Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уок свят (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bowl of Heaven, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Грегъри Бенфорд; Лари Нивън

Заглавие: Купата на небесата

Преводач: Красимир Вълков

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-453-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/843

История

  1. — Добавяне

5.

Мемор беше озадачена. Само нисшите зверове използваха разделено съзнание. Това бе известен метод да се оставят отделни части да работят самостоятелно, за да се постигне по-голям ефект чрез специализация. Но означаваше също, че съзнанието не може да функционира при толкова омешани части. Това бе стандартна еволюционна теория, потвърдена при контакти с множество планети.

Мозъкът на пришълците беше разделен на две полукълба, които не взаимодействаха постоянно. И въпреки това бяха развили напреднали технологии! Шокиращо. А някои от тях продължаваха да се изплъзват на Народа — не по-малко шокиращо. Тези прекрачвания на опита и логиката изискваха обяснение.

Мемор призова женската, която бе изследвала преди. Нима бе пропуснала някаква основна следа? Може би нов поглед върху работата на разделеното съзнание, плюс активната употреба на собственото й подсъзнание, щеше да разкрие нещо.

За да осъществи този проект, първо трябваше да извърши необходимата мисловна дейност. Тя се изолира внимателно от бъбренето на Слугите. Затвори се в себе си, абстрахира се от зрението и слуха. Вътрешният мир се зароди постепенно. Светът изчезна. Мемор отвори вътрешния си взор, като внимаваше да не стресне работещите елементи на съзнанието си.

В по-висшите слоеве имаше изобилие от мисли. Някои се смесваха с чувства, както често се случваше с непослушното подсъзнание. Течните кехлибарени светкавици се стрелкаха с остра миризма и Мемор знаеше, че е навлязла сред химичното тресавище на асоциациите. Бръмчащите червени завеси се отдръпваха и разкриваха пътища.

Беше готова. Започна да разучава менталния пейзаж на двукракото. По коридорите му се носеше звън на аларма.

Мемор се съсредоточи върху това и почувства нещо друго… някакъв спомен. Беше натоварен с копнеж, влажно очакване и ярки ухания. Видя женската сякаш в огледало и — да, тя беше прегърната с едър мъжки екземпляр. Телата им се търкаха едно в друго.

Мемор хвърли поглед към женската, която продължаваше да лежи в уреда. Беше неспокойна и мърдаше ръце и крака…

Мемор осъзна, че съществото й показва как се размножава.

След това чу как крякането й се увеличава. Очевидно беше смях. Двукракото й се подиграваше.

Мемор се отдръпна и почервеня от гняв. Това дребно създание й се присмиваше, използваше съзнанието си, за да я обиди.

Остави подсъзнанието си да се занимава с това събитие. Скоро навлезе в успокоителен ритъм, потапяйки острото раздразнение в по-умерените течения. Видя, че и двукракото се е върнало към нормалното си състояние. Може би то — тя, — бе решило, че е успяло, и сега се успокояваше.

Добре. Мемор щеше да направи същото. Беше научила основен урок — въпреки ограниченията си — двукраките бяха съобразителни. Трябваше да не забравя, че имат не по-малък мозък от нея.

Двукракото се обърна директно към нея.

— Искам да се върна при приятелите ми.

Разбира се. Това бяха социални същества и Мемор усещаше — можеше да види директно — тревожните емоции в подсъзнанието на това. Женската пришълка не го усещаше ясно, защото нямаше директен поглед към съзнанието си.

Вместо това изпитваше неясна тревога. Очевидно в такива моменти търсеше компанията на собствения си вид. Мемор го видя и разбра смисъла със съзнанието си. На всеки свят еволюцията се съсредоточаваше върху социалните връзки. Най-често най-доброто, за да оцелееш и да се размножиш, бе да проявяваш сътрудничество и алтруизъм. Това знание беше абсолютно, доказано с времето и често срещано в древната история на Купата. Дори при толкова константен свят еволюцията не спеше.

Мемор й отвърна топло, като се постара да обезвреди вътрешните си бури. Тези извънземни показваха сериозна ментална еволюция. Не можеше да определи дали това е естествено, или е въпрос на генетични манипулации. Скритите им подсъзнания се адаптираха и им позволяваха да възприемат света бързо, да си поставят цели и да решават. Разбира се, тези двукраки бяха еволюирали на място, където скоростта бе жизненоважна. За разлика от тях, Народът ценеше дългосрочната преценка, защото планираше в по-широки времеви мащаби. Тези примати бяха млад и неопитен вид.

Методите им работеха дори на базисно химично ниво. Умът им работеше извън погледа, повърхностното съзнание смяташе, че е начело, само защото не виждаше подчинените си отдолу. Мемор си спомни, че женската бе използвала израза „хрумна ми“.

Това значеше, че мислите просто се появяваха в съзнанието им. Нямаха концепция откъде идват идеите. Още по-лошо, не можеха да стигнат до мястото, където се изработваха идеите им. Голяма част от съзнанието им беше недостъпна за тях.

Поразително! И все пак работеше.

Но опасността от този метод се състоеше в липсата на истинско осъзнаване. Тези създания не се познаваха. Вземаха решения, без да знаят истинските елементи зад тях. Може би дори не знаеха защо си избират партньори за чифтосване!

Това я наведе на нова мисъл.

Дали имаха повече ментална свобода от Народа, или по-малко? Скриването на подсъзнанието от поглед — дали в това имаше някаква полза? Въпреки че беше очевидно и опасно дестабилизиращо явление, както показваше историята на собствената й раса? Подсъзнанието можеше да развихри силни страсти, които помитаха цели общества. Освен ако дълбоките причини не бъдеха открити и регулирани.

Никога не беше размишлявала за друг разум — че би могло да има предимство от скриването на подсъзнанието. Въпросът опираше до ограниченията на Народа, до неговото превъзходство — и дори до свободата му.

Знаеше, че въпреки възможността съзнанието да се анализира детайлно трябва да се вярва в свободната воля. Това правило важеше дори за тези извънземни. Логиката му бе проста. Ако свободната воля е реалност, то се прави правилният избор. Ако свободната воля не съществува, не се прави правилен избор. Всъщност не правиш никакъв избор, защото не разполагаш със свободна воля.

В това отношение Народът и Пришълците бяха равнопоставени.

Тези дребни създания имаха богат мисловен живот, по-дълбок, отколкото бе предполагала. Нямаха обаче гледна точка, от която да видят огромните континенти на адаптивното подсъзнание. Не виждаха впечатляващия пейзаж на съзнанието в цялото му великолепие.

Те пътешестваха в корабна среда, която сигурно нямаше нищо общо с естествения им свят. Може би въобще не бяха помислили да построят Звезден кораб за правилно изследване на галактиката. Или по-скоро дори не можеха да опитат и затова бяха тръгнали с простите машини. Бяха млади и незрели, склонни да страдат.

Значи ситуацията им беше трагична. Бяха полетели сред звездите, а мозъците им бяха еволюирали да се борят със свят, носещ бегла прилика с огромните объркани купища информация в настоящия им странен мисловен процес.

Може би смъртта им щеше да е истинско облекчение от тези неестествени мъчения.