Илейн Хофман
Време за рози (18)

Седемнадесета глава

Тази вечер Тревор си легна рано, но не можа да заспи. В своята стая Наташа също се мяташе в леглото.

Вече от час се опитваше, но мислите й непрестанно се връщаха към най-голямата й тревога — силуетът на Нед, скрит в сумрака на конюшнята. Отново и отново той се изправяше пред очите, призрачна сянка, легнала върху живота й. Колкото и да се мъчеше, не можеше да го изтрие от съзнанието си. Опита се да мисли за Тревор. За пореден път извика откритото му лице, но пред очите й отново се появи мрачният силует на циганина от конюшнята.

Измъкна се от леглото, запали нощната лампа и се опита да почете. След няколко минути откри, че не я свърта на едно място и че стаята е непоносимо гореща и задушна.

Отвори прозореца да влезе прохладният нощен ветрец и слезе да си стопли чаша мляко в кухнята.

Знаеше, че няма да намери никой толкова късно, затова не наметна нищо върху нощницата си и тръгна боса из спящата къща.

Като се прибра в стаята си, остави топлото мляко на нощната масичка и се хвърли, кискайки се, в леглото. Беше развеселена от собствената си дързост. Да ходи до кухнята боса и по нощница! Какво ли щеше да си помисли Тревор, ако ме беше видял? Стана й горещо от тази мисъл и се укроти за малко в леглото.

Сетне пак скочи. Седна удобно, размахвайки крака над пода и отпи глътка мляко. Опари се и изпусна чашата.

Млякото се разля по нощницата й. Тя подскочи с писък, свали разтреперана нощницата и отиде до огледалото.

Огледа зачервеното място, където млякото я бе опарило, и реши, че не се е изгорила чак толкова зле. Отвори гардероба и посегна да вземе чиста нощница, когато зърна отражението си в огледалото. Осени я една мисъл, нескромна и непристойна. Какво ли би казал Тревор, ако можеше да я види така? Обгърна я топла вълна, сякаш прегръдка на влюбен, която накара главата й да се завърти, а краката й да омекнат.

Постоя така с нощница в ръка и си помисли колко странно е, че сега я е обзело същото желание, сякаш усеща присъствието му.

Хвърли нощницата на креслото и се обърна да огледа голото си отражение в огледалото. Спря поглед на гърдите си. Тревор я беше милвал там. Затвори очи, извиквайки спомена за удоволствието. Помилва ги, сякаш това щеше да й помогне да разгадае магията на неговата милувка. Дали тя му доставяше същото удоволствие, както на нея? Реши, че действително е приятно, но усещането не бе съвсем същото. Не беше неприятно, но бе различно. Ръката й се плъзна по-надолу, през плоския корем. Вълничка от желание, потръпваме, сетне пронизваща болка и жажда за още, ръката й се плъзна още по-надолу и накара гърлото й да пресъхне.

— Вълнуваща гледка — разнесе се някакъв глас зад гърба й. — Но разкъсваща сърцето. Никой мъж не би понесъл да гледа как някоя дама използва ръцете си, когато той е наблизо.

Тревор! Тя отвори ужасено очи. Ахна, грабна нощницата от стола и я вдигна като параван пред себе си. Той стоеше спокойно насред стаята.

— Какво правиш тук? — прошепна тя.

— Дойдох да те видя — отвърна той с хищна усмивка. — Не предполагах, че желанието ми ще бъде изпълнено така буквално… и така щедро.

Облегна се на отсрещната стена, кръстоса ръце и я загледа. В тъмносините му очи блещукаха весели искрици. Погледът му я сгорещяваше, усети как бузите й пламват под него. Същото усещане както преди малко, но по-силно и по-приятно.

— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но в противен случай рискувам да полудея. Бих искал да ти съобщя нещо, малка свенливке. Взела си мерки да се прикриеш отпред, но се боя, че си забравила за другата си половина. Стоиш точно пред едно огледало, а на мен ми е ужасно трудно да удържа ръцете си далеч от теб.

