Илейн Хофман
Време за рози (46)

Четиридесет и пета глава

Наташа не мигна тази нощ. Не можеше да повярва, че отново всичко се повтаряше. Първо я беше предал Тревор. Сега Ники.

Отново. Господи, не позволявай това да ми се случи пак.

Но не можеше повече да си затваря очите за истината. Той беше изпратен в Англия със задачата да я измами. И беше успял. Крайно болезнено беше да разбере това, но още по-болезнена бе мисълта, че не й се случваше за пръв път.

Колко различен беше Тревор от Ники и същевременно двамата си приличаха. И двамата бяха дошли с намерение да я измамят. Плановете и на двамата се бяха увенчали с успех. Имаше и други съвпадения. И двамата се бяха опитали да я убедят от самото начало, че я обичат. После и двамата се кълняха, че наистина я обичат. И двамата искаха да се оженят за нея. Но имаше и разлики. Тревор от самото начало й беше предложил да се омъжи за него, но нямаше намерение да удържи на думата си. За разлика от него Ники беше искрен поне в това отношение. Но не й ставаше кой знае колко по-леко. Нямаше ли на този свят някой, на когото би могла да вярва?

Единственият резултат от разговорите с княз Сперански беше, че насрочиха за по-близка дата сватбата с граф Николай Ростов. За сметка на това рязко разредиха срещите й с близнаците. С други думи, тя почти не ги виждаше.

При едно от редките им свиждания тя им разказа, че князът готви един от тях за цар. За нейна изненада се оказа, че близнаците отдавна знаят това.

— Лука ще бъде — отвърна Павел. — Роден е преди мен.

— Не трябваше да им казваш — възкликна тя.

— Князът заплаши, че няма да позволи да те виждаме, ако не му кажем кой е роден пръв — обясни Павел.

Наташа осъзна колко уязвими бяха те и как Сперански с лекота можеше да ги изнудва със заплахи срещу един от тях, за да получи каквото иска от другия.

— Не искам да ставам цар — простена Лука. — Защо не избраха Павел?

— И аз не искам — присъедини се Павел. — Искам да се прибера у дома.

— Ще се приберем у дома — каза Наташа.

Лицата на момчетата светнаха и те я погледнаха с надежда.

— Наистина ли? — дружно възкликнаха те.

Наташа кимна.

— Как? — попита Павел.

— Ами… ами още не знам — призна Наташа и ги видя да помръкват.

— Просто иска да ни успокои — каза Павел. — Знае, че не можем да се измъкнем оттук.

— Не. Не си прав. Имам план. Просто още не съм обмислила детайлите.

— Какъв план? — попита Павел.

— Навярно са ви казали, че князът е насрочил бал в моя чест. На него ще бъдат поканени много гости и официално ще бъде обявен нашият годеж.

Момчетата кимнаха.

— Знаем — каза Лука.

— Добре, но не знаете, че на бала ще има една почетна гостенка. Италианска певица на име Адриана Лучано. Тя е на турне и князът е уредил да изнесе малък концерт в чест на нашия годеж.

— И какво от това? — попита Павел. — Да не смяташ да се скриеш под полата й?

Наташа се усмихна.

— Не, ще я помоля да занесе една бележка на Тони.

— И Тони ще дойде да ни прибере у дома — довърши Лука.

— Вероятно ще дойде — каза Наташа.

— Иначе Сесилия ще направи живота му черен — ухили се Лука. Наташа се разсмя.

— Да, вероятно така ще стане.

— Не спомена ли, че тази певица е италианка — обади се Павел. — Как тогава ще каже на Тони?

— Тя е на турне. Князът не знае това, но аз видях един афиш. След Санкт Петербург тя ще посети Москва, а оттам тръгва за Лондон.

— Ами ако откаже да ни помогне — попита Лука.

— Трябва да поемем този риск.

— Ами ако не ти позволят да говориш с нея — каза Павел.

— Тогава ще потърсим друг начин — отвърна Наташа. — Не можем да останем тук. Разбрахте ли вече защо не ни позволяват да излизаме, освен на безлюдни места?

