Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (108)

105

Изпращането на Коуди беше страхотно. „Базар“ беше петзвезден ресторант в „Ла Сиенега“, „подвижен празник“, който организираше испански фиести, каквито можеше да видиш само по филмите.

Запазихме залата за дегустации, наречена Саам, за нашето парти от тридесет души. Обзавеждането беше от кожени мебели и венецианско стъкло, а храната беше странна и превъзходна: тапас, хапки от сирена и близалки от гъши дроб, обвити в захарен памук.

Гостите бяха замаяни от чудодейните коктейли мохито, пропити с разтухата след края на работния ден. Вдигаха се глуповати тостове, последвани от пиянски смях, а някои от момичетата едновременно плачеха и се смееха.

Както казах, партито беше страхотно.

Но някои хора липсваха: Дел Рио, Скоти и Круз работеха по случая с хотелските убийства. Джъстийн беше подарила на Коуди кашмирен пуловер и беше извинила отсъствието си от празненството.

Аз бих искал да съм навсякъде другаде, но не и тук. Но бях длъжен достойно да покажа на Коуди колко много го обичахме всички. Той беше постъпил на работа, след като Колийн беше напуснала преди шест месеца, и беше запълнил липсата й безпроблемно. Все едно беше създаден за това. За което винаги щях да му бъда благодарен. Почуках с вилицата си по чашата, при което виковете само се увеличиха.

— Коуди. Ще ни липсваш, Коуди.

Последваха подсвирквания и скандиране на името му. Мо-бот сияеше. Дори Сай се изправи и заръкопляска на Коуди.

— Ще ни липсват коментарите ти относно начина ни на обличане — казах на бившия си асистент, — и твоите въплъщения във всички нас, и особено в мен.

След това изимитирах как Коуди имитираше мен самия, като прокарваше ръка през косата си и правеше сериозно изражение пред огледалото, оправяйки вратовръзката си.

Избухна бурен смях.

Казах, че съм се опитал да разваля договора с Ридли Скот, задето ни е отнел Коуди, но съм му благодарен, че е намерил Вал.

Коуди ме прекъсна, за да каже:

— Вал, изправи се, момиче.

Тя го направи засмяна и съм убеден, че не беше заради чудодейното мохито. Просто се забавляваше.

— Коуди, ти ни държеше в правия път, но освен това ни направи много щастливи. И ако актьорството те разочарова, искам да отбележа, че Private винаги ще бъде твой дом.

След това му връчих опакования фотоапарат и картичката от всички в агенцията и когато ръкоплясканията стихнаха, Коуди забърса очи с червената си кърпичка, поднесе близалката като микрофон и каза:

— Джак, бих искал да ти благодаря. Това наистина беше най-хубавата работа, която съм имал през живота си. Ти ме научи на много повече от това — тук той се ухили и прокара ръка през косата си. — Ти ми показа какво означава да предвождаш с чест в битката. Това ще запомня най-вече.

Не ми беше ясно как тридесет души могат да вдигнат толкова шум само с ръцете си.