Наташа ахна и отскочи встрани, а Тревор продължи спокойно, сякаш разговаряха на чаша чай.

— Липсваше ми днес, Наташа. Къде беше?

Без да каже и дума, Наташа панически се скри в леглото и придърпа завивките до брадичката си. Сетне зърна изражението му. Отново грешка, каза си тя.

— Боя се, че това не беше правилна тактика — отбеляза той, пресече стаята и застана до нея.

Тя го погледна с разширени от ужас очи, сякаш инстинктивно усещаше какво я очаква.

— Страх ме е — едва чуто промълви.

— От мен ли?

— Не.

— Може би от себе си?

— Не — прошепна тя. — Не ме е страх нито от мен, нито от теб, а от това, което става, когато сме заедно.

— Нежно цвете — каза той и започна да се съблича. — Още нищо не си видяла.

Тя премигна уплашено, докато той разкопчаваше ризата си. Цялата трепереше.

— Защо правиш това?

— Защото съм омагьосан от една татарка с виолетови очи — отвърна той. — Защото ме желаеш и, доколкото мога да съдя по видяното преди малко, си готова за мен.

Тя го гледаше като хипнотизирана с широко отворени очи. Искаше да отклони поглед, но не можеше. Той беше прав. Наистина го желаеше, желаеше го отдавна. Но възпитанието, вроденият й свян, страхът пред неизвестното — всичко това я накара да запротестира немощно.

— Сигурно ти е много приятно да плашиш неопитни девственици.

Той се разсмя.

— Всяка така наречена девственица би трябвало да е неопитна. За съжаление това рядко се случва. Както и да е, може би ще ти бъде интересно да узнаеш, че досега не съм лягал с неопитни жени… нито пък с девици.

Тя знаеше, че не е първата му жена, но мисълта, че е първата девственица, с която ляга… Нямаше нищо против. Тя щеше да бъде първата, която му дава това.

Погледнаха се и изведнъж се почувстваха съблечени от пластовете преструвки. Дори стаята някак утихна. Всичко се притаи и стана незабележимо, сетне целият свят сякаш изчезна. Тогава тъничкото гласче на страха се обади отново. Нямаше ли да боли?

Наташа придърпа чаршафа по-нагоре и го погледна стреснато. Той беше сериозен, но неизвестно защо не я плашеше.

— Сигурно не си настроен за разговор — промълви тя.

— Не, мина времето за приказки.

— Не… не съм сигурна какво очакваш от мен.

— Не се притеснявай. Ще ти покажа всичко, което трябва — отвърна той.

— Значи ще ме изнасилиш?

Той се усмихна иронично.

— Да те изнасиля ли? — Разкопча панталона си. — Не мисля, че ще се наложи. Нали казваше, че си чувала различни истории за мен. Чак от Лондон?

Тя кимна немощно.

— Значи знаеш, че никога не ми се е налагало да прибягвам до сила с жените.

Странно, но в уплахата си тя не беше забелязала досега, че е останал без дрехи. Това беше шок, но не особено силен. За момент се поколеба какво да направи — да попълни образованието си, като го огледа добре или да изпищи както подобава на шокирана девица, да извърне глава и да си остане невежа.

Спечели любознателността, позволи на погледа си да се плъзга — по него колкото си иска.

Мъжкото тяло наистина е красиво нещо, реши тя. Не се почувства оскърбена дори при вида на най-мъжката му част. Не беше чак толкова невежа. Знаеше за какво служи мъжкият пенис. Беше виждала как го използват домашните животни. Колкото и да бе набъбнал, гледката не я уплаши, нито погнуси. Всъщност я накара да почувства… Бързо премести поглед върху лицето му.

