Стив Бери
Гробницата на императора (20)

17

Малоун трудно смогваше да обработва в ума си изненадващата информация, която му предоставяше Стефани.

— Нагласата на Запада си остава непроменена — продължи тя. — За нас петролът е фосилно гориво. Помниш ли динозавъра от логото на бензиностанциите „Синклер“ през шейсетте години? Телевизионните реклами показваха как динозаврите умират и се разлагат, за да се превърнат в петрол. Попитай десет американци откъде идва петролът и десетимата ще ти отговорят, че е от динозаврите.

Малоун си спомни тези реклами и беше принуден да признае, че и той беше убеден в същото. Петролът е фосилно гориво и изчерпаем ресурс.

— Представяш ли си, ако е обратното, Котън? Земята постоянно произвежда петрол, който на практика е възобновяващ се ресурс? Руснаците отдавна са убедени в това.

— Но какво общо има то с Касиопея? — контрира той.

Вечерният въздух бе хладен. Иван щеше да се върне всеки момент, за да потеглят към Антверпен. Малоун искаше да вникне в проблема преди появата му.

— Чувал ли си за Днепро-Донецкия басейн в Източна Украйна?

Той поклати глава.

— През петдесетте години руснаците се отказват да сондират в този район, обявявайки го за безперспективен. Такова е заключението на проучвателния екип. Знаем го, защото в екипа е участвал Джей Еф Кени — един от най-големите експерти в тази област. В Украйна не са открити геоложки доказателства за наличието на фосилен петрол. — Стефани направи кратка пауза. — Но днес е доказано, че басейнът съдържа над четиристотин милиона барела петрол, който се намира на голяма дълбочина. Човекът, който открива доказателствата, е Лев Соколов. Той е един от водещите руски експерти в областта на абиотичния петрол.

— А откъде сме сигурни, че проучвателният екип през петдесетте години не е допуснал грешка и петролът не си е бил там през цялото време?

— Сигурни сме, защото същото се повтаря и на друго място — на Колския полуостров в Северна Русия. Там има още един безперспективен район според теорията за фосилното гориво. Но руснаците извършили дълбочинни сондажи и открили залежи от метан на десет километра под повърхността на Земята. До този момент никой не допускал, че в гранитните скали на такава дълбочина може да има метан. Теорията за фосилния петрол категорично отхвърля подобна възможност, но газът се оказал точно там, където предсказал Соколов.

— А Вашингтон най-накрая проявява интерес, така ли?

— При това огромен. Те си дават сметка, че откритието може да промени равновесието на силите в света. То обяснява и интереса на Карл Тан. Иван има право — Тан е заплаха за всички нас. Ако успее да завземе властта в Пекин, ще настъпи процес на бърза дестабилизация не само в региона, но и в целия свят. Особено ако разполага с неограничени петролни залежи.

— А президентът Даниълс иска да го спре?

— Не само това, Котън. Искаме го мъртъв.

Малоун бавно осъзна значението на това изявление. Официално Америка никога не ликвидира хора. Въпреки това се случва.

— Надявате се, че руснаците ще свършат тази работа? — вдигна глава той.

Тя сви рамене.

— Положението е такова, че лично аз бях длъжна да се намеся. Иван никак не беше доволен, че ме вижда.

— Той откъде знае за мен?

— Предполагам от онези двамата, които излязоха на сцената. Те бяха пред книжарницата, когато куриерът донесе писмото.

Тук нещо не се връзваше.

— А ти къде беше? — попита той.

— Аз също наблюдавах. Той ме информира за срещата в „Тиволи“ едва когато ти беше тръгнал натам.

— Значи си знаела част от онова, което Иван разказа в кафенето?

— Да — кимна Стефани. — И прецених, че трябва да поговорим.

— А какво знаеше за Касиопея?

— Изобщо нямах представа, че са я подложили на изтезания.

Тук можеше да й се вярва.

— Вече направихме сметката, Котън. Ако Тан стане премиер, това ще сложи край на петдесет години сложна дипломация. Според него Китай е унижаван от всички и той е жаден за възмездие. Политиката на страната ще бъде насочена към световна доминация, на всяка цена и с всякакви средства. В момента държим Китай единствено благодарение на зависимостта му от вносни енергийни ресурси. Ние поддържаме петролен резерв за шейсет дни, а Япония за сто. В същото време резервът на Китай е едва за десет дни. Което означава, че лесно можем да го поставим на колене чрез една морска блокада. Осемдесет процента от петролните доставки за Китай минават през протоците Хормуз и Малака. Те се намират далеч от получателя, а ние ги държим под контрол.

