Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. — Добавяне

11

Асистентът ми, Коуди Доус, ме накара да се спра до бюрото му и каза:

— Добро утро, Джак. Трябва да обсъдим някои въпроси…

— Само неотложните, Коуди. Още съм като парцал.

— Ясно, добре. Ами… това е предизвестие за напускането ми.

— Какво? Проблем ли има? Мислех, че тук ти харесва.

— Получих роля с реплики във филм на Ридли Скот. Ще имам реплики!

Той се ухили широко, плесна с ръце и май даже подскочи на място. Протегнах ръка, стиснах неговата и го поздравих:

— Радвам се за теб, Коуди. Честито.

— Няма да те зарежа просто така. Направил съм списък с няколко души, с които да се срещнеш. Сам ги проучих и отсях.

Въздъхнах:

— Е, добре, какво друго има?

Беше осем и половина сутринта в Лос Анджелис, което означаваше пет и половина следобед в Стокхолм. Биологичният ми часовник беше още по централноевропейско време.

— Господин Ноча е тук. Наложи се да го въведа в твоя офис.

— Мислех, че ще имам малко време, преди да се появи.

— Чакаше на улицата, Джак. В един мерцедес, заедно с още трима души от типа, които не би искал да се омъжат за сестра ти. Отворих входната врата. Той каза, че иска да влезе вътре, така че го доведох тук, горе. Прецених на място.

— Правиш ли още кафе?

— Да — ухили се Коуди.

Влязох в офиса си.

Състоеше се от две части — в единия край беше работният ми кът, а в другия — място за срещи. Кармине Ноча седеше на стол до бюрото ми.

— Кармине — поздравих аз и му подадох ръка, след което заобиколих бюрото и седнах в стола си. Лампичките на всички телефонни линии светеха. Вдясно от мен беше струпана камара с документи, висока две педи. Програмата ми беше изкарана на монитора и ме очакваше.

— Добре изглеждаш, Джак. Все едно си прекарал нощта заключен в някое шкафче в съблекалнята на фитнеса.

— Усещането от смяната на часовите пояси е точно такова.

Ноча се усмихна. Той беше привлекателен мъж към средата на четиридесетте, с перфектни зъби, прошарена коса, облечен в шит по поръчка костюм и италиански обувки, ръчна изработка.

Кармине беше еквивалентът на рок звезда за съвременната мафия. Поглеждаш го и виждаш бизнесмен, завършил елитен университет, а не сина на някой властващ дон, мафиотски бос или убиец.

Коуди донесе голям сребърен термос с кафе и чиния с бисквити, а когато си тръгна, казах:

— Дел Рио ми каза, че си настоявал да ме видиш на всяка цена.

Опитах се да не го показвам с тона си, но онова, което всъщност исках да кажа, беше: „Какво търсиш тук, мамка му?“.