Стив Бери
Гробницата на императора (62)

59

Ни се изправи. Когато Карл Тан започна да стреля напосоки в мрака, той се беше проснал по очи зад едно от масивните кандила, изправени до стената. Вдигна глава едва когато стрелбата спря, и успя да види как тримата нападатели изчезват зад вратата на гробницата. Мъжът, когото беше изпратил в несвяст, със сигурност работеше за Тан, но по всяка вероятност изпълняваше и други задачи. Но кой беше извикал, а после бе стрелял откъм гробницата? Трябваше ли да му окаже помощ? Това при всички случаи означаваше отново да се изложи на опасност.

Може би щяха да го убият за нищо. Трябваше да се махне оттук.

* * *

Малоун забеляза сенките, които се раздвижиха в преддверието, и чу четири изстрела. Това може би означаваше, че единият им проблем беше решен или най-малкото беше престанал да бъде тяхна грижа. И все пак…

— Наш ред е — обади се той, забелязал главите, които надничаха от рамката на вратата и оглеждаха гробницата.

— Дали ще можем да ги отстраним? — попита Касиопея от другата страна на пиедестала.

— Не знаят дали все още сме тук, защото добре виждат дупката в стената зад нас. И със сигурност допускат, че сме се скрили в нея.

За нещастие спасителната дупка се намираше на трийсетина метра от тях, а пространството беше голо, с изключение на няколко подпорни колони, които не предлагаха кой знае какво укритие.

Малоун напрегна ум, за да прецени шансовете им. Те никак не бяха много.

Очите му се плъзнаха по триножника с осветителните тела, а после се изместиха към реката от живак, която течеше на няколко метра от тях. Това очевидно беше копие на Жълтата река, която обикаляше древната империя от изток на запад. В съзнанието му изплува част от текста, който Пау Уън им беше прочел вчера: С помощта на живака са били пресъздадени стотиците реки, прорязващи територията на Китай, включително Жълтата, Яндзъ и океана. Специални машини са поддържали движението на водата. Дали резервоарите все още са пълни? Но в главата му вече се оформяше план, който не би трябвало да зависи от тях.

— Приготви се! — прошепна на Касиопея той.

— Какво си намислил?

— Да създам един малък проблем.

* * *

Тан забеляза сенките около централната платформа. Двама души, скрити зад разположената диагонално нефритена маса. Очите му бързо обиколиха залата. Други места за укритие липсваха. Къде тогава е изчезнал третият?

— Убийте ги и двамата! — сухо заповяда той, обърна се към Виктор и добави: — Искам ги наистина мъртви!

Очевидно осъзнал, че нещата не се развиват добре, Виктор кимна.

— Ще се справим.

* * *

Малоун забеляза тъмните дула, които надникнаха от двете страни на арката. В следващия миг и двете изригнаха. Куршумите отскочиха от нефрита. Беше време за действие. Той седна на пода и ритна триножника с десния крак. Леката метална конструкция се преобърна и крушките се пръснаха сред рояк от искри. Минералното масло мигновено се подпали. Беше чувал, че гълтачите на огън и майсторите на специални ефекти предпочитат именно него, защото е леснозапалимо и поддържа ниска температура на горене. В същото време продължителността на това горене не е особено голяма, но напълно достатъчна за циркови номера. Гробницата се изпълни с ярки пламъци, температурата рязко се повиши. Горяха реките и езерата, гореше океанът. Топъл вятър раздвижи въздуха в залата.

Без да губи повече време, Малоун скочи и последва Касиопея, която вече тичаше към процепа в стената на трийсетина метра от тях. За щастие в тази посока имаше малко реки и езера, тъй като западната част на империята беше предимно пустинна. Огънят изгоря бързо, светлината започна да намалява. Ниско над пода увисна тъмен отровен облак. Той добре знаеше какво съдържа той.

Живак.

— Поеми дълбоко дъх и го задръж!

* * *

Тан видя падането на триножника и подпалването на минералното масло. Инстинктивно вдигна ръка да предпази очите си от ослепителната светлина. Мъжът от братството и Виктор сториха същото.

Пред очите му затанцуваха черни точици. Когато зрението му се проясни, успя да види двете фигури, които тичаха към пукнатината в далечния край на залата.

— Не можем да останем тук! — разтревожено подвикна Виктор, моментално преценил какво съдържа сиво-черният дим, който се надигаше от пода.

Токсичните облаци бяха само на няколко метра от тях и Тан побърза да се изтегли обратно към арката.

Разнесе се нов изстрел и електрическите крушки в гробницата започнаха да гърмят една след друга. Зад гърба му се разнесе силен трясък, лумна рояк от искри. Беше гръмнала разпределителната кутия, захранвана от външния кабел.

— Предизвикват късо съединение! — изкрещя Виктор.

