Грегъри Бенфорд, Лари Нивън
Купата на небесата (24)

4.

Бет слушаше разказа на Тананарийв със сбърчени вежди. Беше по-добре да чуе всичко сега и да го обмисли, преди да свика групова среща.

— Невероятно! Значи те вкараха в някакво устройство и те караха да мислиш за разни неща?

Тананарийв сви рамене.

— Мисля, че беше някакъв вид скенер. Мислех си за астрономия, за „Слънцетърсач“, за това какво прави лявата ми ръка, докато поливат дясната със студена вода. Мисля, че на Мемор й беше интересно.

Бет осъзна, че инстинктивно действа като лидер. „Обмисляй, преценявай, действай“. Знаеше, че това дразни Лау Пин. Но усещаше, че останалите не искат импулсивния, емоционален и доста млад инженер начело. Жалко, че самият той не се усещаше.

— И не са се занимавали с други части на тялото ти? — попита Абдус напрегнато. — Никакви медицински прегледи?

— Не, просто задушаваща кутия с отвратителна миризма. Имаше нещо подобно в обучението ни, помните ли? — Тананарийв потръпна. — Но този път… Беше гадно, сякаш по черепа ми пълзяха змии.

Майра я прегърна.

— Може би се опитват да подобрят превеждането?

— Съмнявам се — изсумтя Тананарийв.

— Какво все пак беше чувството?

Тананарийв присви очи.

— Сякаш ми бърникаха в главата. Замислях се за нещо и го усещах как се изпълва, сякаш нещо… го опипва.

— Наистина гадно.

— Именно. Ако Мемор пак опита нещо такова, ще си мисля за нещо гнусно. Да я подразня.

— Знам как се чувстваш, но това може да провокира… — започна Бет.

— Ей! — извика Лау Пин и дотича при тях. Очите му шареха трескаво. — Получих сигнал! Съобщение!

— От „Ерос“ ли? — попита Тананарийв.

— Не — и точно това е странното. От „Слънцетърсач“. В момента се зарежда.

Бет усети как пулсът й се ускорява. Малкият излъчвател на Лау Пин избръмча и той го вдигна до ухото си. След това се намръщи и го подаде на Бет.

— Капитан Редуинг. За теб.

Редуинг говореше трескаво бързо, с обичайното си ръмжене, сякаш се боеше, че връзката ще изчезне. Бет пусна записаното съобщение отначало.

— Видяхме големите електрически импулси близо до горния край на Купата. Филтрирахме шума и открихме честотата на този излъчвател. Ако приемането е успешно, чуйте каква е ситуацията. Не можем да постигнем много в комуникацията с извънземните. Въобще не бързат да ни отговарят, когато излъчваме. Настояхме да ви върнат. Казаха, че изучават езика ни на място и че е по-ефикасно да ви задържат. Говорят само за вас, Бет. Не казват нищо за групата на Клиф. Опитайте да изпратите отговор. Излъчвателите не могат да се фокусират, но сега сме вдясно от звездата им, на около трийсет градуса. Фокусирал съм всички високогигахерцови антени над мястото, откъдето дойдоха електрическите изригвания. Видяхме светкавици с размерите на континенти. Надявам се, че не са ви изпекли! Край.

Бет се усмихна. За своя изненада изпита привързаност към стария твърдоглавец. Ако не друго, той си блъскаше главата над проблемите, докато не ги разреши.

Погледна Лау Пин и реши, че е време за сдобряване.

— Опитай да излъчиш съобщение. Кажи му, че сме добре, но сме пленници. Опитваме да говорим с извънземните. Питай има ли шанс да ни пратят провизии с някоя от автоматичните капсули?

Лау Пин кимна и раздразнението от лицето му изчезна.

— Ще му пратя и видеоданни. Майра? Майра! Дай и твоите снимки. Ще ги пратя с моите.

— Естествено — Майра му подаде комуникатора си. — Не виждам обаче как ще са му от полза.

— Не на него. — Лау Пин се обърна към Бет. — Рано или късно ще се свържат с Клиф. Ние сме заснели какво става за ядене и какво не. Групата на Клиф трябва да знае това. — Усмивката му сякаш казваше: „Ти не се сети, а?“.

Клиф вече можеше да е умрял от глад. Бет тръгна към малката полянка, която използваха за събирания, и извика с пресилена радост:

— Ей, хора! Имаме напредък.