Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. — Добавяне

61

Кейн беше свършил превъзходна — не, поправка, феноменална работа. Обзелото ме чувство на благодарност към него беше толкова голямо, че замалко да се срина. Но съдия Кофин гледаше напълно безучастно. Явно речта на Кейн не го докосна по никакъв начин.

— Господин Морган, обвинен сте в убийство при особени обстоятелства. Как пледирате?

— Невинен, Ваша чест.

— Ъхъм — каза съдията. После се надвеси над лаптопа си и започна да пише нещо.

Той пишеше с два пръста и докато издирваше буквите и кълвеше по клавиатурата, от галерията се надигна шум като завихрящ се на бреговата линия тайфун. Някакви се сбиха на скамейките и пазачите ги укротиха. Съдията удари с чукчето си и изгледа хората свирепо.

Настана тишина и тогава съдия Кофин сведе поглед към мен.

— Господин Морган, имате ли намерение да бягате?

— Не, Ваша чест.

— Добре. Имаме си работа с необичайна ситуация, тъй като господин Морган е почтен гражданин, който се е обадил на полицията, за да съобщи за престъплението. Въпреки това има особени обстоятелства.

Съдията се почеса по брадичката. Цялото внимание в залата беше насочено към него.

— Има прецедент — Мейър срещу Спиноготи.

Савино изглеждаше объркан:

— Това не е ли случай на похищение, Ваша чест?

— Право в целта, господин Савино. Жертвата е била бременна. Господин Кейн, искам самолетът на господин Морган да бъде спрян от движение и заключен, за да не може да бъде помръднат. Господин Морган, ще предадете разрешителното си за пилотиране и това за носене на оръжие, а също така и паспорта си. Щом тези условия бъдат изпълнени, намерете поръчител за гаранцията, който да даде двайсет милиона долара, и сте свободен.

После удари чукчето.

Съдебният пристав извика следващия случай.

— Не се тревожи, Джак. Заемам се. Утре ще си бъдеш у дома — каза ми Кейн.

Дали беше прав? Или просто ми даваше фалшива надежда?

Служител на реда застана до мен. Той хвана ръката ми и двамата излязохме от съдебната зала през задната врата. Малко преди вратата да се затвори, се обърнах. Надявах се да зърна Джъстийн, но вместо това видях Феско.

Седеше заедно с Тенди, Зиглър и Еди Савино. От погледите, които ми хвърляха, разбрах, че говорят за мен.

Не би било грешно да предположа, че обвинението беше разочаровано, че мога да изляза от затвора под гаранция.

Вкараха ме в килията зад съдебната зала, където отново бях закопчан заедно с трима други мъже. Потях се мълчаливо в продължение на шест часа, а после ни върнаха в мъжкия затвор, където ме натикаха в килията ми.

Имахме нов съкилийник.

Още един бъбривец.

Казваше се Винсънт и изглеждаше така, сякаш е спал в някоя канавка. Бързо влезе в ритъм и ми разказа за онова, което наричаше „почти престъпна непропорционалност в бизнеса с недвижими имоти“, която ще се уравновеси най-рано през 2015 година. Говореше за бумърите и за натиска, който налагат на всичко, свързано с икономиката и съвременните правителствени програми. Нямало да видим пазар на бикове, докато не почнем да носим ортопедични обувки.

Беше запазил чувството си за хумор. Това беше достойно за възхищение.

— Във финансовия сектор ли работите? — попитах учтиво.

— Шофирам.

— Шофирате ли?

— Карам такси. Не платих няколко глоби за нарушения. Затова ме вкараха. Можете ли да си представите?

— Съжалявам да го чуя.

— Когато излезем оттук, и ако някога ви потрябва такси, просто запомнете — 1-800-ВИК.

— Разбира се. Ще го запомня.

Сетих се за Джъстийн и за начина, по който ме беше погледнала в съдебната зала. Бях усетил болката и дълбокото й разочарование. Представих си как съм легнал с нея на прохладни чаршафи в огромно легло.

Рано на следващата сутрин първият звук, който чух, беше пращящият високоговорител, оглушителният глас от който отекваше в затворническите отделения.

Този път името ми беше извикано.