. Какво намекваш? Че съм знаел, че отиваш в затвора? И че аз съм се обадил на Клей? За какво ми е да го правя?

— Хайде да отидем да поговорим с него — казах.

— Сега ли?

— Няма по-подходящ момент от сега.

— Щом казваш. Ще кажа на Ани, че излизам за малко. Чакай ме при колата.

След няколко минути Томи дойде на алеята. Беше с яке и други обувки. Разходи се зад колата ми.

Прокара ръка по задната лява част на ламборгинито и по смачканото място на вратата. Якето му се разтвори и аз зърнах затъкнатия на колана му пистолет.

— Какво, за бога, се е случило с колата ти? — попита той.

— Ходих до магазина и на излизане…

— Познавам един страхотен тенекеджия. Ще ти дам номера му. Но колкото и добър да е Уейн, това никога няма да изглежда по същия начин отново. Срамота.

— Качвай се вече, а?

— Позволено ли ти е да караш?

— Влизай и гледай да се застреляш в патката.

Томи се качи в колата. Излязох на Западна Шеста улица по посока на междущатска магистрала номер 5, която водеше на север. Пресметнах, че ще отнеме към четиридесет и пет минути да стигнем до Санта Кларита по това време на нощта.

— Защо искаш да говориш с Клей? — попита Томи.

Клей Харис работеше за баща ми като детектив и когато аз поех Private, се водеше на заплата при нас.

Не го харесвах, но беше много добър в извършването на наблюдения. Можеше да следи някого и да изчаква в колата с дни. Изглеждаше като безработен общ работник и се сливаше с тълпата на улицата. Освен това се оправяше добре с електрониката.

Обаче беше лъжец и измамник.

Клей Харис надписваше разписката за разходите си. Вземаше поръчки настрана. А един ден продаде компрометиращи снимки на наш клиент. И аз разбрах.

Тогава го уволних.

На следващия ден Харис отиде при Томи, който го назначи на работа.

Сещайки се за него сега, застанал в тълпата, ухилен самодоволно, докато ме отвеждат в затвора, възприех Клей Харис в съвършено нова светлина. Той не ме харесваше. Притежаваше уменията да ме нарани. Освен това не бих могъл да кажа, че беше неспособен да убие.

— Искам да говоря с Клей относно Колийн — отговорих на Томи.