Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (43)

40

Скоти стоеше до Джъстийн, когато вратата на сградата на номер 231 се отвори и един босоног двойник на Джони Деп им се представи като Лари Шустър, мениджърът на Дани Уитман.

Джъстийн се ръкува с Шустър и представи Скоти. Влязоха вътре, а въздухът миришеше на трева, прегорели филийки и охладителна течност за климатици. Скоти огледа лъскавия модерен офис, облицования с паркет под, кръглите столове в ярки цветове, бюрата в едната част на стаята с разпилени отгоре им кошници с плодове, камари ръкописи, полуизядени подноси със закуски и разопаковани подаръчни опаковки, от които преливаха часовници и всякакви други придобивки — същински рог на изобилието. По стените в рамки бяха окачени плакати на предните четири екшън филма на Уитман, всеки един от които беше станал блокбастър.

Мъж на около четиридесет се приближи към Скоти и Джъстийн. Имаше чуплива кестенява и вече сивееща коса. Беше облечен в намачкана синя ленена риза с монограм на джоба и навити ръкави.

— Аз съм Марвин Кулос — каза той. — „МК Продакшънс“.

Кулос беше човекът, който стоеше зад „Нюанси на зеленото“.

Джъстийн ги представи и всички седнаха на ниски столове около малка масичка, което ги накара да заприличат на деца — мениджърът, продуцентът, Джъстийн и Скоти.

Появи се момиче, което попита дали някой би желал нещо. Шустър каза:

— Аз съм пас.

— Коктейл Фиджи, без лед — поръча Кулос.

— За мен кафе, ако обичате — каза Джъстийн. — С мляко и захар.

Скоти извади бележник и химикалка от джоба си и попита:

— Имате ли нещо против да си водя бележки?

Всички поклатиха глави.

Скоти разбра, че Шустър, мениджърът, се занимава с кариерата на актьора и прибира десет процента от всичко. Продуцентът Кулос, размъкнатият по-възрастен тип, беше силно заинтересован материално от това, дали филмът ще бъде заснет или не. Нищо чудно, че изглеждаше разтревожен. Звездата му имаше неприятности.

Джъстийн обясняваше как работи Private, какви са методите им, ценоразписът и т.н., и как предлагаше да процедират в този случай. И двамата се обединиха около мнението „каквото е необходимо, само да се удържи това нещо“. После всички се изправиха. Шустър отиде до задната врата, задържа я отворена и каза:

— Доктор Смит, мисля, че трябва да поговорите с останалите момчета.