Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (92)

89

Беше малко след полунощ. Освен носената от вятъра найлонова торбичка и странната кола, която се беше озовала в неподходящия квартал, на ъгъла на „Андерсън“ и „Артемус“ не се случваше абсолютно нищо.

Служебната кола на Private, сив шевролет седан 2007, беше паркирана на „Андерсън“, южно от „Артемус“, така че момчетата имаха видимост както към входа на „Червената котка“, така и към товарните рампи на „Артемус“. Дел Рио седеше на шофьорското място, Круз беше до него, а Скоти — на задната седалка. И тримата бяха много тихи.

— Обадѝ се на Джак — каза Круз.

Дел Рио се свърза с Джак и му съобщи къде се намират. Изразиха мнението си как да откраднат цяло състояние в незаконни лекарства от името на мафията в Лас Вегас, без да бъдат хванати, без да ги хвърлят в пандиза за двайсет години и без никаква помощ от Кармине Ноча.

— Ще стане прекалено късно, Джак — каза Дел Рио. — Скоро ще изнесат оксито кашонче по кашонче. След още някоя и друга седмица вътре ще намерим само празен микробус и тогава Ноча ще троши глави. И ще започне с твоята.

Джак каза на Дел Рио да действат и той затвори телефона. Круз запали колата и я закара до „Бойд“ — сляпата улица, успоредна на „Артемус“. Там паркира между камионите за доставка и товарните коли. От двете страни на улицата имаше складове от бетонни блокчета, които бяха нашарени с графити.

Дел Рио се обърна назад:

— Скоти, ти си. Време е за рокендрол.

Скоти отпи вода от бутилката си и отговори:

— Харесах си прозореца под стълбите.

— Не се бави.

Скоти извади чифт работни ръкавици, изключи лампата на покрива на колата и отвори задната врата.

Скоти беше облечен в черно от глава до пети и беше почти невидим, с изключение на сиянието, идващо от русата му коса. Дел Рио и Круз го наблюдаваха как стигна до края на улицата и пресече. После се изгуби от поглед.

Тридесет секунди по-късно изпищя аларма, а още няколко секунди след това задната врата се отвори.

Скоти влезе и попита:

— Засякохте ли ми времето?

— Беше бърз, човече — засмя се Круз. — Като в онези филми, в които спират времето и някакъв тип тича между всичките онези замръзнали хора, сещаш ли се?

— Да видим сега колко бързо ще се отзове полицията — каза Дел Рио.

След четири минути се чуха първите сирени, полицейските коли дойдоха от юг по „Андерсън“ и спряха там, където не ги виждаха. По звука на пращящите полицейски радиа Дел Рио предположи, че са пред входа на товарните рампи.

Тримата детективи се смъкнаха ниско на седалките, а Дел Рио се уверяваше сам, че още не е извършено никакво престъпление. Скоти единствено беше хлопал по прозореца, докато не се включи алармата. Изчакаха да дойдат още коли, но освен двата крайслера други не се появиха.

След като полицаите си тръгнаха, Дел Рио и екипът му повториха същото: задействаха алармата, после изчакаха полицаите да дойдат и отново да си тръгнат.

А след това още веднъж.