Стив Бери
Гробницата на императора (87)

Бележка на автора

Тази книга отведе двама ни с Елизабет до Копенхаген и Антверпен, но за съжаление не и до Китай. Подобно пътешествие би ни отнело далеч повече време от онова, с което разполагахме. Писането на една книга годишно изисква много стегната програма. Ето защо посещението на Китай си остана начело в списъка на нашите най-желани дестинации заедно с едно пътешествие до Антарктида след написването на „Наследството на Карл Велики“.

Същевременно аз направих всичко възможно героите ми да обиколят страната. Чунцин, провинция Гансу, Сиан, Кашгар, Йечън, Пекин, Ланджоу, провинция Юнан и високите плата в западната част на страната са описани точно. Статистиката за Китай в Глава 2 също е вярна, както и останалата информация за тази страна. Тя наистина заслужава суперлативите, които използвах. Град Батан и Залата за съхранение на хармонията са художествена измислица. Езерото Диен (Глава 47) съществува в действителност, макар че е много по-замърсено в действителност, отколкото съм го описал (Глава 48).

Сега е моментът да теглим чертата между фактите и измислицата.

Дисциплинарната комисия към Централния комитет на Китайската комунистическа партия действително съществува и функционира, както е описано в Глава 4.

Действителни са и научните открития, иновации и изобретения на древните китайци, за които става въпрос в Глави 4 и 7. Преди много години Китай наистина е бил технологичен лидер на света. Това негово предимство се стопява някъде през XIV век, когато настъпва тотална идеологическа и културна амнезия. Тя се дължи на много фактори, водещо място сред които заемат отсъствието на работеща азбука, влиянието на конфуцианството и даоизма, усърдието, с което всяка династия унищожава всичко, което е останало от предишната. Истинска е историята в Глава 7, в която йезуитските мисионери показват на китайците стенен часовник, а те дори не подозират, че дедите им са го открили цели 1000 години по-рано. През XX век британският учен Джоузеф Нийдам пише фундаменталния си труд, в който прави опит да документира изгубеното през вековете научно-техническо предимство на Китай. Днес неговите проучвания и публикации продължават с помощта на специално създаденият научноизследователски институт „Нийдам“.

Паркът „Тиволи“ в Копенхаген е едно наистина прекрасно място. Всичко, което е описано в Глава 3, съществува в действителност, включително и китайската пагода. В кафене „Норден“ (Глава 13) в края на копенхагенския площад „Хобро“ все още се предлага великолепната доматена супа.

За съжаление кражбите на деца продължават да са много разпространени в Китай (Глави 8 и 9). Всяка година там изчезват 70 000 деца, повечето момченца, които се продават на семейства без наследник от мъжки пол. Включването на тази драматична случка в романа е моят начин да привлека вниманието към този тежък проблем. Ако имате желание да научите повече за него, гледайте великолепния документален филм „Откраднатите деца на Китай“.

Дебатът между конфуцианството и легализма се води в продължение на 3000 години (Глава 10). Всички управляващи династии в историята на Китай, включително комунистите, се придържат към една от двете водещи философии. Исторически е доказано, че нито един от оригиналните текстове на Кун Фудзъ не е оцелял до наши дни. Останали са само различни техни интерпретации. Провалът на Мао (Глава 50), възходът и падението на множество корумпирани императорски династии (Глава 12), „Кампанията на стоте цветя“ (Глава 45) и злощастната „Културна революция“ са описани правдиво. Същото се отнася за жестоките и често срещани политически противопоставяния и разрушителните граждански войни. Битката между Бандата на четиримата и Дън Сяопин се провежда в края на 70-те години на миналия век (Глава 12). В нея губят живота си трима от прословутите четирима. В тази книга аз просто добавям още една война между двама измислени претенденти за властта.

