Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (18)

15

Обирите в хотелите не бяха рядкост, но убийствата — да. Джинкс Пул ми обясни, че всички жертви — три от които в нейни хотели и две в други калифорнийски хотели — бяха бизнесмени от други градове, пътуващи сами.

— Полицията е безнадежден случай — каза тя. — Когато дойдоха последния път, запечатаха хотела и затвориха бара за четиридесет и осем часа. Разпитаха всички гости, подплашиха персонала ми, а накрая не стигнаха до заподозрян, нито един дори! Резервациите ни намаляха. Имаме празни стаи в разгара на сезона — че кой ще иска да отседне в хотел, в който някой е бил убит? Джак, отчаяна съм. Убиват хора. Нямам представа защо. Не знам кой го върши. Но тези хотели са всичко, което имам. Нуждая се от помощта ти.

Исках Джинкс да съобщи за убийството в полицията и след като Полицейското управление на Лос Анджелис се заеме със случая, да наеме Private, която да внедри безотказна охранителна система, но тази жена ми влизаше под кожата.

Беше уязвима, но смело се опитваше да разреши проблема си. Харесах я. Разбирах какво чувстваше. Напълно.

При все това, ние не разполагахме с човешкия ресурс, за да поемем такъв бум на престъпления с многобройни жертви, и то от грешната страна на закона. Бяхме затрупани до тавана, а и в момента най-важната ни задача беше да открием кой беше убил Колийн Мълой. Зададох на Джинкс някои въпроси с надеждата отговорите й да ми помогнат да взема решение.

Тя ми каза, че мъртвият гост в „Сън“ се казвал Морис Бингам, към средата на четиридесетте, живеел в Ню Йорк и работел в сферата на рекламата. Бил в Ел Ей по работа.

Няма сведения за шум от кавги в стаята. Персоналът на хотела познаваше Бингам. Плащал сметката си с кредитна карта, не е предявявал необичайни искания. Трябвало е да освободи стаята утре — това вече беше добра новина.

Означаваше, че още никой не го търсеше в Ню Йорк и че имаше основание да се предположи, че толкова рано през деня и при светната на вратата лампичка „Не ме безпокойте“, камериерката още не е открила тялото му.

— Разкажете ми за охранителната ви система.

— В коридорите, разбира се, има камери. Има още няколко и около басейна.

— Ще трябва да изключите онези от етажа на убийството за около час, за да успеем да влезем и излезем оттам. Можете ли да го направите?

— Да. Значи, приемате работата?

— Не мога да ви дам никакви обещания, но ще огледаме стаята и трупа. Приемете го като консултация.

— Разбирам.

— Ще ми трябва достъп до стаята.

Джинкс Пул отвори дамската си чанта, извади електронна карта за пълен достъп и ми я подаде.

— Трябва да отседна някъде за няколко нощи. Мога да наема апартамент в „Сън“ — казах аз.

— Чудесна идея — отговори тя. — Апартамент „Копола“ е свободен. Ще бъдете мой гост.