Грегъри Бенфорд, Лари Нивън
Купата на небесата (23)

3.

Дребният примат се учеше бързо. Мемор нареди на слугите да донесат мозъчен скенер, по-компактна версия на древното устройство — техниците работеха усилено, за да го пригодят за тези дребни двукраки.

В Оранжерията, огромна градина с размерите на старите континенти, живееха множество различни същества. Астрономите ги изучаваха още от отдавна отминалите ери на Пътуването. Мозъчните скенери показваха бавния ход на еволюцията дори при постоянните условия на Света. А сега тези устройства щяха да помогнат за комуникацията с пришълците — идея, която Мемор бе получила, щом разгърна напълно подсъзнанието си.

Тя убеди превеждащия примат да влезе в машината. То, тоест тя, определено харесваше възможността да излезе от заграждението. Слугите бяха издигнали сканиращия тунел близо до входа на оградата и приматът гледаше с остър интерес сглобяването на уредите.

Мемор говореше топло и успокоително и разперваше окуражително пера. Слугите се суетяха около предпазливата пришълка, бърбореха на нисшите езици — и скоро всичко беше готово.

Устройството проработи изненадващо добре. Слугите го бяха изпробвали на дървесните маймуни, прости форми на живот, относително близки до пришълците. Женският примат прие експеримента, след като й бе обяснено, че това ще помогне на превеждането. Лъжа, разбира се. Но полезна, като повечето илюзии, когато ставаше дума за общуване с по-неразвитите. Мемор въздъхна, бавна и задоволителна вибрация, която използваше, за да може съзнанието й да обработи информацията.

Скенерът разкри странно различен мозък. Наистина странен, но подсъзнанието на Мемор виждаше структурните връзки и макар и примитивните прилики със съзнанията на Астрономите, развити за безброй цикли.

Женската не харесваше магнитното напрежение на скенера. Стана неспокойна и докато слугите се суетяха, Мемор можеше да види притесненията й, които се разклоняваха като светкавици в замъгленото и забулено мистериозно съзнание. Което беше… разделено.

Мемор изпита острата тръпка на прозрението. От подсъзнанието й се появи прясна и напълваща идея.

Тези странни и слаби извънземни живееха в среден мащаб. Сетивата им бяха еволюирали, за да възприемат нещата от собствената им жалка гледна точка. Разбира се, те не можеха да виждат бактериите, но имаха усет за дребните измерения. По-широките мащаби на света бяха отвъд възможностите им. Несъмнено бяха еволюирали на някоя гравитационна маса, по подобие на предците на Мемор. Хоризонтът на възприятията им бе ограничен от извивката на примитивните светове, видени от собствената им височина. Тук сигурно се чувстваха в капан.

Усетът им за време беше още по-свит. Те възприемаха орбиталните цикли, сезоните, постоянното редуване на ден и нощ, грубите действия на планетите. Живееха сред циклична механика, а спането и размножаването им зависеха от моментния ход на планетарния часовник. Бяха роби на времето.

Мемор накара Слугите да проверят вътрешните времеви мащаби на съзнанието на примата и те се заловиха за работа с инструментите си. Резултатът беше отчайващо ясен.

Съществото използваше за обмисляне време, равно на няколко от примигванията му, незначителен интервал. Използваше този мащаб за интегрирането на информация. Това означаваше, че не може да възложи на по-нисшите части на съзнанието си скучната задача да се поддържа живо. Вместо това трябваше да внимава и да бди постоянно.

Беше трудно да се повярва. Народът бе изоставил монотонния ритъм на късите цикли много отдавна. Това беше идеята зад преследването на постоянството — да се освободят от тиктакането на ранния си произход. Вместо това Народът се бе съсредоточил върху вечното търсене — чрез Пътуването.

Това дребно напрегнато създание трябваше да се притеснява за подслон, храносмилане, отделяне, дори поемането и изпускането на въздух. Възможно ли бе да е толкова ненужно заето? Беше трудно да се разбере и депресиращо да се обмисли.

Краткото време за обработка значеше, че рядко би могло да отдели мощност за проблеми отвъд собствения си пулс. Живееше жалък мимолетен живот. Но въпреки това расата бе успяла да построи звезден кораб!

Дали въобще усещаше движението на еволюцията? Или на Света?

