Метаданни
Данни
- Серия
- Private (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Suspect, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Деница Каракушева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро
Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1
Преводач: Деница Каракушева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ФолиАрт
Редактор: Гергана Рачева
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-619-164-075-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814
История
- — Добавяне
50
Офисът на Дел Рио миришеше на пица „Пеперони“.
Беше малко след девет и двамата с Круз бяха работили по убийството в „Бевърли Хилс Сън“, а сега, вече доста късно вечерта, сравняваха приликите и разликите между петте убийства, които бяха извършени в калифорнийски хотели през последната година и половина.
Между първите лежаха шест месеца и сто и шестдесет километра разстояние, поради което никой не беше предположил, че са свързани.
Жертва номер едно, Сол Капричио, беше намерен удушен до смърт в хотела на Джинкс Пул в Сан Диего. Жертва номер две, Артър Валънтайн, беше намерен полуразложен в „Морска панорама“, третокласен хотел в Ел Ей.
Когато намерили и третата жертва, Конрад Мортон, удушен в хотел „Плеяда“, отново собственост на Джинкс, полицаите започнали да търсят връзка между убийствата, но въпреки че се включили няколко полицейски управления, а може би именно поради това, не открили нито един възможен заподозрян.
До този момент петима бизнесмени, в това число и Морис Бингам, на възраст между тридесет и пет и петдесет и една години, бяха удушени с различни приспособления за връзване в хотелските си стаи. Мъжете не бяха работели за една и съща компания, имаха различни професии и живееха в различни градове. Трима от тях бяха женени, а останалите двама — ергени.
В този момент Дел Рио седеше пред единия компютър и сравняваше данни от телефонните разпечатки. Круз беше на другия и преглеждаше трансакциите по кредитните карти.
— Бингам е използвал същата агенция за компаньонки като Валънтайн, който също е платил за два часа ласки — каза Круз.
Дел Рио се облегна назад в стола си и разтърка очи.
— Всички те са си поръчвали проститутки. Обаче не от една и съща агенция. Дали е следа, или просто всички мъже го правят, когато са на път?
— Усещам, че се заформя командировка.
— Мамка му. И аз така.
— Следа е — каза Круз. — Агенциите за компаньонки са следа, не съвпадение. Може би някоя проститутка със страст към умъртвяването обикаля от място на място.
Дел Рио си представяше как ще протекат следващите няколко дни: щяха да разпитват проститутки, клиенти и вдовици. Изключи компютъра си и метна кутията от пица в боклука. После си облече якето.
От принтера изскочи списък с имена и номера на агенции на компаньонки.
— Угаси лампите, ако обичаш, Емилио — каза Дел Рио. — Ще се видим утре сутрин в осем тук. Първо ще спрем някъде за кафе.