Братството „Ба“ е процъфтявало в продължение на векове. Всичко, свързано с хегемонията, „Ба“ и легализма е предадено достоверно (Глава 24). Хегемонията (Глава 45) е уникална китайска концепция, която дълго време е определяла националното съзнание на този народ, при това по начин, който е трудноразбираем за европейците. А в Глава 24 Карл Тан осъзнава, че и тоталитаризмът е китайско откритие.

Антверпен е прекрасен европейски град с подчертано древно излъчване (Глава 18). Аз отдавна мечтаех да го включа в някой от своите романи. Но музеят „Дрис ван Егмонд“ (Глави 25, 27–31) е плод на моето въображение. Предварително знаех, че тази сграда трябва да бъде унищожена, и затова реших тя да бъде въображаема. Интересното тук е, че аз я изградих по модела на действително съществуващ музей в Антверпен, който изгоря, докато завършвах тази книга.

За отношенията между Лев Соколов и Касиопея Вит се намеква в Глава 36. Ако искате да научите цялата история на запознанството между двамата и защо Касиопея му е задължена, можете да си свалите от интернет електронното издание на „Балканско бягство“.

Евнусите (Глава 7) са важна част от историята на Китай. Никъде другаде по света тези хора не са имали толкова голямо политическо влияние. Сред тях решително е имало достойни хора (Глава 51), но също така и негодници. Историята им в този роман е пресъздадена правдиво, включително актът на тяхното кастриране (Глави 7 и 33). Асоциацията им с „Ба“ е плод на моето въображение, но те със сигурност са играли някаква роля в историята на страната.

В книгата описвам два вида изтезания: първото с нагорещен лютив пипер (Глава 23), а второто с плъхове (Глава 39). И двете са китайско изобретение. „Записките на историка“, или „Шиджи“, предлагат най-голямо изобилие от факти, свързани с древната история на Китай. Включените пасажи в тази книга са предадени точно.

Цензурирането на интернет потребителите в Китай е всекидневно явление (Глава 43). В момента в страната се изгражда интранет, предназначен само за вътрешно ползване.

„Цитатите на Председателя Мао“, или „Малката червена книжка“ (Глава 43), е книгата с най-голям тираж в световната история, отпечатана в 7 000 000 000 екземпляра. Преди години всеки китаец е разполагал с такава, но днес вече не е така.

Небесното погребение, описано в Глава 63 и 83, е част от траурните ритуали в Тибет и западните плата на Китай. Лампата дракон (Глава 4) е истинска, въпреки че е открита в гробницата на друг китайски император, а не в тази на Цин Шъхуан.

Заливът Халонг в северната част на Виетнам (Глава 41) е толкова красив, че аз не устоях на изкушението да го включа в историята. Мавзолеят на Мао (Глави 42 и 43) също силно ме впечатли. Всички догадки и предположения за неуспешното балсамиране на Председателя и замяната на тялото му с восъчно копие са предадени точно. Макар и случили се в наше време, събитията на площад „Тянанмън“ през юни 1989 г. продължават да са забулени в тайнственост (Глава 43). И до ден-днешен никой не знае колко души са загинали там. След оттеглянето на танковете много родители се насочили към площада, за да търсят децата си (Глава 43). Но, както се споменава в Глава 66, всички сайтове и книги, които споменават за тези събития, били цензурирани.

Музеят на теракотената армия близо до Сиан (Глава 6) играе основна роля като фон на цялата история. Когато пътуващата изложба с тези фигури дойде в Атланта, Джорджия, ходих да я разгледам два пъти. Бях толкова впечатлен, че си купих копие на един глинен боец, което и до днес се намира във всекидневната ми. Докато пишех тази книга, непрекъснато се опитвах да включа и музея в Сиан в нейната фабула, насочвайки вниманието на читателя към огромния Изкоп 1 и интригуващия Изкоп 3 (Глава 53). Разбира се, императорската библиотека (Глава 10) е моя измислица. Но идеята за обърнатата наляво каляска и липсата на воини в лявата част на Изкоп 3 (Глава 54) не е моя. Заимствах я от „Пазители на гробници, или тайните кодове на теракотените воини“ на Морис Котерел.

