Стив Бери
Гробницата на императора (82)

79

Касиопея и Виктор влязоха във вътрешния двор на манастира. Дълбоката тишина се нарушаваше единствено от гласовете, които долитаха през отворения портал в дъното. Внимателно тръгнаха натам, като използваха прикритието на колонадата. Когато стигнаха, Виктор се притисна към стената и предпазливо надникна.

— Малоун е вътре — прошепна той.

Плъзнаха се през портала и спряха във вътрешността на просторно преддверие, от което се влизаше в зала с високи тавани. Малоун стоеше полуобърнат към Тан и двама членове на братството. Пау Уън беше на крачка встрани, а Ни Юн беше опрял острието на меч в гърлото му. Те се скриха зад една от масивните колони.

Тан говореше нещо на Малоун, но вниманието на Касиопея беше привлечено от някакво движение над главите им. Скрит под арките на първия етаж, някакъв мъж беше насочил арбалета си надолу. Малоун нямаше как да го види от мястото, на което беше застанал.

— Той не подозира — прошепна Виктор.

— Нека го предупредим!

Виктор поклати глава.

— Не бива да се лишаваме от елемента изненада — каза той. — Не виждам други хора горе, значи спокойно можеш да елиминираш стрелеца.

Тя нямаше какво да възрази.

Ръката му посочи наляво.

— Натам. Трябва да покрием гърба си.

— Какво си намислил?

Виктор не отговори, но в очите му проблесна нещо, което не й хареса.

— Не прави глупости! — изсъска тя.

— Една повече няма да промени нещата. Когато ме види, Тан неизбежно ще раздвои вниманието си. Трябва да се възползваме.

Касиопея горчиво съжали за пистолета, който беше изпуснала в потока.

— Дай ми ножа си! — прошепна тя.

Той се подчини.

— И бездруго няма да ми трябва.

— Котън вероятно ме мисли за мъртва.

— Точно на това разчитам — кимна Виктор.

* * *

Малоун напълни дробовете си с въздуха, който миришеше на горящи въглища. Продължаваше да стои на петнайсетина метра от групичката. Горните галерии бяха проблем. Затова беше избрал позиция в десния край на залата, откъдето виждаше всички галерии в лявата част на залата. А ако някой беше заел позиция точно над него, трябваше да се покаже, за да го вземе на мушка. Освен това се надяваше, че Ни внимава и щеше да го забележи навреме.

— Успях да се справя с делегацията, която изпрати да ме посрещне — обърна се към Тан той, като в същото време направи опит да обхване пространството над главите им.

— А какво стана с мис Вит?

— Мъртва е, по твоя заповед. — Не направи опит да скрие горчивината в гласа си. Едновременно с това усети, че Тан иска да чуе нещо друго и побърза да добави: — Но твоят човек Виктор вероятно е оцелял.

Тан запази мълчание.

— Къде е Соколов? — попита Малоун, опитвайки се да печели време.

— Тук е заедно със сина си — отвърна Ни.

— Това означава ли, че ще получи проба от петрола, с чиято помощ ще докаже неизчерпаемостта на залежите?

— Виждам, че си разбрал за какво става въпрос — обади се Пау.

— Нали сам ми показа онази карта в дома си? — изгледа го Малоун.

— Може би не си забелязал, че го направих нарочно.

— Ти ли подпали гробницата на Цин Шъхуан? — извика Тан.

— Аз. Това беше единственият начин да не ни убиеш.

— И позволи на министър Ни да се измъкне!

— Това не е…

* * *

Касиопея се промъкна към мраморното стълбище, което водеше към галерията на първия етаж и се заизкачва, приклекнала под нивото на парапета. Стигна горе и предпазливо надникна зад ъгъла. Мъж, облечен с вълнена роба и арбалет в ръце действително стоеше над групичката долу. Беше с гръб към нея. Тя безшумно съблече якето на Виктор. Отдолу долетя гласът на Малоун. После този на Тан.

