Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (58)

55

Тенди и Зиглър си проправиха път през гъмжилото от бандити, стълпили се между улицата и телената ограда около сградата на затвора. Един пазач отвори портата, Тенди говори с него, след което ни преведоха през серия контролно-пропускателни пунктове, докато накрая не стигнахме до стаята за разпит на приземния етаж.

Тази малка сива стая беше входът към бездънната клоака, която представляваше мъжкият затвор, пъкъл, построен да приюти една четвърт от осемнайсетте хиляди затворници, прибирани тук по всяко време.

Очаквах да заваря Ерик Кейн, но трябваше да се досетя. „Двете кули“ беше страшно място — сто и четиридесет квадратни метра лабиринт, в който адвокатите не бяха добре дошли. Зиглър затвори вратата на стаята за разпит, издуха носа си в една кърпичка и метна смачканата топка през стаята в кошчето за боклук.

— Имаш ли нужда от нещо, Джак? — попита Тенди.

Играеше доброто ченге, което беше някак по-заплашително, отколкото когато се държеше като садистичния кучи син, който всъщност беше.

— Нямам какво да кажа, докато не се видя с адвоката си.

— Седни — каза Зиглър.

Бутна ме към един метален стол и щом се препънах към него, той протегна крак и аз паднах с брадичката напред на пода от линолеум.

Тенди ми помогна да се изправя и каза:

— Съжалявам, Джак. Лен не го направи нарочно. Стана случайно.

Дори и закопчан с белезници, можех така да изритам Зиглър в топките, че да го помни няколко месеца, но знаех какво ще ми се случи, ако го направех.

— Естествено, как иначе.

— Не ни се отваряш, нали Джак? Това не би било разумно — каза Тенди.

Двамата ме вдигнаха на крака и ме сложиха на стола. Зачудих се кой ли стои зад двустранното огледало и дали Феско знае, че се канят да ме разпитват.

— Трябва да ти призная — започна Тенди, — леко отклонихме адвоката ти, пратихме го по нещо като обиколен път. Ще му отнеме известно време да те намери, но го направихме за твое добро. Имаме информация, която ще оцениш.

— Аха. Схващам, Мич. Ще ми помогнете.

Тенди мина зад мен и застана така, че да не го виждам. Зиглър стоеше на половин метър от мен. Чистеше ноктите си с джобното си ножче с перлената дръжка. Лен Зиглър беше суетен мъж. Тренираше. Обличаше се добре. Но не можеше да направи нищо за хлътналата си брадичка и малките си свински очички.

— Слушай, Джак — каза Зиглър. — Това си е направо като шестица от тотото за полицията на Ел Ей.

Той изреди веществените доказателства, с които разполагаха срещу мен, и продължи:

— Обадил си се на брат си по времето, когато жертвата си го е получила. Говорихме с Томи. Натиснахме го. Доста. Твърди, че някой просто му е затворил. Но ето го проблема, Джак. Присъствието ти на местопрестъплението е установено. Защо си се обадил? За мен е загадка. Да не си набрал погрешка? Или пък подсъзнателно си се почувствал виновен?

— И за мен това обаждане е непонятно — казах аз. — Не съм се обаждал на Томи. Веднага щом видях какво се е случило, се обадих на 911. Мич, ако следваме твоята теория за престъплението, защо, по дяволите, ще се обаждам на Томи?

— Ами зададох този въпрос и на Томи — отговори Тенди. — Прекарах с него няколко часа. Той има добро алиби, но за теб нищо добро не може да каже. Откровено казано, и го казвам като някой, който е полицай от двадесет години, така си затънал, че не се сещам някога да съм бил по-щастлив. Лен, виждал ли си ме толкова щастлив?

— Мисля, че когато направи тройния удар на конните залагания в Санта Анита не беше на себе си от кеф, но това тук се доближава.

— „Един прекрасен ден“. Така се казваше онази кобила — Тенди се засмя на спомена и каза: — В този момент аз съм просто посредник, ясно ти е. Шефът ме помоли да ти помогна.

Зиглър сгъна ножа и го прибра в джоба си.

— Феско каза да ти предадем, че ако спестиш на града разходите и главоболията по процеса и направиш самопризнания с подробни описания на извършеното от теб, Мики ще се погрижи за теб. Обеща, че ще го направи. Каза и да ти напомним, че двамата с окръжния прокурор са най-добри приятели.

— Не съм убил Колийн.

Тенди постави ръце на раменете ми и наклони стола назад. Паднах и щом главата ми се озова на пода, Зиглър я потупа с върха на обувката си. Беше просто почукване, но през тялото ми премина ледена тръпка. Помислих се, че един ритник в главата, би могъл да прекъсне гръбначния ми стълб — това се наричаше „вътрешно обезглавяване“. От него нямаше възстановяване. Тенди ми се извиняваше за това, че столът се е катурнал.

— Хайде да спрем с глупостите — казах аз от пода. — Няма да направя признание. Има определена гаранция за убийство в списъка с фиксирани гаранции спрямо престъпленията. Като дойде Кейн, ще платим един милион долара и си тръгвам.

Тенди се надвеси над мен, за да ме погледне в очите.

— Няма определена гаранция за убийство при особени обстоятелства — рече той.

— За какво говориш? Какви особени обстоятелства?

— Колийн е била бременна, когато си я убил, Джак. Ето такива особени обстоятелства. Двойно убийство.