В следващия миг настъпи непрогледен мрак.

* * *

Касиопея продължаваше да тича. Пукането и съскането зад гърба й бяха доказателство, че протеклият през живака електрически ток най-после беше проникнал в инсталацията. Последното нещо, което видя преди осветлението да изгасне, беше стената на десетина метра пред себе си. Тя спря и чу как Малоун прави същото.

— Продължаваме — прошепна от мрака той.

— Трябва да стигнем до стената — изпусна въздуха от гърдите си тя. — Изходът се намира на двайсетина метра вдясно.

— Със сигурност имаме около минута чист въздух в тази част на гробницата, но въпреки това трябва да побързаме.

Тъмнината беше пълна. Тя не виждаше дори ръцете си. Направи няколко предпазливи крачки напред с протегнати ръце. Дулото на пистолета докосна стената. Фенерчето беше в джоба й, но включването му означаваше да предложи отлична мишена на врага.

— Давай напред, бързо! — прошепна до нея Малоун.

В далечния край на гробницата блесна светлина. Лъчите на фенерчетата пронизаха тъмния облак на изпаренията, който вече се издигаше на почти два метра. После стигнаха до стената и я заопипваха наляво и надясно в търсене на целта.

Търсеха тях.

* * *

— Трябва да са там! — извика Тан.

Включените фенерчета шареха по далечната стена. Лъчите им вече не бяха толкова ярки, но все пак стигаха до там.

— Открийте пукнатината! — заповяда той. — Няма къде другаде да се скрият!

Лъчите продължаваха да танцуват по стената. Един от тях напипа тъмната черта в камъка и остана там. Миг по-късно в снопа се появи тъмна фигура, която тичаше към нея.

— Ето ги! — изкрещя Тан. — Огън!

* * *

— Лягай долу! — извика Малоун, предусетил какво ще последва.

Лъчът хвана Касиопея миг преди тя да направи последната крачка към спасението. Той инстинктивно почувства, че не бива да допуска изстрел от страна на врага, прицели се в центъра на трите светлини и натисна спусъка.

* * *

Тан чу как куршумът потъва в тялото на мъжа от братството. Той отхвръкна назад, лъчът на фенерчето му затанцува във въздуха. Миг по-късно се строполи с глух тътен на тухления под.

Тан се дръпна зад арката. Виктор направи същото от другата страна. Облакът на живачните изпарения бързо се приближаваше към тях. Трябваше да изчезват от тук. Но не и преди да свършат още нещо.

* * *

Касиопея видя как единият лъч пада на пода, а другите два изчезват. Скочи, напипа пукнатината и се плъзна в нея. Край. Вече беше на сигурно място. Между нея и куршумите се издигаше масивна скала. Малоун все още беше в опасност.

— Вътре ли си? — долетя гласът му от мрака.

— Да. Сега е твой ред.

Фенерчетата се появиха отново и бързо напипаха пукнатината. Но лъчите им бяха много по-слаби и с труд пробиваха сгъстяващата се мъгла на изпаренията. След трийсет секунди щяха да са тук. Лъчите се спуснаха по-ниско и спряха. Бяха попаднали на фигурата на Малоун.

* * *

— Ето го! — извика Тан. — Застреляйте го!

Пистолетите им изтрещяха едновременно.

* * *

В мига, в който Малоун установи, че тъмният облак е на по-малко от три метра, от другата страна на гробницата изтрещяха изстрели. Той затаи дъх и се вцепени. Лъчите бяха заковани на сантиметри над главата му. Дори пълзенето щеше да бъде фатално. Времето му изтичаше. Трябваше да направи нещо. Сега!

 

 

Касиопея надникна през процепа, прицели се и изпразни пълнителя си по посока на светлините.

— Хайде, размърдай си задника! — изкрещя тя.

 

 

Малоун си даваше сметка, че няма да е толкова лесно. Лъчите изчезнаха в мига, в който Касиопея откри огън. От една страна, това беше добре, но, от друга, той изгуби всякаква представа за разстоянието, което го делеше от пукнатината. Беше сигурен, че до нея остават по-малко от три метра, но се налагаше да опипва камъка, за да стигне до мястото, откъдето бяха долетели изстрелите на Касиопея. Няколко остри изщраквания показаха, че пълнителят й е празен. В следващия миг той напипа пукнатината, хлътна в нея и изпусна въздишка на облекчение.

— Трябва час по-скоро да изчезваме оттук!

* * *

Тан разбра, че Котън Малоун и Касиопея Вит бяха успели да стигнат до изхода в далечния край на гробницата. Изпаренията правеха преследването им невъзможно.

Той се отдръпна назад, следван от Виктор.

— Нищо не е загубено — успокоително подхвърли той. — Двама от моите хора ги чакат на изхода.