Грегъри Бенфорд, Лари Нивън
Купата на небесата (31)

4.

Всички бяха потресени, Клиф го виждаше ясно.

— Чудя се дали Птичите хора възнамеряваха да ни нападнат, когато излязохме през люка — каза Ирма, докато ядяха студено месо до платноходката.

— Не, разбира се! — изсумтя Ейби. — Приемаха ни за равни…

— И опитаха да ни пленят — довърши Тери.

— Не им дадохме шанс за преговори — настоя Ейби.

— Те заловиха групата на Бет — каза Ирма. — И вижте какво направиха с приматите. Които също използват сложни инструменти. Имам предвид арбалетите.

— Не можем да разчитаме, че с нас ще се отнасят различно — заяви спокойно Хауард.

— Съгласен съм — отвърна Клиф. — Да помислим какво ще правим сега.

— Все още смятам, че трябва да видим как функционира обществото им — каза Тери. — Може би ако…

— Твърде е опасно — пресече го Клиф.

— Но прекосяването на пустинята също е опасно — каза Хауард. — А и не ни учи на много.

Всички се съгласиха.

— Почва да ми писва да седя в този корпус, да го пренасям над скалите и да търся вода. А гадните пясъчни бури… Трябва да си намерим по-добър транспорт, иначе ще ни хванат.

Отново съгласие. Клиф видя, че ужасяващите убийства, на които бяха станали свидетели, имат и положителен ефект. Страхът ги обединяваше.

— Да уловим малко дивеч, да поспим и след това да тръгваме.

Хауард и Тери се оживиха. Те наистина се забавляваха да убиват неприятните гущери и незабавно тръгнаха към най-близката суха местност. Черно-кафявите същества обикновено живееха под грамади от камъни, които си строяха сами. Номерът беше да ги сбараш навън, а Тери имаше талант да примамва бързоногите съскащи създания с остатъци от предишната плячка. Явно те нямаха нищо против да ядат собствения си вид.

— Може би това са извънземните адвокати — каза Ирма и всички се разсмяха.

Ейби извади апаратурата, която бе донесъл, и започна да я човърка с инструментите си. Ирма тръгна да търси ядливи растения, но гледаше да не се отдалечава от лагера. Клиф опита да се отпусне. Не спеше добре. Но постоянно топлото и слънчево време беше новата норма на живота и нямаше какво да се направи, така че след малко той задряма.

Събуди го крясъкът на Ейби.

— Какво става? — попита Клиф сънено. Сънуваше Бет и не искаше да напуска топлия комфорт на илюзията.

— Успях! — Ейби беше подпрял апаратурата на едно дърво. Излъчвателят му беше включен в нея и той размахваше развълнувано комуникатора си към Клиф. — Успях да засека „Слънцетърсач“.

Клиф се разбуди мигновено.

— Какво? Може ли да говорим с тях?

— Мощността е скапана и аудиото вероятно не работи. Но мога да им пратя текстово съобщение. Ето, пращам го…

И след секунди възкликна:

— Отговориха! Редуинг е… Изпраща ни файл!

Няколко дълги минути двамата се взираха в комуникатора. Накрая устройството изпищя и се появи картина — голяма лилава сфера. В десния ъгъл имаше символ на зелен палец.

— Това съм го виждал — каза Ейби. — Зеленият палец сигурно значи, че става за ядене.

— Покажи следващата страница — подкани го Клиф.

След двайсетина картинки имаше няколко растения, които бяха яли.

— Откъде ли ги е изровил Редуинг? — попита Клиф.

— Вероятно от групата на Бет и ни ги препредава.

— Браво на него. Това съм го виждал. И това също. А, схванах. Това е меню! — Следващите страници съдържаха растения и животни, обозначени с червени кръстосани показалци, като очевидно предупреждение. — И антименю. Червените са опасни, зелените стават. — Клиф се засмя. — Брей, Лау Пин е голям тарикат.

Огледа менюто и се замисли за цветовете на ядливите растения. Еволюцията караше хората и животните да харесват цветове, които свързваха с нещо добро — синьо за небе и чиста вода, бяло за сняг. И обратно, не харесваха кафявото и тъмните цветове, които свързваха с фекалии и гнила храна, както й червеното, което обозначаваше отрови и подправки. Растенията бяха еволюирали, като ги използваха за предпазни сигнали. Надяваше се, че Бет не е рискувала при разучаването на менюто. Тогава…

— Чакай — обърна се той към Ейби. — Обзалагам се, че са получили тази информация директно от извънземните.

