Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (26)

23

Дел Рио се измъкна от седалката до шофьора на служебния мерцедес. Мина покрай високите два метра бетонни колони на портите, от които се спускаха цветя, и се качи по тухлената алея с форма на лунен сърп до стъклените входни врати на хотел „Бевърли Хилс Сън“.

Портиерът му отвори вратата, Дел Рио отиде до рецепцията и каза на момичето в черния костюм и рошава прическа на стъпала:

— Има пратка за мен. Рик дел Рио.

Момичето, чиято табелка с името, забодена на якето, гласеше Ейми Канг, каза:

— Може ли да ми покажете ваш документ?

Дел Рио си помисли, че ако Круз беше дошъл и поискал същото, девойчето щеше да започне да се фръцка и да подпитва за номера на телефона му. Ако изглеждаше като него, или като Джак, ако става въпрос, той щеше да е господар на света.

Показа на момичето шофьорската си книжка. Тя се наведе под черния мраморен плот и след секунда се показа с плик от кафява опаковъчна хартия с неговото име отгоре.

— Благодаря ти, малка Ейми — каза той, грабна пакета и след малко вече беше обратно в колата с Круз. Когато се отправиха на запад от Уилшър, Дел Рио пъхна диска в бордовия компютър и зареди двадесет и четири часовия запис от охранителната камера на петия етаж на „Сън“.

Времето беше обозначено, така че той превъртя напред до пет часЎ в неделя следобед, пусна го на бързи обороти и загледа как хората излизаха и влизаха в асансьора, вървейки вдървено нагоре-надолу по коридора, поемайки по единствения вход към басейна на покрива.

— Леле, и това ми било охрана? — каза той на Круз, докато колата завиваше по булевард „Уестуд“.

— Видя ли това?

— Кое?

— Май Сандра Бълок ме подмина, когато спрях на светофара.

— Този изход към покрива. Предполага се, че е само за влизане, но се превръща в двупосочен само ако някой ти задържи вратата. Както правят всички.

— Червен ягуар — продължаваше Круз. — Почти съм убеден, че беше тя.

— Стая 502 е доста далеч от камерата — каза Дел Рио, — но мисля, че това е нашата жертва. Излиза от асансьора и се отдалечава. Тъмен панталон. Бяла риза, спортно яке. Да, това е той. Бил е жив в пет и тридесет и осем следобед.

— Кажи, когато видиш проститутката — каза Круз.

— Ето я и нея. — Той пусна видеото на нормален ход и видя как жената излиза от асансьора. Беше облечена с къса синя рокля, сутиен с подплънки, който повдигаше бомбите й до врата. Носеше чанта, тип портмоне. Обувки с висок ток. Косата й беше дълга и кафява.

— Давам й деветка — каза Дел Рио, докато погледът му проследяваше как тя отива до стая номер 502 и чука на вратата.

Морис Бингам отвори. Момичето се усмихна, каза нещо и влезе вътре. Часът беше шест и тринадесет минути.

— Не можах да огледам добре лицето й — каза Дел Рио. — Но пък съвпада по време. В колко часа се беше обадил на „Фи Бета“?

— Пет и четиридесет и пет.

— Така. Значи момичето пристига в шест и тринайсет. Да видим за колко време си е платил.

Дел Рио увеличи скоростта на записа и загледа как разни хора минават с походка тип „Чарли Чаплин“ нагоре-надолу по коридора, влизат през входа за покрива, излизат оттам, и после в осем и петнадесет момичето със синята рокля напусна стая 502 и се отправи към асансьора.

Дел Рио спря записа в най-подходящия момент, за да хване лицето на момичето, но и той не беше достатъчно добър. Поне беше нещо.

— Ами това е — каза той. Приложи изображението в имейл и го изпрати на Джак, като го копира и до себе си. — Бингам си получи двата часа блаженство, преди куклата да го очисти. Финални надписи. Черен екран и край.