Мемор се замисли. Подсъзнанието й заработи, трескаво и настойчиво, както винаги, но не предложи нищо. Тя провери отново процесите и зарови в по-дълбоките слоеве. Отново нищо. Подсъзнанието й с право беше озадачено. Имаше толкова много въпроси!

Дали косматите двукраки можеха да осъзнаят защо робуването на денонощния цикъл ги прави примитивни? Едно време дори Народът е бил податлив на този безкраен капан. Но те се бяха научили и в зората на времето бяха построили Света, за да се освободят от оковите на примитивните цикли. Тези дребни създания в известен смисъл представляваха древното минало — и поради обстоятелствата бяха попаднали под грижите на Мемор.

След като женската излезе от скенера, Мемор се опита да я заговори. Създанието леко залиташе и размахваше малките си ръце, за да запази равновесие.

— Виждам, че нашата машина за прозрения те е изтощила.

— Да не се опитвате да ми изчоплите мозъка? — извика то, тоест тя. Беше трудно да запомни. Как въобще се различаваха?

— Анализирах възможностите ти — отвърна Мемор, което беше вярно до известна степен.

— Проклета миризлива огромна птица! Нямаш право…

Думите на съществото носеха малко информация. Очите му излъчваха жар, а крайниците се замятаха още по-забавно, сякаш разлюлени от вятъра. Ефектът беше комичен. Мемор беше забелязала, че това същество е по-тъмно от останалите, което можеше да значи, че е прекарало повече време под светлината на звездата и е по-старо и по-мъдро. Точно затова го бе избрала — с надеждата, че ще открие частица мъдрост. Може би напразно. Но все още не знаеше достатъчно.

Затова накара слугите да го — я — върнат в скенера. Съществото се разпищя, естествено.

„Аха“. Прозрението се надигна от подсъзнанието й. Новата информация потече в Мемор и тя можеше да види как работят нисшите части на съзнанието й. Можеше да подскача между собствения си ментален капацитет и този на примата. Уникално преживяване, макар и странно замъглено.

Така… можеше ли да разпитва женската, докато тя още беше в скенера? Досега не бе опитвано в историята на Астрономите. Но подсъзнанието й избутваше тази концепция от блатото и Мемор я оцени. Напред тогава!

Слугите се спряха смаяно, когато тя призова образите и започна да ги изучава с бързи тласъци. Остави подсъзнанието си да се люшка. Слугите не можеха да разберат, защото, като почти всички създадени, разполагаха с линейни съзнания. Обединени, но със съвсем малко подсъзнание. Използваха вариация на линейното мислене, подобно на новите пришълци, но явно извънземните имаха повече сила от тях. Никой Слуга нямаше да се измъкне от капаните, поставени за първичните нашественици.

Мемор изучи внимателно мозъчния скенер на извънземното. Съществата се управляваха от наследствена нервна система. Наистина примитивно. Съзнанията им бяха разделени! Много ясно и право през средата. Повечето от създадените имаха подобна конфигурация. Явно еволюцията използваше често този механизъм, вероятно като начална предпазна мярка. Народът имаше същото устройство — то бе популярно в тази част на проучената галактика.

Но тук имаше и нови черти. Простите животни разделяха функциите, така че да не се смесват с основните и да не ги прекъсват. По-нагоре в еволюционната пирамида различните животоподдържащи системи — храносмилане, пулс и прочие — се изолираха в съзнанието и работата им продължаваше непрекъснато, освен в извънредни ситуации.

Но някои фундаментални черти на напредналите умове бяха отвъд възможностите на тези нашественици. Висшите форми на интелект нямаха нужда само от поддържащи модули, а и от креативни. Източникът на кръстосано асоцииране и пораждане на идеи трябваше да е достъпен. Подсъзнанието бе обща черта при разумните същества — а тези примати нямаха достъп до своето! Само съзнание, обединено в горните слоеве, отвъд телесните функции, можеше да поражда дълбоки идеи, нали? След това съзнанието можеше да ги манипулира, да ги прекара през двойните наковални на разума и интуицията и да ги развие.

Тези извънземни нямаха подобна способност. Най-силните им импулси, асоциации и интуиции оставаха скрити от съзнанието, изпълнителната и контролна част на мислещата личност. Те бяха примитивни.

И все пак бяха построили космически кораб.

Мемор беше шокирана. Подсъзнанието й не предлагаше отговори. Може би трябваше да го остави да си почине. Сънят често пораждаше идеи.