Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (102)

99

Изпих един редбул в стаята за почивка, докато чаках кафето да заври. Сетих се за няколко неща, които можех да кажа на Джъстийн — основно за това, защо трябва да ми прости за моето напълно спонтанно прощално рандеву с Колийн.

Аз съм човек. Съжалявам. Не мога да съжалявам повече.

Защо не можеше да ми прости?

Върнах се в офиса си, изчаках да се зареди лаптопът, отворих някои файлове от папка „Колийн“ и прегледах наново фактите, които Колийн беше пропуснала да ми сподели.

Точка първа:

Веднага след като е завършила гимназия, Колийн се е омъжила за мъж на име Кевин Мълой. Бракът е бил анулиран шест месеца по-късно, но Колийн е запазила името на съпруга си. През едната година, в която се виждахме, Колийн никога не е споменавала бившия си съпруг. Нито веднъж.

Дали Мълой я е последвал в Ел Ей?

Дали все още я обичаше?

Точка втора:

Бизнесмен на име Шон Макгъф е платил за пътуването на Колийн до Щатите през 2009. Макгъф все още се намираше в Дъблин и не беше напускал Ирландия от три години. Какъв се падаше Макгъф на Колийн? И защо него също беше пропуснала да спомене?

Точка трета:

Майк Донахю. Колийн беше казала, че той й е като чичо. Както с Мълой и Макгъф, аз бях пуснал живота на Донахю през ситото на всички възможни електронни средства. Донахю беше получил американско гражданство през 2002. Бяха го спирали два пъти за шофиране в нетрезво състояние в Ел Ей и веднъж в Сиатъл, където даваше издръжка на седемгодишно момче. Не се беше оженил за майката на детето.

Ако Донахю е искал да убие Колийн, нямаше да му бъде трудно. Тя му вярваше. Въпреки това, никога не съм долавял, че той е имал романтична връзка с нея, че е изпитвал ревност към чувствата й към мен, че той беше нещо по-различно от добронамерен мъж, който държи ирландска кръчма, в която Колийн ходеше често, докато живееше в Лос Фелиз. Задънена улица.

Следващият файл.

Бях събрал всички имейли, които си бяхме разменили с Колийн от деня, в който я целунах за пръв път. За известно време се пренесох в друго време, загубих се сред нейните думи и моите и си спомних за напъпващия романс в офиса, за всичката онази любов, която правихме в покритата й с рози къщичка. Спомних си как Донахю ми се обади и каза: „Ела в болницата, бързо!“. Как видях превързаните с окървавени бинтове китки на Колийн. Това, че знаех какво бе сторила със себе си, след като й казах, че всичко между нас е приключило.

Станах, минах по коридора, направих си още кафе и се загледах навън по „Фигероа“. Дъждът беше престанал. Върнах се на бюрото си и отворих папката с видеофайловете. Бях изгледал всички клипове в тази папка, с изключение на онзи, който Мо-бот беше заснела, докато Тенди и Зиглър ме водеха по тротоара до колата пред очите на всички.

Този път се насилих да пусна видеото и се видях от гледната точка на Мо-бот на втория етаж.

Ето ме там, тъкмо са ме измъкнали от срещата на Private World и се препъвам между Тенди и Зиглър на ослепителното слънце. Репортерите извикваха въпросите си, а аз държах главата си сведена надолу.

Изгледах всеки кадър… и видях нещо, което не бях забелязал в онзи ден. Пардон. Видях някого. Клей Харис.

Клей Харис беше наемник в семейство Морган — и не беше съвсем безобиден, а почти се водеше проклятие за фамилията.

Това не можеше да е случайност.

Харис живееше в Санта Кларита, на тридесет километра извън града, но ето го там, застанал зад морето от представители на пресата с много хубав изглед към мен. Защо Харис се беше притаил пред Private в момента, в който ме отвеждаха за убийството на Колийн? Той се усмихваше и мислех, че зная защо.