Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (30)

27

Студентката, която работеше и като компаньонка, все още изглеждаше уплашена, но вече се вземаше в ръце, помисли си Дел Рио. Всъщност дори започваше да се държи надменно.

— И какво, смятате да ме обвините в проституция ли? Защото ето какво ще ви кажа — обясни тя на Дел Рио, — така си плащам за медицинското образование. Това не е незначително постижение. След няколко години ще спасявам животи. Наистина ли искате да попречите на това?

— Не сме тук, за да ти проваляме извънкласните занимания — каза й той. — Разкажи за човека от снощи.

— Морис ли? Беше достатъчно добър. Без разни грубости или извратености. Просто искаше да си изкара добре. По начин, който не може да получи у дома си.

— И какво се случи след доброто изкарване?

— Нищо. Разплащането става чрез агенцията.

— Как ти се стори той, когато си тръгваше?

— Беше доволен. Каза, че може би ще поиска пак да ме види, когато отново дойде в града. Аз му казах довиждане. Лимузината ме чакаше отпред.

— За господин Бингам няма да има следващ път — каза й Дел Рио. — Той е мъртъв. Бил е убит.

— Но как е възмож…? О, не. След като си тръгнах ли?

— Някой обади ли му се, докато беше там? — попита Круз. — Спомена ли нещо да го притеснява? Имаше ли нещо необичайно в поведението му?

— Абсолютно нищо. Чист тип. Беше с бели слипове и носеше венчална халка. Съвсем нормална среща, откъдето и да го погледнеш.

След като се върнаха в колата, Дел Рио пъхна диска в плейъра и изгледа записа докрай още веднъж.

Имаше дълги празни отрязъци, прекъсвани от разни хора, които си отиваха по стаите. А от асансьора на петия етаж се стичаха тълпи, които отиваха към покрива, като телата им закриваха гледката от камерата към стая 502.

Някой от тези хора трябва да е минал по коридора, да е проникнал в стаята и да е убил Бингам. Но Дел Рио така и не видя вратата на 502 да се отваря, след като Джилиан Дилейни беше излязла.

— Мислиш ли, че това момиче може да е убило клиента си? — попита той Круз.

— Не ми се вярва.

— И на мен. Някой е отишъл до вратата на стаята му и Бингам го е пуснал вътре. Тази следа е задънена улица.

— Последното чукане на Морис Бингам — каза Круз.