Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. — Добавяне

70

Круз паркира служебния мерцедес под една улична лампа в „Норт Уестън“, западнал квартал в сърцето на Холивуд. Пред фасадите на всички околни магазини бяха спуснати метални решетки за сигурност — пред магазина от веригата „Качество“, пред „Салона за красота на Лупита“, пред автосервиза. Малката католическа църква „Изворът на спасението“, която се помещаваше в някакъв бивш магазин за домашни уреди, също беше затворена за през нощта.

Оттатък улицата жълта неонова реклама, изобразяваща коктейлна чаша, се прекатури и откри надписа „Хавана“ върху иначе безличната сграда от бетонни блокчета. Круз пусна конската си опашка, разреса коса с пръсти, наново я завърза и чак тогава излезе и пусна алармата на колата. После изпъна якето си.

Горилата на вратата на клуба беше към тридесетгодишен, с бръсната глава, малки очила с метални рамки и напомпани мускули.

— Буенас ночес — каза Круз.

— Имате ли резервация? — отвърна мутрата.

— Казвам се Емилио Круз и имам среща с дама на име Карън Ричи. Каза, че ще остави името ми на входа.

Горилата изгледа Круз в продължение на поне тридесет секунди.

— Въоръжен ли си? — попита накрая.

— Имам разрешително.

— Няма значение. Никакви оръжия.

Круз въздъхна, измъкна пистолета от кобура на рамото си, извади пълнителя и подаде оръжието на охранителя. Той го прибра в кутия, която беше прикрепена към върха на една поставка, връчи на Круз билет с номер и отвори вратата.

Круз влезе в някакво преддверие. Имаше тясно стълбище, по което се качи, умислен за пистолета си. Стълбището излизаше в малка стая, чиято мебелировка се състоеше от един-единствен гардероб с дърворезба.

До него стоеше хостеса. Беше на двадесет и нещо, от испански произход, с големи кафяви очи, много стегнато тяло и с тясна розова сатенена рокля. Определено беше негов тип. Макар че тя едва го погледна. Повечето жени поне поглеждаха.

— Влезте оттук и надолу по стълбите — каза тя, отваряйки вратата на гардероба.

— Трябва да мина през шкафа?

— Си — кимна жената.

Вътре висяха кубински ризи и образуваха нещо като завеса. Круз отмести ризите гуаяберас и видя, че гардеробът всъщност е хитро прикрит вход, от който се пристъпваше директно на най-горното стъпало на една вита стълба. От бара долу се чуваше латино музика и шумна глъч.

Докато слизаше надолу, Круз огледа тъмния салон, пищно декориран в червено и златно, и се почувства така, сякаш е бил пренесен назад във времето в някой кубински бар за ром, към двайсетте години на миналия век. Полилеи с електрически крушки хвърляха наоколо мека, нежна светлина. Малките масички покрай стените на помещението бяха заети, но повечето клиенти на заведението се бяха събрали около бара от бял мрамор, зад който бяха наредени бутилки с ром — може би към седемдесет различни марки.

Щом стигна най-долното стъпало, видя, че зад бара имаше коридор, който водеше към салон за пушене, направен така, че да изглежда като някоя задна уличка в Хавана.

В този момент избухнаха бурни аплодисменти.

На една малка сцена се появи танцьорка. Освети я прожектор и златните пайети по нея заблестяха. Тя отметна коси и започна чувствено да се движи в такт с карибските ритми.

Круз застана отстрани и огледа тълпата, докато накрая не видя сама жена да пие на една маса близо до аварийния изход. Проправи си път през навалицата и, стигнал до масата й, каза:

— Карън Ричи? Аз съм Емилио Круз.

— Седнете.

Круз издърпа един стол и седна. Карън Ричи беше тъмнокоса, притежаваше естествена красота и не носеше грим. Отне му малко време, докато осъзнае, че тя беше в инвалидна количка.

— Носите ли онова, за което се договорихме? — попита тя.

Круз разкопча якето си така, че тя да види края на плика, който се подаваше от вътрешния му джоб.

После отново го закопча и каза:

— Да ви предложа още едно питие?