Надгробната могила на Цин Шъхуан, която се издига близо до подземната армия, е пресъздадена съвсем точно (Глава 38). Описанието на интериора й, цитирано в Глава 38, е единственото съществуващо писмено свидетелство. Моето описание (Глава 55–57) е измислица, макар че се опитах да не се отдалечавам много от „Шиджи“ и от описанията за други известни императорски гробници. Китайското правителство и днес не разрешава да се провеждат разкопки на гробницата на Цин Шъхуан. Описанието на Цин Шъхуан в Глава 38 се основава на най-известния негов образ, който обаче датира не по-рано от няколко века след смъртта му. Всъщност никой не е имал представа как той действително е изглеждал.

Колкото и невероятно да изглежда, китайците наистина са правили проучвания за петрол преди 2500 години, както е описано в Глава 21, и така са станали единствената нация, способна да постигне подобен подвиг по онова време. Китайците открили не само суров петрол, но и природен газ и се научили да използват и двата вида гориво във всекидневния си бит. Сегашната зависимост на Китай от петрол (Глава 17) е факт, както и политиката на страната да подобри отношенията си с другите държави, за да си осигури по-големи количества петрол. Липсата на запаси е стратегическа слабост на Китай, както и фактът, че една обикновена морска блокада на два протока, далеч от страната, може да постави китайците на колене (Глава 17).

Дебатът за биотичен или абиотичен петрол съществува и до днес. От разлагащи се организми ли произлиза петролът, или се произвежда по естествен начин в земните недра? Единият източник е ограничен, а другият — неограничен. По настояване на Сталин руснаците лансират абиотичната теория през 1950-те години и продължават да откриват петрол, използвайки тази концепция на места, където никога не биха могли да съществуват фосилни горива (Глава 15 и 17). Както посочва Стефани Нел в Глава 15, кладенците в Мексиканския залив се изчерпват с изумително бавни темпове, което обърква американските експерти. Диамантоидите, или адамантаните (Глава 44), за пръв път са били изолирани от чешки петрол през 1933 г., а после и от американски проби в края на 1950-те години. Напоследък тези изумителни съединения показват обещаващо приложение в нанотехнологиите. Използвах ги като доказателство за абиотичния петрол, тъй като диамантоидите могат да се образуват само при крайно висока температура и налягане, каквито има дълбоко в земните недра, далеч от находищата на фосилни горива.

Ами отдавнашният мит за неограничения петрол?

„Фосилно гориво“ не е нищо друго освен една теория, създадена през 1757 г. от руския учен Михаил Ломоносов. В публикации за Имперската академия на науките Ломоносов пише: „Скалният нефт води произхода си от мънички животински тела, заровени в седиментите, които под влиянието на увеличената температура и налягане през невъобразимо дълъг период от време се превръщат в скален нефт“.

Много учени оспорват това твърдение, но с течение на времето ние просто започнахме да смятаме, че нефтът произхожда единствено от органични съединения.

През 1956 г. високопоставен петролен експерт от СССР каза, че „преобладаващите геоложки доказателства налагат заключението, че суровият петрол и природният газ нямат никаква вътрешна връзка с биологичната материя, възникваща близо до повърхността на земята. Те са първични материали, изригнали от големи дълбочини“.

Малцина обаче са се вслушали в тези думи.

Реймънд Лиърси в книгата си „Повече от барел“, публикувана през 2005 г., пише: „Нищо не трае вечно: нито славата, богатството, красотата, любовта, властта, младостта или самият живот. Управлява недостигът. И съответно недостигът, или за да сме по-точни, осъзнаването на недостига — означава възможност за манипулаторите“. Най-добрият пример за това е ОПЕК, който продължава да извлича огромни печалби от недостига, който сам е създал.

Лиърси обаче не оставя място за съмнение.

Той, както и много други, включително руснаци, е абсолютно убеден.

Нефтът не е недостатъчен. Ние само се страхуваме, че той е ограничен.