Момчетата се спогледаха и поклатиха отрицателно глави.

— Не искат никой да разбере, че вие сте близнаци. Няма да позволят и двамата да отидете на бала. Единият от вас ще остане заключен, така че да са спокойни, че ние ще правим каквото поискат. Разбрали са, че така ще ги слушаме. Не знам дали ще мога да ви видя пак, затова ви казвам всичко това сега.

Мрачните предчувствия на Наташа се сбъднаха. Тя не видя повече братята си до нощта на бала.

Два часа преди началото граф Долохов нареди на Лука и Павел да се облекат празнично.

— Само Лука ще отиде на тържеството — каза той. — Но смятам, че ще е най-добре и двамата да се облечете еднакво.

Тръгна да излиза, но на прага се обърна и каза:

— Щях да забравя. Княз Сперански би искал да поднесете букет цветя на Адриана Лучано. От вас се иска да напишете една кратка бележка, с която й благодарите, че е удостоила бала с присъствието си. Ще дойда пак, когато стане време. Искам дотогава да сте написали бележката, Лука — каза той и погледна неуверено първо към единия, сетне към другия близнак. Явно още не ги различаваше. — Ще й хвърля един поглед.

След като графът излезе, Лука и Павел се спогледаха.

— Имам една идея — каза Павел. — Мога да напиша бележка за певицата, но вместо да й благодаря, ще я помоля да разкаже за нас на Тони, когато отиде в Лондон.

— Но графът каза, че щял да прочете бележката — възрази Лука.

Момчетата се спогледаха, сетне Павел се усмихна.

— И двамата ще напишем по една бележка. Графът не може да ни различи. Ще се престоря на теб. Ще им покажа благодарствената бележка. Ти ще държиш втората с молба за помощ в твоя джоб. Много просто. Когато се върне, той ще поиска да види бележката. След като я прочете, ние ще си разменим местата.

Сетне двамата събраха глави и започнаха да обсъждат детайлите на плана си, както бяха правили много пъти в Марчъм майор.

Наташа облече за бала една изумрудено зелена рокля, на която би завидяла самата Екатерина Велика. Косата й беше навита на кок, а в къдрите й бе вплетено цяло съкровище. Когато се облече, граф Долохов донесе една диамантена огърлица и обици с брилянти. Нареди й да ги сложи.

— Ами ако откажа?

— Княз Сперански ще намери начин да ви убеди, мадмоазел.

— Сигурна съм, че ще намери — отвърна Наташа. — Мога дори да ви кажа имената на две момчета, които ще използва за тази цел.

— Значи ще сложите бижутата?

— Имам ли друг избор?

Графът кимна.

— Ще докладвам на княза, че сте постъпили благоразумно.

— Можете да му кажете каквото поискате. И без това ще постъпите така.

Наташа не си даде труда да му обяснява, че вече се бе сетила за това. Просто се извърна от огледалото, вдигна ветрилото си и го погледна в очите.

— О? Да не би да се бои, че ще разкажем всичко на Адриана Лупано? Че ще паднем в краката й и ще я замолим да ни вземе със себе си? Или че ще се скрием в нейния гардероб?

— Подозира, че си замислила нещо. Затова ще бъдеш следена непрекъснато.

— Макар да знае, че няма да направя нищо, за да не пострадат братята ми?

— Трябва да те предупредя, Наташа. Внимавай да не направиш някоя глупост. Прекалено е опасно. Княз Сперански не прилича на мен. Изобщо няма да се поколебае да премахне някой от вас, ако реши, че му е изгодно.

— Знам — отвърна тя. Сетне добави с безразличен тон: — Е, хайде да приключваме по-бързо с това.

Доста по-късно, докато Наташа и Ники слушаха ариите на Адриана Лучано, граф Долохов влезе в апартамента на братята. Лука и Павел, в еднакви парадни униформи, седяха на една пейка пред огъня.

— Лука — попита неуверено той, като се обърна напосоки към един от близнаците.