— Значи още са в плен. Хм.

— Може би. Важното е, че установихме контакт.

— Относително — въздъхна инженерът. — Пак загубих сигнала.

— Те се движат в орбита. Не е лесно да останат в обхват дори с тесночестотните комуникатори.

— Добре поне, че имат голям обхват — каза Ейби. — Никой не е предполагал, че ще им се наложи да работят в междупланетни разстояния.

Съобщението от Бет го върна към темата, която не искаше да зачеква: краткото отдаване на страсти с Ирма.

Спомни си с тъга за старата шега: „Съвестта е онова, което те боли, когато всичко останало се чувства чудесно“.

 

 

Когато Ирма се върна, Ейби беше готов да й каже кои растения да задържи и кои не стават за нищо. Хауард и Тери донесоха странно двукрако животно, приличащо на язовец, което всъщност се оказа ядливо. Одраха го и го изпекоха и настроението им се подобри.

След това отплаваха в пустинята, за да се отдалечат от Птичите хора с магнитните коли. След половин час бавно плъзгане навлязоха в район със скалисти възвишения. Нищо, което да не могат да заобиколят, но се забавиха значително. Изведнъж Хауард, който оглеждаше хоризонта за по-добър маршрут, каза:

— Приближава нещо голямо.

Една самотната точка в далечината нарастваше видимо.

— Тук сме съвсем на открито — каза Ейби. — Ако това е…

— Магнитна кола — прекъсна го Ирма, която бе включила бинокъла. — Две, не, три птици.

— Няма смисъл да бягаме — каза Тери. — По-бързи са.

— Ще се сражаваме ли? — попита Хауард.

— Не знаем със сигурност дали са враждебни — отвърна Ирма.

— Просим си белята — обади се Ейби.

Клиф се наруга наум, че не беше помислил колко уязвими ще са в такава ситуация.

— Не можем да се скрием, нито да избягаме, затова да направим обратното. Да помахаме и да ги поздравим, когато се приближат.

Всичко го изгледаха, сякаш е откачил.

— Скрийте оръжията. Ако положението се скапе, ще стреляме. Но първо искам да се добера до магнитната кола.

— Най-важно е да действаме синхронно — каза Хауард. — Ако се наложи да стреляме, аз поемам десния. Тери, за теб е този отляво. Ирма, ти смъкни третия, където и да е застанал.

Ирма продължаваше да следи нарастващата точка с бинокъла.

— Приближава, завива наляво… обърнаха към нас. Явно ни забелязаха.

— Добре. Сега се престорете, че искаме да бъдем открити — нареди Клиф.

— И не показвайте лазерите — добави Хауард.

Разпръснаха се около яхтата и започнаха да подскачат и да размахват ръце. Магнитната кола забави и се снижи на два метра от земята. В пътническата кабина имаше три глави — на Клиф все още му приличаха на щрауси. Колата се приближи с тихо бръмчене и той видя, че птиците носят колани със странно изглеждащи инструменти. Всички имаха каски.

Колата спря над платноходката и Клиф вече можеше да чуе бръмченето й. Зачуди се как магнитните сили успяват да повдигната такава маса толкова далече от проводниковата повърхност, която сигурно се намираше на метри под почвата. Птиците заговориха помежду си с високи чуруликащи гласове. Главите им се мърдаха рязко, а перата сменяха цветовете си в сложни композиции. „Дали това е част от говора им?“ Колата се издигна на три метра.

Според Клиф това не беше добър знак. Той отстъпи и се обърна към Ирма.

— Ако извадят оръжия, трябва да стреляме първи.

— Да. Само дай команда.

— Щом кажа „огън“, стреляйте — каза Клиф.

— Не мисля, че ще е необходимо — отвърна Тери.

— Да им покажем, че сме миролюбиви — каза Хауард и разпери ръце с отворени длани.

Секундите се разтеглиха. Клиф стоеше напрегнато, готов да посегне към лазера си.

Две от птиците се изправиха и колата помръдна наляво, така че хората да са от едната й страна.

— Да опитаме по-енергично — каза Ейби и се провикна: — Ние сме миролюбиви.

