Грегъри Бенфорд, Лари Нивън
Купата на небесата (35)

3.

Гледката се отвори в дълбокия космос. Точно в центъра на картината се виждаше малка жълто-бяла точка. Визуалното поле беше полусфера, толкова голяма, че Бет не можеше да види краищата, без да завърти глава. Небето бе обсипано със звезди, но тя не разпознаваше никакви съзвездия.

Гледната точка започна бавно да се върти. Може би това бе най-близката звезда? Не — вляво се появи ръждивожълт диск. Дискът кипеше от малки бури и тя виждаше магнитните арки, които се стрелкаха над горещата повърхност. Тази звезда беше видимо по-малка и по-червена от Слънцето и бе наситена с тъмни петна. Гледката се измести, звездата остана вдясно и се видяха малки кораби. По средата им имаше сини издутини, може би цистерни за гориво. Влачеха огромни шестоъгълни контейнери. Стотици кораби, насочили се към…

Появи се огромен блед полумесец и Бет видя конструкцията от дълги подпори, които се извиваха към сложния център. Между тях имаше дълги светещи обръчи, като брачни халки. Нещото беше толкова голямо, че хвърляше дълбока сянка върху рояка кораби, суетящи се около него като насекоми работници.

В далечината орбитираха въртящи се скали, оцветени предимно в бяло. По повърхността им танцуваха пламъци, а парите излизаха на сфери. Това бяха огромни леярни системи, работещи в пълен вакуум. От тях се издигаха големи облаци бял и кехлибарен газ, разширяваха се, ставаха прозрачни и изчезваха. Гледката мина покрай по-малка звезда, бяла и по-ярка от останалото небе.

Около минните операции се суетяха още кораби, по-малки. Някои тикаха масивни подпори през цилиндрични конструкции. Дългите греди излизаха с блясък и присветваха на оранжево-червената звездна светлина. Може би беше някакъв процес на закаляване?

В далечината се носеха мръсносиви късове. Бет осъзна, че това са ледени астероиди, като тези, които човечеството експлоатираше в Оортовия облак. Кондензирани при раждането на звездата и богати на изпаряващи се вещества. Корабите около тях обслужваха големи оранжеви балони. Балоните бяха пълни с газ, роден от малките оранжеви огньове под тях. Маса и вещества за строежа.

След това роякът кораби се замъгли. Времето се ускори. Огромната конструкция започна да придобива форма. Подпорите се съединиха на слоеве. Бяха разгънати скелета с напречни тръби и започнаха да се оформят скоби и връзки с размерите на планети. Гигантската геометрия се дооформи. Това беше Купата.

Малки кораби, които не се виждаха добре, започнаха да полагат около полусферата черен слой. Повърхността внезапно проблесна с бяла светлина. От структурата се разнесе газ и постепенно избледня.

„Това е урок по история. Местните искат да запазят знанието откъде се дошли… и затова има такива места, за да не се изгуби посланието. Традиция от древни времена“.

Камерата се приближи. Бет виждаше сложните маневри на сребристите кораби по повърхността на Купата. Те полагаха слоеве и колони, които рамкираха полусферата, и камерата ги следваше. Плъзна се по ръба на Купата… право към рояк кораби, носещи оранжевите балони с летливи вещества, които бе видяла по-рано. В балоните проблясваха светкавици. Корабите ги освободиха над Купата и те се плъзнаха през дупки в почти невидимия външен слой, надолу към повърхността.

Гледната точка се насочи към блестящия слой. Това беше атмосферният щит, който се изду от налягането на освободените газове. По повърхността на Купата се появиха облаци, като изригващи гейзери. Други кораби се плъзгаха и полагаха кафявата и черна почва.

Това беше история за произхода. Малкото червено слънце бе родило съществата, построили Купата. Защо представлението не бе почнало от планетата на строителите? В тъмното небе не се виждаха никакви планети. Може би бяха много малки. А може би светът на строителите беше съвсем далече и орбитираше около първата ярка точка, която бе видяла. Може би строителите бяха от някой далечен съсед на малкото слънце.

