Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (12)

9

Тенди беше четиридесетгодишен, с тен, истински фитнес маниак. Кобурът на рамото му изпъкваше под тясно прилепналото лъскаво синьо яке.

— Познаваш детектив Зиглър — каза Тенди.

— Срещали сме се — отговорих.

Зиглър имаше тяло на плувец — широки рамене и дълъг торс. На дясната си китка носеше медна гривна. Имаше пистолет на хълбока. Бяхме се засекли веднъж, когато той тормозеше един от клиентите ми. Аз бях надделял. Косата му беше посивяла, откакто го бях видял за последно. Тенди каза:

— Къде е жертвата?

Отговорих, а той ми нареди да остана там.

Зиглър се усмихна и каза:

— Дръж се, Джак.

Загледах се през прозореца към брега. Виждах само пяната по тъмните вълни. Главата ми пулсираше и ми се доповръща, но потиснах всичко, когато Тенди и Зиглър отидоха в спалнята ми. Чух, че Тенди говори по телефона, но не долавях думите му. После двамата се върнаха.

— Обадих се на „Съдебна медицина“ и в лабораторията — каза Тенди. — Защо не ни кажеш какво се случи, докато ги чакаме?

Седнахме и аз му казах, че не знам кой може да е убил Колийн, нито пък защо.

— Не съм спал от повече от двадесет и четири часа. Бях като зомби. Започнах да се събличам още щом влязох. Минах през вратата откъм коридора и отидох направо в банята.

Обясних му как след душа съм отишъл в спалнята, за да си легна, и как тогава съм открил Колийн.

— Много удобно е, че си си взел душ — каза Тенди. — Сигурно си пуснал и една пералня.

— Сакото ми е на онзи стол. Ризата — на пода в коридора. Метнах панталона си на вратата, а боксерките ми са пред душ-кабината.

Дадох на Зиглър имената на най-близките роднини на Колийн в Дъблин и уведомих двете ченгета, че данните от охранителната система показват, че кодът за достъп на Колийн е бил използван половин час преди да се прибера.

— Колийн имаше ключ за достъп до портата. Но той не е тук. Някой трябва да я е принудил насила, използвал е ключа и е притиснал пръста й в четеца на входната врата.

— Да, да — каза Зиглър и ме накара да разкажа за връзката си с Колийн.

— Излизахме заедно. Освен това Колийн работеше за мен. Аз много я харесвах. След като скъсахме, тя се прибра в Ирландия. Върна се преди две седмици, за да се види с приятели в Ел Ей. Не знам с кого. Обядвахме заедно миналата сряда.

Тенди не ми прочете правата, а аз не се позовах на правото си на адвокат. Надявах се, че ще направи някакъв пробив, че ще открие нещо, което аз бях пропуснал, но когато ме попита дали с Колийн се бяхме скарали, аз ги помолих да ме извинят, отидох в банята и повърнах.

Измих лицето си и се върнах на собствения си разпит.

Тенди ме попита отново:

— Скара ли се с момичето, Джак?

— Не.

— Не е трябвало да си взимаш проклетия душ. Или ни се подиграваш, или е било грешка. Ще изземем дрехите ти и ще разкачим тръбите. Ще проверим записите от камерите за наблюдение на летището и ще проследим телефонните ти обаждания. И това е само за тази нощ. Утре ще проверим миналото на жертвата. Предполагам, че тялото й ще ни разкрие нещо интересно.

— Дай всичко от себе си, Тенди. Но дори ти и Зиглър трябва да сте наясно, че не бих убил бившата си приятелка в собствената си къща, а после да извикам ченгетата. Натопили са ме.

— Искам само едно. Да открия убиеца на момичето.

— И аз го искам.

Дадох на Тенди бордната си карта и му казах как да се свърже с Алдо. Обещах да не напускам града. Обещах, че даже няма да се изпикая, без преди това да му поискам разрешение.

След това дойдоха съдебните медици и екипът за разследване на местопрестъпления. Дадох отпечатъци от пръсти на лаборантите, проба за ДНК анализ от вътрешната страна на бузата и мръсните си дрехи.

— Арестуван ли съм? — попитах Тенди.

— Все още не. Имаш високопоставен приятел, Джак. Но не можеш да останеш тук.

Обадих се на Дел Рио.

Двадесет минути по-късно се качих в неговата кола.

— Какво стана, по дяволите?

Разказах цялата история още веднъж.