Тери повтори същото и показа празните си ръце.

— Говори по-бавно. Нека да разберат, че…

От магнитната кола със съскане излетя мрежа, толкова бързо, че Клиф не разбра как е изстреляна, и оплете Тери и Ейби. А след това се стегна — с-с-с-ст-щрак. Дебелото й въже, закачено за колата, се опъна и мрежата започна да ги тегли.

Клиф толкова се стресна, че му трябваха няколко секунди да осъзнае, че трябва да даде команда.

— О… огън!

Вдигна глава нагоре. Три лазерни лъча удариха птиците. Едната беше уцелена в главата и падна назад. Другите две изкрещяха и посегнаха към коланите си. Нови четири изстрела ги свалиха и те изчезнаха от поглед.

Клиф беше стрелял само веднъж и не уцели. Прибра лазера и скочи към мрежата. Хвана се за нея и бързо се закатери. По пътя ритна Тери и той изкрещя. Клиф стъпи на гърба му, оттласна се и хвана въжето.

Прехвърли се през борда на магнитната кола и падна върху едната птица — перата омекотиха падането. Надигна се задъхано и усети острата, кисела миризма на извънземните.

Кръвта им беше червена. Две вече не помръдваха, а последната потръпваше, но очите й бяха затворени. Клиф се подхлъзна, изправи се и тръсна глава, за да се отърси от адреналиновия шок. Огледа се и видя изненадващо простото контролно табло.

Тери и Ейби продължаваха да викат, но той не им обърна внимание. В дясната част на таблото имаше ръчка и превключвател. Останалата част бе запълнена с екрани и панели за натискане. Ръчката значи.

Дръпна я и въжето започна да се навива. Клиф натисна в другата посока и въжето започна да се отпуска. Натисна силно превключвателя и видя как мрежата освобождава двамата мъже.

— Ау! — изпъшка Тери, когато падна на земята. Ейби се стовари отгоре му и викна:

— Уф!

Двамата се надигнаха. Всички се спогледаха, изумени от бързината, с която се беше случило всичко.

— Беше толкова бързо… — каза Ирма.

— Добра стрелба! — похвали ги Тери.

— Ще вземем колата — подвикна им отгоре Клиф. — Донесете екипировката.

— Дали е безопасно? — попита Тери.

Клиф се замисли за няколко секунди.

— Не мога да кажа дали са изпратили някакъв сигнал. Не ми се струва вероятно обаче.

— Не мислех, че ще успеем — каза Ейби. — Беше толкова бързо!

— Магнитната кола е по-добра от скапаната платноходка — каза Ирма. — Да действаме.

— Чудя се дали… — започна Тери.

— После ще му мислим — сряза го Клиф. — Давайте по-пъргаво.

Останалите го изгледаха отдолу, едновременно уплашени и радостни, после почнаха да свалят багажа от лодката.

Хауард се изкатери при Клиф и двамата огледаха телата. Лазерите бяха пробили важни органи, предизвиквайки шок и кръвозагуба. Опитаха да открият признаци на живот. Нямаше пулс, нито сърцебиене. Очите на птиците гледаха празно в нищото.

— Големи грозници, а? — Тери ритна едно от телата. — Че и са здравички.

Клиф искаше да проучи труповете обстойно, но нямаше време. Разкопчаха коланите и изхвърлиха две от телата навън. Клиф реши да остави най-запазеното. Ейби понечи да възрази, но после сви рамене и се отказа.

Докато товареха екипировката, Хауард каза:

— Най-добре да изчезваме бързо. Може да са успели да вдигнат тревога.

Другите се съгласиха и избраха Ейби за пилот, защото имаше летателен опит. Седалката беше твърде голяма за хора, но той успя някак да се настани. След това започна да изучава систематично контролния панел.

Клиф слезе на земята, за да огледа изхвърлените тела. Беше най-добре да направи аутопсията максимално бързо и той успя да научи много в рамките на половин час. През това време Ейби изпълни няколко маневри с колата. Останалите го аплодираха, а той заговори с престорен глас:

— Дами и господа, закопчайте коланите, излитаме.

Клиф помогна на Ирма да домъкнат последната част от екипировката от платноходката.

— Страхотна атака! — прошепна тя. — Знаех си, че ще успееш.

— Е, поне един да знае.