И позволи на министър Ни да се измъкне.

Това не е…

— Малоун!

Беше гласът на Виктор. Тя стисна ножа и тръгна напред.

* * *

Тан се стресна от появата на Виктор, който сякаш се беше върнал от отвъдното. Колко време е бил тук? Този човек би трябвало отдавна да е мъртъв заедно с Малоун и Вит.

Дали с него имаше и други?

* * *

Ни видя мъжа, който му беше спасил живота в гробницата на Цин Шъхуан. Приятел ли беше, или враг? В момента, в който реши, че е враг и се готвеше да вдигне тревога, мъжът извика името на Малоун.

Малоун рязко се завъртя. Виктор вече се носеше към него. Блъсна го с рамо и го повали на пода.

Малоун изпусна пистолета, но успя да стисне гърлото на нападателя. Дясната му ръка го засипа с тежки удари.

— Къде е тя? — яростно изкрещя той.

Виктор се освободи от хватката, в очите му проблеснаха опасни искри.

— На километри надолу по течението — отвърна на въпроса той. — Няма я.

Малоун се стрелна напред и му нанесе силен удар. Вместо болка, от съприкосновението на юмрука му с твърдата кост той изпита дълбоко удовлетворение. Виктор отскочи назад.

Разполагаха с предостатъчно пространство за маневри между арките, витрините с оръжия и медните триножници. Хрумна му, че някой от мечовете ще свърши добра работа, но Виктор моментално отгатна намеренията му и хвърли поглед към копията и щитовете до себе си. В следващия миг грабна едно копие и го насочи напред, задържайки противника си на безопасно разстояние. Малоун дишаше тежко, виеше му се свят. Вътрешностите му горяха. Човекът насреща му беше източник на непрекъснати неприятности. А сега и Касиопея беше мъртва заради него.

— Бива ли те с копието? — дрезгаво попита той.

Виктор му подхвърли оръжието, пресегна се към витрината и измъкна друго.

* * *

Касиопея чуваше ясно шума на битката. Трябваше веднага да смени позицията си, за да може да се намеси. Това означаваше да ликвидира мъжа с арбалета, чието внимание беше насочено изцяло към суматохата долу. Плъзна се покрай едно стенно огледало и двойка шкафове, в които бяха изложени съкровища от бронз, нефрит и порцелан. Слънчевата светлина струеше през притворените капаци на прозорците. Ръката й стискаше ножа, но в главата й се появи друго решение. Вдясно от нея имаше малка ниша, в която бяха подредени десетина фигурки. Човешки тела с животински глави и скръстени пред гърдите ръце, високи около трийсет сантиметра. Тя прибра ножа и грабна една от тях.

Кучешко лице, с тежка кръгла основа. Отлично. Тя се насочи направо към жертвата. Нанесе силен удар в основата на тила на мъжа и той се просна на мраморния под. Тя светкавично измъкна арбалета от ръцете му. Ударът беше тежък и положително щеше да му донесе главоболие, но в сравнение със смъртта беше далеч по-добър вариант. Тя надникна над парапета.

Виктор и Котън стояха един срещу друг в средата на залата. В ръцете си стискаха копия. Ни продължаваше да притиска острието на меча си в гърлото на Пау. Никой не беше забелязал малкия инцидент на горния етаж. Тя огледа арките. Нямаше никой. Коридорът беше безлюден. Беше сама, въоръжена и готова за действие.

* * *

Тан беше заповядал на един от братята да заеме позиция на първия етаж с готов за стрелба арбалет. Той би трябвало да се намира някъде вляво от него, над главния портал. Други двама дебнеха отдясно, скрити от погледа на Ни в сенките на приземния етаж.

Той леко изви глава и забеляза тъмните им фигури. Двубоят в средата на залата продължаваше. Той едва забележимо поклати глава. Още не.

Но скоро.

* * *

Малоун не отделяше поглед от лицето на Виктор. Зениците на врага му се бяха превърнали в тъмни точки, лицето му беше разкривено в грозна гримаса.