Павел кимна.

— Написа ли бележката?

Павел пак кимна.

— Добре.

Графът мъкнеше огромен букет. Остави цветята на една масичка до вратата, прекоси стаята и протегна ръка към Павел.

— Дай да я видя.

Павел стана и извади един малък кремав плик от джоба си.

Графът го отвори и прочете бележката.

— Отлично — кимна той и върна бележката на Павел, който я пъхна в джоба си. Сетне графът се обърна към Лука.

— Павел, нали разбираш, че не е възможно да отидеш на бала. Но не трябва да сваляш в никакъв случай униформата си.

— Защо? — попита Лука.

— Само за всеки случай, ако на Лука внезапно му прилошее или нещо подобно и се наложи да ви разменим.

После графът се обърна към Павел:

— Аз ще нося букета, Лука — каза той. — Ти дръж бележката в джоба си, докато не стане време да поднесеш букета. Тогава сложи бележката между цветята. Ясно ли е?

Павел кимна.

— Добре. Аз ще съм наблизо, така че няма за какво да се притесняваш. Ще ти напомня кога трябва да сложиш бележката в букета.

Тръгна към вратата и подхвърли през рамо:

— Е, време е да потегляме. Хайде, идвай.

В същия момент Лука стана, а Павел седна на мястото, където допреди секунда беше Лука. Когато Лука стигна до вратата, графът го погледна и му се усмихна.

— Внимавай да не загубиш бележката — напомни му той.

— Няма — отвърна Лука.

 

 

Наташа и братята й се бяха държали безукорно на бала, затова княз Сперански реши да прояви великодушие. На следващата сутрин той нареди на граф Долохов да заведе Лука и Павел при Наташа.

Дори новината, че братята й идват да я видят, не можа да зарадва Наташа. Пред очите й постоянно се въртяха сцените от предишната вечер. Беше толкова плътно охранявана, че едва успя да подхвърли отдалеч „Здравейте“ на Адриана Лучано. Това е само временен неуспех, окуражаваше се тя. Ще измислим нещо друго. Но се боеше, че може би е пропуснала единствения си шанс.

Братята й пристигнаха. Граф Долохов щракна с токове, обърна се и излезе. Щом затвори вратата, близнаците се разсмяха. Наташа добре познаваше този смях, затова се обърна към тях и уморено попита:

— Каква беля сте направили пак?

— Спасихме всички ни — отвърна Павел.

Сърцето на Наташа подскочи.

— Цветята — обади се Лука. — Букета, който подарих вчера на певицата. В него имаше бележка — гордо заяви той.

Момчетата започнаха да разказват едно през друго своите подвизи.

Когато свършиха, Наташа се държеше за сърцето.

— Значи Адриана е получила молбата за помощ, която била в джоба на Лука?

— Да — потвърди Павел. — Защото се престорих на Лука и графът прочете бележката в моя джоб.

— Боже Господи! Ами ако каже на княза?

— Няма — отвърна Лука.

— Откъде знаеш? — попита Наташа.

— Защото отвори бележката и я прочете пред мен — обясни Лука.

— И какво от това? — продължаваше да не разбира Наташа.

— Целуна ме и каза „Ах, какво си миличко. Ще разкажа на всички, на всички, които трябва, за твоята трогателна бележка. На всички, разбра ли?“ Сетне погледна граф Долохов и пъхна бележката в деколтето си.

Лука така успешно имитира високото сопрано и италианския акцент на певицата, че Наташа и Павел се хванаха за корема от смях.

— Милият ми — продума най-сетне Наташа. — Не ме интересува дали ще каже на всички, стига да не забрави за Тони.

Сетне прегърна братята си и ги целуна.

— Вие сте великолепни. Никога, никога вече няма да кажа лоша дума за белите ви.

— Предпочитам да ме целува Адриана — скептично я огледа Лука. — Има по-голям бюст.

Наташа ги погледна. Не можеше да реши дали да се радва, или да й е мъчно, че толкова бързо бяха пораснали.