Илейн Хофман
Време за рози (14)

Тринадесета глава

В библиотеката на палата си в Санкт Петербург княз Михаил Сперански слушаше с интерес удивителната новина, която му беше донесъл Борис Василиевич и обмисляше невероятните нови перспективи.

— И аз не повярвах в началото, затова отидох да проверя при графинята — каза Борис.

— Лично ли говори с нея?

Борис кимна:

— Да, и то доста дълго. Доколкото разбирам, тя е научила за децата по време на гостуването си в Англия. Говорила е с майката на един младеж, който имал някаква сърдечна връзка с Наташа Симонова.

Княз Сперански се намръщи и се извърна. Последното сведение явно не му се нравеше.

— Не можем да допуснем да се омъжи за чужденец, или поне братята й трябва първо да са тук, на руска земя.

— Но щом ни трябват само момчетата, тогава сигурно…

— … сигурно какво? Сигурно ще можем да ги убедим да дойдат сами?

Борис кимна.

— И как според теб ще стане това? Просто ще изпратим някой да ги отвлече от Англия ли? Ако техен настойник е ърл Марчъм, значи се намират под закрилата на короната.

Князът се замисли. Гъстите му тъмни вежди се събраха.

— Трябва да ги върнем, но с умение и такт.

Борис погледна объркано княза.

— Тогава какво предлагате да правим?

Князът се загледа замислено през прозореца. На двора обучаваха вълкодавите му.

— Още не знам, но имам една идея.

Сетне се обърна към Борис и нареди:

— Намери зет ми и му предай незабавно да дойде.

Борис откри граф Николай Ростов в един цигански табор, надвесил златната си глава над балалайката. Буйният огън осветяваше силните му пръсти, които изтръгваха от струните дива мелодия, натежала от страст. До него в екстаз се извиваше черноока циганка с боси крака и златни гривни.

Борис безцеремонно разруши идилията, като спешно изпрати Ники (както го наричаха приятелите му) в Санкт Петербург, при нетърпеливия му зет.

Три часа по-късно граф Николай Ростов стоеше приблизително на същото място, където Борис беше получил заповедта, и слушаше княз Сперански.

Графът не беше особено въодушевен, че са го накарали да препуска посред нощ до Санкт Петербург, а още по-малко че са го измъкнали от леглото на хубавата циганка. Затова гледаше кисело зет си.

— Михаил — прекъсна го Ники, — защо ми разказваш всичко това? Знам, че консерваторите управляват прекалено дълго матушка Русия, знам, че заради това процъфтяват масонските ложи и тайните организации. Не ми казваш нищо ново. Надявам се, че не си ме вдигнал посред нощ само да ми повтаряш вечната история за заговорите срещу короната.

— Ако това, което узнах днес, се окаже истина и всичко се нареди както трябва, може би ще си промениш мнението. Какво ще кажеш ако излезе, че сме намерили преките потомци на Иван Грозни?

Ники зяпна смаяно Михаил.

— Какво?

— Преди много години открихме документи, които доказват, че някой си граф Алексей Симонов е единственият жив потомък на Иван, сина на Иван Грозни.

— Но Иван Грозни уби сина си, преди той да има деца.

— Законни деца, но Иван е имал едно момче, преди да го убият. Имаме неоспоримо доказателство за това.

— Щом си открил това преди много години, защо ме викаш така спешно сега? И какво общо имам аз с цялата тази работа?

— Защото граф Алексей Симонов е мъртъв, а до днес смятахме, че същото важи и за децата му.

— А те живи ли са?

— Да. И сега са в Англия.

— Защо просто не отидеш и не им разкажеш цялата история?

— Защото не искам да я научават. Нека първо се върнат в Русия. Доколкото разбрах, някакъв млад англичанин е завъртял главата на момичето. Значи тя може да поиска да остане в Англия, а без нея не бихме могли да върнем братята. Искам да отидеш там и да видиш какво е положението.

Той погледна Ники право в очите.

— Искам да върнеш момичето и братята му, Ники. Не знам как ще се оправиш, но искам да ги върнеш.

— Защо изпращаш мен — попита Ники. — Имаш толкова хора, професионални дипломати, обучени да убеждават… много по-вещи от мен.

— Не и когато става дума за жени — отвърна княз Сперански. — Ако тя е толкова хлътнала по онзи англичанин, ти най-лесно би могъл да я разубедиш. Трябва да изпитва носталгия, така че ще има предимство от самото начало. Съблазни я, ако трябва. Предложи й да се омъжи за теб, прави каквото искаш, но я доведи. Не ме интересува как ще го направиш.

— И какво ще стане, когато ти ги доведа?

— Ще сменим династията и ще сложим един от братята й престола.

— Ами момичето?

— Твое е, ако го искаш. — Князът намигна на Ники. — Ще ти се да държиш в ръцете си сестрата на Всерусийския император.

Ники погледна княза.

— Но на теб ще ти отива още повече.