Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (76)

73

Кармелита Гомес миришеше на цветя и на цигарен дим. Погледна Круз с тъмните си очи. Все едно да се взираш в дулата на два деветмилиметрови пистолета.

— Карън тъкмо ми каза, че искаш да говорим за мъртвия клиент от миналата година. Тя не може да си затваря устата.

— Ти си й разказала за това, нали?

— Човекът беше мъртъв. Аз съм последната, с която се беше забавлявал. Ченгетата искаха да им разкажа. Всички искаха да им разкажа.

— А сега и аз искам да ми кажеш, но пък аз ще си платя за информацията. И няма да те замесвам.

— Първо ми дай парите.

— Не става по този начин — отговори Круз.

Момичето отвори вратата и измъкна единия си кец на тротоара, но той я спря.

— Почакай.

Тя се върна и го погледна, без да каже нищо.

— Ето ти триста. С онези двеста, които дадох на приятелката ти, стават петстотин. Половината от всичко. А сега, Кармелита, ако искаш останалото, ще трябва да започнеш да говориш.

Момичето пъхна парите в пазвата си и каза:

— Убиецът е шофьор на лимузини. Той откарва момичетата на техните срещи. После се връща и убива мъжете, които са ги наели.

— Това го мислиш или го знаеш?

— Когато бях в „Чувствени срещи“, бях близка с един от шофьорите.

— Как се казва?

— Джон Доу.

Ръката на Круз се стрелна, бърза като змия, към врата на момичето. Вече беше грабнал парите, когато тя се вкопчи в китката му и викна:

— Няма значение как се казва. Той е мъртъв, ясно? Взе свръхдоза.

Круз извади останалите пари и ги размаха под носа й.

Тя въздъхна и продължи:

— Та тези шофьори… Те са гадна групичка. Бивши затворници. Престъпници. Сами си определят часовете, а често пъти използват и собствените си коли. Като получат поръчка да закарат някъде компаньонка, те чуват по радиото къде точно отиват момичетата и така подбират къде да направят удар.

— Трябва ми име.

— На шофьора, който ме откара в „Морска панорама“ в нощта, когато Артър Валънтайн беше убит, ли? Казваше се Били Муфан. Двамата си споделяхме един с друг.

— Какво например?

— Били ми разказа, че един от нашите шофьори е убил онзи клиент от „Луната“. Не ми спомена името. Само ме предупреди да внимавам. И после моят клиент беше намерен мъртъв. А после Били взе свръхдоза. Нищо не казах на полицията. Те не осигуряват защита на момичетата за забавление, сещаш ли се? Били сигурно е взел свръхдоза. А може би някой му е причинил това. Знам само онова, което ми каза Били. Убиецът е шофьор, който е работил за „Чувствени срещи“ през лятото на 2010. Това беше ли ви известно? Не. Ако сте добър детектив, може би ще успеете да го издирите.

— Възнамерявам да се опитам.

— Буено. Добре. А сега ми дайте остатъка от парите.