— Знаеш ли колко пъти можех да те оставя да умреш? — извика Виктор.

Малоун не го чу. В съзнанието му бушуваха неприятни спомени. Представи си Касиопея на дъската за водните мъчения, после я видя как изчезва в буйните води на реката. Видя и врага си, изправен на скалите, да го гледа обвинително. Стрелна се напред. Виктор отби нападението и на свой ред замахна. Малоун отскочи.

По челото на противника му се появиха ситни капчици пот. Малоун също усети топлината на жаравата, която тлееше на десетина метра от него. Хрумна му, че може да я използва, и бавно започна да отстъпва натам, примамвайки Виктор след себе си. Всеки от мангалите беше поставен на триножник от ковано желязо, висок около метър и двайсет. Достатъчно нестабилни, за да му послужат. Виктор се приближаваше.

* * *

Ни продължаваше да притиска острието към гърлото на Пау. Възрастният мъж не оказваше съпротива, но Ни държеше под око двамата мъже от „Ба“, въпреки че вече не бяха въоръжени.

— И двамата можете да се поучите от смелостта им — подхвърли Пау.

— За пръв път чувам, че ми липсва смелост! — извика Тан, очевидно засегнат от намека.

— Аз ли ти заповядах да убиеш Дзин Джао?

Ни трепна от изненада.

— Той беше великолепен геохимик, добър съпруг и дядо — продължи Пау. — Напълно безопасен. Но въпреки това ти заповяда да го арестуват и да го пребият до смърт. А после му организира съдебен фарс и лично присъства на разстрела му в болничното легло. Нима за това се изисква смелост?

Тан смаяно мълчеше.

— Смелост ли беше да пуснеш плъховете върху корема на Соколов и да го гледаш как се мъчи? — продължи старецът. — Колко смелост ти трябваше да унищожиш библиотеката на Цин Шъхуан?

— Направих всичко, за да служа вярно — каза Тан.

— Аз ли ти заповядах да изгориш до основи онзи музей в Антверпен? В пожара загина един от нашите братя.

Тан не отговори.

— А ти, министър Ни? — леко извърна глава Пау. — Колко смелост е нужна, за да прережеш гърлото на един старец?

— Не много — спокойно отвърна Ни. — Би трябвало да го направя лесно.

— Много евтино се продаваш — въздъхна Пау. — В дома ми се изправи срещу онези жестоки убийци. В момента става същото. Имам предвид онези двама мъже, които са готови да се бият до смърт. И двамата се появиха тук, без да знаят какво ги чака. Това се нарича смелост.

* * *

Касиопея виждаше, че Котън подмамва Виктор към близкия мангал. Запита се дали не е време да се намеси, но разполагаше само с една стрела. Мъжът с робата, който лежеше по очи на крачка от нея, не носеше други. В крайна сметка реши, че моментът не е подходящ да разкрие присъствието си. Разполагаше само с един изстрел и трябваше да го използва максимално добре.

* * *

Малоун усети, че е близо до огъня. Докато отбиваше поредната атака на Виктор, до ушите му достигна тихото пропукване на жаравата.

Трябваше му още малко време. Копието му описа широк кръг във въздуха. Това принуди Виктор да стисне своето с две ръце, за да блокира удара. В момента, в който се приготви да контраатакува, Малоун ритна железния триножник и медният съд се преобърна.

Нажежените въглени се разсипаха на пода със силно съскане. Вдигна се гъст облак дим. Изненадан, Виктор направи крачка назад.

Малоун ловко набучи един въглен на върха на копието си и рязко замахна. Нажеженият до бяло къс свирна по посока на врага му. Вторият огнен снаряд беше насочен към мястото, където стояха останалите.

* * *

Ни видя как Малоун запрати въглена към тях. Димящото парче свирна над главата на Тан и изчезна в рафтовете зад гърба му. Копринените ръкописи моментално пламнаха и започнаха да се разпадат пред очите му.