Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (32)

29

Зиги Оу беше чернокожо хлапе, високо над един и осемдесет, деветдесет килограма, с вързана с ластик коса на расти.

— Оо, пич! — извика Зиги, щом видя Круз. — Много време мина, човече. К’ви ги дървиш?

Плеснаха ръце за поздрав, потупаха се по гърба, Зиги зае поза като за боксов спаринг, направи малко финтове, малко удари, малко движения с краката, а Круз поемаше ударите с длани.

— Видях те по телевизията, човече. По „Спортс Класик“, сещаш ли се? По Ем Джи Ем Гранд. Мачът ти с Майкъл Алварез. Ама така те свали в осмия рунд.

— Знам, там бях — каза Круз през смях.

— Добре ли си вече?

— Добре съм. Ами ти?

— Чист съм от трийсет и осем дни. В програма съм. Не пропускам нито една среща. Има големи сладурани. Искат да се погрижат за мен. Но това е супер. Аз искам да ме обгрижват.

Последва още смях, но после Зиги каза:

— Е, какво ти трябва, Емилиоу?

— Търсим един микробус, който е бил похитен миналата вечер. Вътре има страшно много медикаменти.

— С климатик ли е? Разни зеленчуци и други простотии отстрани?

— Точно.

— И аз трябва да преживявам, братле. Какво ще има за мен?

— Петдесет за местоположението му. Още двеста, ако успеем да върнем стоката.

— Двеста и петдесет? Емилиоу! В този багажник има милиони, мъжки. Милиони.

Зиги се спазари с Круз за стотачка предварително и след като той му даде парите, каза:

— Склад на „Саут Андерсън“. Фирма за изработка на саксии или по-скоро изглежда като фирма за саксии. Навсякъде има високотехнологични охранителни системи. Чувам, че микробусът е паркиран вътре, и, Емилиоу, ако ме включиш в сделката, ще те включа и аз.

— Няма да влизаме в бизнеса с наркотици, Зиг. Мерси, все пак. Какво още си чул?

— Чух, че микробусът е отмъкнат от жабарите и няма да остане задълго в този склад.

— Благодаря, Зиги — каза Круз.

— Радвам се, че те видях, братле. Имаш ми номера, нали?

— Не, дай ми го.

Зиги записа номера си в телефона на Круз. После двамата плеснаха ръце и блъснаха рамена. Едрото хлапе се затътри надолу по улицата.

А Круз се обади на Джак.

— Имаме следа за микробуса. Скрит е в някакъв склад. Естествено. Окей. Наистина ли? Без майтап?

Круз съобщи на Джак къде ще бъдат и затвори телефона.

— Има нов човек, с когото Джак иска да работим. Бил е балетист. — Круз се замисли за момент. — Това означава ли, че е гей?

— Не си ли чувал израза „Не питай, не казвай“^[1]?