Грегъри Бенфорд, Лари Нивън
Купата на небесата (49)

3.

Клиф седеше на речния бряг до клечащите извънземни и си спомняше как баща му го учеше да лови риба.

Отначало ритъмът — как да замята с лакът, с китката неподвижна, а лявата ръка да води кордата. Една бърза пъстроцветна пъстърва се бе закачила светкавично. Той я остави да поскача и когато я издърпа на брега, усети, че това е свещено и красиво нещо. Пусна я на свобода, воден от някакъв импулс, а баща му се засмя с разбиране.

Този път нямаше такива импулси. Улови голямо пляскащо същество, което го гледаше с огромните си жълти очи, докато го изтегляше на брега. Странно, но след като го извади от водата, то спря да се съпротивлява. Може би очакваше да го пусне? Може би — ако извънземните практикуваха спортен риболов.

Клиф извади кукичката — устите на тукашните риби бяха костеливи, — вдигна рибата и се обърна. Сил поклатиха глави и замъркаха високо. Явно това бе техният начин за одобрение.

Един сил взе рибата и направи нещо впечатляващо: подхвърли я във въздуха и закачи кожата й със светкавично движение на ножа си, след това я преметна, като използваше собствената й тежест, и кожата се отлепи. Одирането беше невероятен трик, а след това той дори я наряза още докато тя се въртеше във въздуха. После предложи на Клиф дебело сурово парче.

Той отхапа от учтивост. Месото беше почти безвкусно.

Тези създания се движеха по-бързо, отколкото реагираха очите му.

Земите им също бяха различни. Обилна зеленина, малко каменисти терени, странни дървета и растения с големи листа и много плодове. Имаше и доста дребен дивеч, чийто лов вероятно бе сред любимите занимания на сил.

Сети се за Бет. Чудеше се къде е тя и какво е научила. Помнеше нежното галене на косата й по гърдите му, когато тя лежеше до него и си тананикаше. Копнееше да я види, да сподели с нея приказните чудеса на този свят. Можеше да има малко неприятности заради Ирма, но… но какво?

Избягваше да мисли за това. Ирма беше убежище от нарастващия стрес, от скитането във враждебна територия. Да… Но имаше ли и нещо повече? Не знаеше.

„Бори се с проблемите, като се появят“. Осъзна, че това се е превърнало в мотото му.

Ирма приседна до него и каза:

— Ако не изпадаш в тези многозначителни мълчания, няма да спя толкова.

Клиф сви рамене.

— Въобще не са многозначителни. Просто се чувствам добре.

Тя се прозя.

— Баща ми винаги казваше… — тя заговори с басов мъжки глас: — „Никога не е късно да имаш щастливо детство“.

— Моето беше щастливо.

— Чу ли какво каза Куерт?

— Че са Приобщени видове ли?

— Да. Който и да управлява този свят, взима същества от световете, покрай които минава.

Клиф сви рамене.

— Имат достатъчно място.

— Идеята не е нова, просто е по-мащабна. Ние сме създали подобна еволюционна ниша, когато сме опитомили вълците.

— Да. И когато сме превърнали кратунките в съдове. Но съответно кучетата и кратунките са се възползвали и са променили човешките ниши.

— Купата предоставя големи възможности с толкова свободна земя.

— Това е подсказка защо са построили това нещо. Невероятно голямо е и използва невероятно здрави материали. Не са позволили на разумните видове да завладеят околната среда обаче.

Тя се обърна и загледа как един сил опитва импровизираната въдица на Клиф. Сил си имаха свои, но бяха любопитни. Съществото заметна кордата с грациозно движение.

— Искаш да кажеш, че не са направили това, което ние причинихме на Земята.

— Да. А и пътуват между звездите.

— Ние сме еволюирали да правим краткосрочни предположения и да вземаме светкавични решения на базата им. Дългосрочната перспектива не е от силите ни. Само виж Епохата на апетита — продължила е повече от два века!

— Сигурно е било забавно.

Силът хвана още по-голяма и по-грозна риба от неговата и Клиф изръкопляска. Шумът накара останалите същества да се обърнат стреснато и да ги изгледат. Той знаеше, че при хората продължителното взиране предполага или сбиване, или правене на любов. При сил очевидно бе по-сложно. Те използваха очите си за сигнализиране, както хората използваха устите си. Явно затварянето на дясното око и пуленето с лявото означаваше учудване.

Той се ограничи само да им махне. Очите им се разшириха оценяващо.

— През двайсет и втори век целта е била да се ограничат щетите и да се стабилизира климатът. Единственият начин е бил да се създаде сериозно присъствие в космоса, експлоатация на астероиди и стабилна икономика в слънчевата система. След това сме се насочили към звездите.

— Сигурно и с тях е било същото.

— Тогава защо просто не пращат кораби като нас?

— Може би са пращали. Може да се идвали на Земята, но да не са оставили следи.