Странно, че можеше да гледа интимните части на един мъж и да не се засрами, а да пламне, като го погледне в очите. Но така стана. А преди да се задълбочи в тази мисъл, той беше в леглото до нея.

Изписка немощно от изненада, преди устата му да покрие нейната, а ръцете му да я притиснат. Първоначалното стъписване трая само няколко секунди, сетне тя започна да се разтапя в прегръдките му. Изгаряше бавно, сладострастно, и в тези пламъци изчезваха всички страхове и съмнения.

Разгорещена, объркана и трепереща, тя искаше нещо и простена, когато я целуна. Усети как тайното място между бедрата й става горещо и влажно под ласките му. Устата му се плъзна по лицето и шията й и между целувките го чу да мълви какво ще направят двамата. Потръпна, когато горещите му устни се сключиха върху твърдото връхче на гърдите й.

Изохка, когато се откъсна от нея и въздъхна нетърпеливо, отново усетила тялото му върху своето. Пусна го в себе си и знаеше, че му е харесала, когато го чу да стене и да заравя пръсти в дългата й коса.

Би имала по-малко проблеми със съвестта, ако можеше да каже, че я е изнасилил, че я взел противно на волята й, че е удовлетворил похотта си, без да се съобразява с нейната младост и неопитност, че подло е похитил нейното девство, въпреки сълзите и протестите й.

Но това не беше истина.

Притискаше го до себе си с всички сили, без колебание, защото го желаеше не по-малко силно. Тази мисъл доста я смути, както и нещата, които той правеше с нея. Чувстваше се оголена и уязвима. Тя също го обичаше и желаеше и знаеше, че това няма да им е за последен път.

— Стой така — прошепна той. — Толкова неща имам да ти покажа.

— Моля те — отвърна тя, без да знае какво точно има пред вид.

Смътно усещаше, че се намират в стаята й, оградени от познатите и любими предмети, но сред тях се бе вмъкнало нещо непознато, някакво загадъчно, странно, могъщо чувство, което я беше покорило. Но не би било справедливо да каже, че й е неприятно. А сетне той бе върху нея, притискаше я в леглото, разтваряше бедрата й с крака. И противно на волята си, противно на постоянното напомняне, че трябва да го отблъсне, тя усети как тялото й откликва. Неопитно, неуверено, но въпреки това откликва.

Усети как се отваря за него. Каза си, че по-късно сигурно ще се чуди дали е било нормално точно в този момент да си мисли за всички онези години, когато я бяха възпитавали в благоразумие и добродетел. И за това, че тези неща не можеха да се сравнят с инстинктите й. Разумът можеше да й повтаря, че няма право да предоставя девството си без печата на светия брак, но тялото й явно беше на друго мнение.

Две неща я изненадаха. Първо, че той се любеше с нея по много по-приятен начин, отколкото беше предполагала. Колко глупаво бе от нейна страна да се осланя на наблюденията си с домашните животни. Каза си, че да се чифтосваш и да се любиш явно са съвсем различни неща. Неизразимо се радваше, че хората го правят по друг начин. Тази изненада реши да запази за себе си. Все пак сподели с него другата.

— Не болеше — каза тя.

Той не отвърна нищо, сякаш предпочиташе просто да я държи в прегръдките си и да я слуша. Не каза нищо, но в очите му имаше смях.

Наташа свъси озадачено вежди.

— Някаква глупост ли казах?

Той се засмя.

— Поне аз не чух нищо глупаво. — Прокара топлата си длан по тялото й. — Ти как се чувстваш?

— Добре — каза тя, потръпвайки при допира. — Чувствам се много добре, но са ми казвали, че първия път винаги боляло.

— Обикновено така става, но не е задължително. Няма закони за любовта.

— Защо според теб не ме боля?

Той се надигна на лакти и се загледа в лицето й.

— Защото ме чакаше — отвърна той.

При тези думи тя се усмихна и се отпусна в леглото.

— Да — отвърна доволно тя. — Чаках те, нали?