— И китайците се държат прилично, защото знаят какво може да им се случи?

— Нещо такова, въпреки че никога не са получавали директни заплахи. Подобна форма на поведение е неуместна при отношенията с тях. Никак не обичат да им се напомня за слабостта им.

Малоун беше доволен, че никога не се бе занимавал с дипломация.

— Ако Тан се сдобие с неограничени запаси от петрол, ние автоматично губим малките лостове за натиск, с които разполагаме. Днес Китай вече контролира световните финансови пазари и на практика е най-големият кредитор на Съединените щати. Макар и да не ни се иска да си признаем, ние имаме нужда от Китай. Но ако се окаже, че разполагат с неизчерпаеми петролни залежи, икономическата им експанзия ще стане неудържима. Ще налагат изгодна за себе си политика, без да ги е грижа за чуждото мнение.

— Което изнервя Русия.

— Да. При това до степен да пожелаят отстраняването на Карл Тан.

Ясно, въздъхна Малоун. Положението наистина е сериозно.

— Може да ме помислиш за глупава, но аз добре преценявам шансовете си. Не разчитам сто процента на Иван, но…

— Разчиташ на малко помощ.

— Нещо такова.

— Което означава да открием Соколов преди Иван? Най-добре чрез Касиопея?

Тя кимна.

— Нека я открием, приемайки играта на руснака. Ако междувременно Иван спре Тан, още по-добре. Ако не успее, ще ми трябва твоята помощ, за да измъкнем Соколов.

Сметката беше ясна. Дори ако Тан победи и заграби властта в Китай, но Соколов е в ръцете на Запада, щеше да се получи само смяна на една форма на натиск с друга.

— Дано Касиопея издържи, докато я открием — въздъхна той.

* * *

Тан се държеше за рамката на илюминатора, докато хеликоптерът набираше височина в нощния мрак. За момент зърна трептящите пламъчета, които се появиха над Изкоп 3, и си даде сметка, че там изгарят последните ръкописи на Цин Шъхуан. Броени секунди бяха достатъчни за изпепеляването на копринените пергаменти и бамбуковите ленти. До включването на алармената инсталация от тях нямаше да е останала дори следа. Причината? Късо съединение. Дефектен кабел. Повреден трансформатор. Каквото и да е. Нищо нямаше да сочи умишлен палеж. Още един проблем щеше да бъде решен. Още една част от миналото щеше да престане да съществува.

Сега цялото му внимание беше насочено към събитията в Белгия. Вторият пилот размаха ръка да привлече вниманието му и посочи шлемофона на седалката. Тан го нахлузи на главата си.

— Търсят ви по телефона, министре.

Тан кимна и напрегна слух.

— Всичко мина според плана — прозвуча в ушите му познатият глас.

Виктор Томас от Белгия. Точно навреме.

— А Вит?

— Избяга, точно според прогнозите ми. Но междувременно успя да ме нокаутира. Главата ми ще се пръсне от болка.

— Можеш ли да я проследиш?

— Да, докато държи пистолета в себе си. Засега сигналът се чува нормално.

— Отлична постановка — похвали го Тан. — Тя зарадва ли се, като те видя?

— Не особено.

— Трябва да те информирам, че в този момент Пау Уън приема гости. Заповядах да бъде отстранен.

— Мислех, че аз командвам операцията.

— Останал си с погрешни впечатления.

— Не гарантирам успех, след като ме прескачате. Аз съм тук, а не вие.

— Заповядах отстраняването му и толкова. Край на дискусията.

Виктор замълча за момент, после каза:

— Тръгвам по следите на Вит. Ще ви докладвам, когато има нещо ново.

— В момента, в който се добереш до лампата, трябва да…

— Не се безпокойте — прекъсна го Виктор. — Вит няма да остане жива. Но ще го направя по моя начин. Съгласен ли сте?

— Както каза току-що, ти си там, а аз — тук. Нека бъде по твоя начин.