Гледката се промени. Роякът работни кораби се движеше като бърза мъгла. Почвата се намести и в атмосферата се надигна синкава мараня. Високите облаци бяха прорязани от светкавици. Назъбените континенти бяха пометени от мусони и моретата се разплискаха.

Системата еволюираше. Над необятните земи бушуваха бури. Един участък от задната стена се изтръгна и роякът го обгради, докато във вакуума се изливаха пръст и газ като от изригващ вулкан. Системата бе закърпена.

Времето потече още по-бързо. Бет не беше сигурна откъде го знае, но знаеше, че е необходимо много време, за да се създаде работеща биосфера. Въздухът започна да се прочиства и сивите облаци се натрупаха на купчини, като палачинки. Зеленината се разпростря като плесен по извит керамичен съд.

Бет вече виждаше Дупката, без проясняващата се атмосфера. Огледалата започнаха да се появяват по Купата, приличаха на намотки прежда. Тъмната повърхност на Дупката бе осеяна с големи сиви конструкции, които сигурно бяха магнитните ядра. Центърът се оформи бавно и вече се виждаха звездите от другата страна.

С наближаването на края полагането на огледалата се забави. Огледалните полета потръпнаха, проблеснаха и оживяха. Гледката се промени и се видя ръбът на Купата, където се оформяха шарнири от полиран метал. Огледалните полета придобиха металически отблясък и по тях заиграха ярки цветове.

Огледалата започнаха да светят в червено и оранжево. Отразяваха малката звезда и се наместваха, фокусираха се. Внезапно се появи тънка линия кипяща плазма, стабилизира се и се промуши през Дупката.

После се удебели. Появиха се нишки и тъмни петна. Едно влакно се отдели и засегна слоя, който предпазваше атмосферата. Струята се прекъсна, но белята беше станала. Атмосферната кожа потъмня и въздухът започна да изтича. Трескав рояк от работни кораби успя да го спре.

Гледката се завъртя към червеникавата звезда. Короната й кипеше от магнитни сили, образуващи високи дъги около нажеженото петно. Това беше фокусът на огледалата и множество кораби се суетяха около него.

Струята се появи отново. Този път се насочи право през Дупката. Поправената атмосферна кожа я отразяваше бледо.

Купата от миналото започна да напомня живата зеленина от настоящето. Гледната точка се отдалечи от нея и постоянно примигващите работни кораби се стопиха.

Системата от звездата, Купата и струята заплава през тъмата. Блестящата струя затъмняваше далечните ледени звезди. Огромната конструкция се отдалечи болезнено бавно от жълто-бялата звезда.

Явно напускаха системата. Не можеха да минат близо до звездата, защото щяха да нарушат орбитите на потенциалните планети. Купата се превърна в кораб, отправен към далечните бели светлини на зовящите звезди.

Остана само космическата гледка.

Лау Пин, Фред, Тананарийв, Майра и Бет изглеждаха така, сякаш бяха взели ЛСД. Бяха пътешествали в далечното чудно минало.

В тъмното Бет можеше да види през опушеното стъкло на глобуса. Отдолу вървяха гигантски Птичи хора.

— Май разбирам — каза Фред.

— Всички разбрахме — отвърна му Майра.

— Сега ми е ясно защо примитивните са загинали, когато са се сблъскали с по-напредналите цивилизации — обади се Тананарийв.

— Очевидно, щом има само един вход, има и само един изход — каза Лау Пин.

— Не можем да излезем — отвърна Бет. — Обградени сме.

— Ако някой влезе тук… — започна Лау Пин.

— Сме мъртви — довърши Майра. — Да продължаваме да проучваме. Тайните са тук. Между другото, Бет, това трябва да е карта на родната им планета.

— О… почти.

През следващия час разгледаха стотици космически инструменти. Повечето бяха твърде загадъчни и дори не можеха да се опишат. Майра снимаше съвестно.

В един момент спряха да си починат и да изядат последните си запаси.

— Според мен Птичите хора се махнаха — каза Бет. — Това поне е хубаво.

— Лошото е, че сме гладни — отвърна Тананарийв. — Как мислите, тук дали има нещо за ядене?