— Видяхме почти земни видове тук, нали?

— Да. Видях доста познати неща. Може да е паралелна еволюция — функцията определя формата и създава общи черти. Като тази риба. Страшно е грозна, но съм виждал подобни в Карибския басейн.

— Обзалагам се, че е вкусна. Стомахът му изръмжа.

— Ще запаля огън. Това е интересна отправна точка — извиването на молекулите и химическите сходства. Достатъчно близки са до нашите, за да не умрем от глад.

Куерт се появи от гъсталака и каза:

— Добре. Ще готвим.

Клиф помириса въздуха.

— Пушек. Явно вече знаят, че съм хванал нещо.

— Умни са. Чудя се защо понесоха такива загуби само да ни свалят от влака.

— Искат да се отърват от управниците на Купата.

— Е, ние едва ли можем да им помогнем.

— Вероятно. Имаме късмет, че изобщо сме живи.

— Мислиш ли, че ще оцелеем?

— Всъщност не. — Клиф си пое дъх и добави. — Не мислех обаче и… че ще станем любовници.

Тя примигна и се взря в течащата река, избягвайки погледа му.

— Ние не сме. Поне аз не те обичам.

— И аз. Как го нарече? Секс по необходимост?

Тя се изкиска нервно.

— Вярно, че казах така.

— С твоя човек стандартен брачен договор ли замисляхте? — попита Клиф просто колкото да каже нещо.

— Да. След като се установим на Слава. Щях да размразя яйцеклетките си и да създадем семейство. Решихме, че двайсет и пет годишен договор ще свърши добра работа.

— С Бет не стигнахме чак дотам. Покрай цялото това обучение нямаше време да…

— Да го премислите ли? Номерът е да го почувствате.

— Хм. „Любовта не е любов, ако всяка промяна я променя“.

— Какво? О, Шекспир. Е, тази промяна, която ни сполетя, е отвъд всичките ми представи.

— Е… — Той почти се зарадва, че най-сетне е успял да приложи наученото в гимназията. Искаше да постигне някаква договорка, но не знаеше как. — Ще продължаваме ли с… необходимостите?

Тя сви рамене.

— Помага. — Усмихна се палаво. — Това е мнението ми, поне засега.

— Може да доведе до неприятности, като се срещнем с другите.

— Ще му мислим, като се срещнем.

Клиф стана и се протегна. Виждаше как прашните облаци се катерят към небето. Атмосферата бе толкова дълбока, че можеше да види огромните тъмни облаци, които висяха като планини в мъгливата далечина.

Дойдоха Ейби, Тери и Хауард. Носеха някакви растения, които бяха събрали със сил.

— Тряааше да додиш, Клиф, щеш да знаиш кви са тез работи и дъл стаат за ядини. Хауард намери цял куп.

— Боже, Тери, ти си пиян!

Клиф взе растенията. Изглеждаха наред. Пак погледна Тери, после Ейби, който също изглеждаше омаян.

— Дадоха ни да си пийнем нещо освежително — призна Тери.

— Имаше вкус на ананасово вино — обясни Хауард. — Блудкаво, но не се подлъгах, шефе. — Тупна се в гърдите. — Алкохол си беше.

— Възможно е. Тукашната химия е доста близка.

Дали етанолът беше универсален? Срещаше се при ниска плътност в звездни и планетни системи, където оформяше цели региони. Проста органична химия. Просто захари, които ферментират и оформят съединение с въглерода. И шимпанзетата го използваха. Може би всички разумни видове имаха нужда понякога да избягат от трезвеността?

— Е? — Ейби говореше като пиян, който с всички сили се опитва да изглежда трезвен. — Какво ще правим сега?

— За главите ни има награда, момчета — каза Ирма. — Предлагам да си починем тук и да се поучим от сил.

— И да ядем — каза Хауард. — Тук поне има ядене.

— Трябва ни план — продължи Ейби.

— Цел без план е просто пожелание — отвърна Ирма. — Но каква е нашата цел?

— Тук има достатъчно място — заяви Тери. — За всички замразени на „Слънцетърсач“.

— Но това е парк, не е планета! — запротестира Ирма.

— Достатъчно голямо е за милион планети. И е пълно със странни извънземни. Има предостатъчно място да се създаде нещо ново.

Очите и ноздрите на Ирма се разшириха.

— Не тръгнахме с целия екипаж, за да се озовем на това място!

— Но така или иначе сме тук — отвърна тъжно Ейби. — Дори не знаем дали ще можем да подкараме „Слънцетърсач“ отново.

— Има дяволски много неща, които не знаем — съгласи се Тери.

Клиф ги огледа и разбра, че тази идея назрява от доста време.

— Вижте, намираме се на откачено място — каза той внимателно. — Не оставяйте тежката реалност да потиска въображението ви. Ние сме тръгнали за Слава.

В звънливия им смях звучеше радост.