Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (45)

42

След като Шустър обузда напиращото меле с градински маркуч, а Джъстийн повтори: „Скоти. Гледай и слушай“, тя седна с него и Дани Уитман в репетиционната на третия етаж, от която имаше хубава гледка към киностудия „Арлекин“, една от най-старите в Холивуд.

Дани седеше на пианото и дрънкаше една песен на Ерик Клептън.

— Разкажи ни какво се случи, Дани — каза Джъстийн на кинозвездата.

Той въздъхна, стана от пианото и се просна в един мек фотьойл. Джъстийн си помисли колко по-млад изглеждаше на живо, отколкото на големия екран. Освен това беше по-едър, с правилно телосложение, онази прочута трапчинка и гъстата кафява коса. Можеше да мине и за спортист в гимназията, макар да беше на двадесет и четири.

Тя забеляза номера, написан с химикалка на сгъвката между палеца и показалеца на дясната му ръка. Приличаше на телефонен номер.

— Това ще ви прозвучи идиотско, но, честно казано, аз не знам какво стана. Бяхме в къщата на Алън Барстоу. Той е моят агент, знаете ли?

— Запознах се с господин Барстоу — кимна Джъстийн.

— Имаше парти у Алън. С много момичета. Десетки. Събудих се в собствената си къща, в моето легло — сам. А после, още преди да звънне алармата на часовника ми, полицаите цъфнаха на вратата. Казват, че… Кейти Блекуел е подала сигнал срещу мен.

— Изричаш името й така, сякаш не я познаваш — вметна Скоти.

— Знам коя е — отговори Дани. — Мотаеше се наоколо, но само толкова. Не съм излизал с нея. Определено не знаех на колко години е. Дори не помня да е била у Алън онази вечер, само че момчетата ми казват, че са я видели, лепната за мен.

— А каква е версията на Кейти? — попита Джъстийн.

— Твърди, че сме си тръгнали от партито заедно, че съм я принудил да прави секс с мен в колата и че после съм я оставил пред вратата на дома й. Трябва да видите колата ми. Физически е невъзможно да правиш секс в това нещо. Но нейна приятелка казва, че ни е видяла да потегляме заедно. Ако не беше това, щеше да става въпрос само за това, чия дума има повече тежест.

— Кейти ходила ли е в болницата?

— Не. В показанията си пише, че чувствала срам и е взела душ; не е казала нищо на родителите си до следващата сутрин, когато те са извикали полицията. Проблемът е, че… онази вечер бях толкова надрусан. Ако съм го направил, заслужавам да бъда наказан. Но наистина не мисля, че съм правил секс с това момиче. Мисля, че бих си спомнил.

— Доколко си уверен в това? — каза Джъстийн.

— Всичко ми е много мътно. Спомням си само, че много се смях. Паднах. Разни момичета ме галеха с ръце. И това е. Нито един от моите хора не ме е видял да си тръгвам с Кейти.

— Може би е излъгала, за да не си навлече неприятности — каза Джъстийн. — Ако й е закъснявало например или нещо такова.

Кинозвездата подръпна долната си устна, загледан в Джъстийн така, сякаш тя не си съчиняваше история, а претърсваше собствената му памет.

И все пак, Уитман беше актьор.

— Доктор Смит, по-добре да ви кажа отсега, че това не е първият път, когато съм си губил ума. Животът ми е доста невероятен, разбирате ли? Бях още дете, когато дойдох тук. Едно обикновено дете. А тук има от всичко по много, а времето ми не е на мое разположение. През половината време все едно някой друг направлява живота ми, а аз нямам никакъв контрол над онова, което се случва с мен.

— Всичко, което искам, е да ти помогна, за да не допуснем нещата да станат още по-зле, така че да можеш да успееш да изкараш процеса без повече лоша реклама. Искаш ли да те напътствам през това?

— Да, по дяволите. Кажете ми какво искате да направя.

Джъстийн си помисли: Мамка му. Дани беше симпатичен, а сега отговорността той да остане чист и целомъдрен, за да успее да завърши своя блокбастър за сто милиона долара, беше нейна.

Подаде му две визитни картички и каза:

— На тези телефони можеш да се свържеш с мен и Скоти. Всъщност е просто. Не излизай с момичета въобще. Така няма как да се появят снимки или заглавия в списанията. Не прекарвай нощта навън с когото и да било. Ходй на работа, прибирай се вкъщи, дръж телефона си включен и поддържай връзка с нас.

— Готово.

— Чий е номерът на ръката ти? — попита Джъстийн.

— Не знам. Ето за това ви говоря. Гледайте. Няма го вече — каза Уитман, след като се изплю на ръката си и отърка длан в крачола на панталона си.

— Добре — Джъстийн вече приключваше. — От този момент си представѝ, че си монах. А ние ще изровим каквото можем за Кейти Блекуел.