Стив Бери
Гробницата на императора (23)

20

Белгия

Ни стисна глока с две ръце и предпазливо се насочи към входната врата. Излезе в преддверието със сиви тухлени стени, една от които беше покрита с рогозка от изкуствен бамбук. Няколко стъпала водеха към официалния вход, пред който ромолеше фонтан. Завеса от зелена коприна скриваше двойната врата от масивен дъб. Четиримата охранители не се виждаха никъде. Самият Пау му нареди да покрие главния вход и също изчезна.

Отвън се разнесе рязък пукот. Някой стреляше. Той не изгаряше от желание да се включи в мелето, но думите на Пау продължаваха да отекват в съзнанието му: Сигурен ли сте, че не са дошли за вас?

Екнаха нови изстрели, този път по-наблизо. Очите му се заковаха върху портала. Куршумите забарабаниха по дебелото дърво, част от тях проникнаха в преддверието и рикошираха в стените. Ни бързо потърси укритие зад една от масивните лакирани греди, които поддържаха покрива.

Порталът отхвърча на пантите си. През него нахлуха двама мъже с автомати в ръце. Ни приклекна, прицели се и стреля по тях.

Нападателите бързо потърсиха укритие. Той беше заел позиция два метра над тях, но разполагаше само с пистолет срещу тежките им щурмови оръжия. Къде изчезна Пау? Къде бяха хората му?

Екна автоматичен откос, от гредата се разлетяха трески. Преценил, че е крайно време за отстъпление, Ни хукна по коридора към вътрешността на къщата. Един висок дървен шкаф му осигури временно прикритие. Край ушите му свирна куршум. Осветлението в коридора идваше от голяма капандура на покрива, но тя беше поне на десетина метра над главата му. Вдясно се поклащаха полуотворените мрежести рамки, водещи към вътрешния двор. Миг преди да се втурне натам, в двора изскочи още един мъж с автомат, който не беше облечен в сив гащеризон.

Възможностите на Ни бързо се стопяваха. По всичко личеше, че нападателите бяха дошли за него, а не за Пау. Стрелецът на двора приклекна и се прицели. Ни светкавично се просна по корем и запълзя по лакираните дъски. Куршумите разкъсаха рамките и изкопаха дълбок улей на метър от него.

Обзе го паника, кръвта в главата му започна да пулсира. Макар и военен от кариерата, той никога не беше попадал под обстрел. Многобройните учения и тренировки не вършеха работа просто защото беше толкова объркан, че не знаеше как да реагира. Случваше се нещо чудовищно.

Успя да се претърколи до стол от масивно дърво, преобърна го и го вдигна пред себе си. По стената се плъзна сянка. Стрелецът от двора напредваше. Ни застана на колене и изстреля три патрона в негова посока. Разнесе се шум като от падащо тяло. Миг по-късно над главата му засвириха куршуми. Бяха двамата, които бяха проникнали през входната врата. Той изстреля два патрона в тяхната посока и хукна към разбитите рамки. Вътрешният двор беше пуст. Мъжът с автомата лежеше на плочите. Беше убит не от неговите куршуми, а от къса стрела, която стърчеше от гърба му.

Зад гърба на Ни се разнесе шум и той моментално потърси укритие зад близката каменна саксия. В следващия миг екна продължителен автоматичен залп. Няколко куршума попаднаха в огромното стъклено кълбо на аквариума, който се пръсна и от него рукнаха потоци вода, сред които се мятаха златните рибки.

Ни не познаваше вътрешното разположение на къщата, но вратата на изложбената зала тъмнееше на десетина метра от него. Ако успееше да стигне до там, може би щеше да има шанс да се измъкне през някой прозорец. Но само след секунда надеждата му за спасение се изпари. На крачка от него изскочи един от нападателите и насочи автомата си в гърдите му.

Двамата му колеги отзад и убитият на плочите попълваха бройката. От Пау и охранителите му нямаше следа.

— Стани! — заповяда на китайски въоръженият мъж. — Остави пистолета на земята!

В същия момент от къщата се появиха и другите двама.

Ни положи глока на плочите и се изправи. На няколко крачки от него златните рибки отчаяно пляскаха по мокрите камъни. Ни разбираше какъв ужас изпитваха, тъй като самият той имаше затруднение с дишането. Огледа нападателите. Всичките бяха китайци, силни и жилави. Вероятно наемници. Самият той беше използвал услугите на няколко хиляди като тях, разпръснати из цял Китай.

— Убихте ли Пау?

— Ти си пръв — поклати глава един от мъжете.

Във въздуха се разнесе странно двойно свистене, последвано от глухия тътен на стрели, проникващи в жива плът. Двама от нападателите опулено гледаха стрелите, които ги бяха пронизали и стърчаха от гърдите им. После, без дори да успеят да си поемат въздух, телата им се строполиха. Автоматите им издрънчаха на плочите. В другия край на двора изскочиха трима мъже в сиви гащеризони, които насочиха заредените си лъкове към последния нападател.

— Може би ще успееш да застреляш един от тях, а дори двама или всичките — разнесе се сякаш от нищото гробовният глас на Пау. — Но няма как да ни спреш.

Мъжът светкавично прецени шансовете си и наведе оръжието към земята. Не искаше да умре. Пау и четвъртият охранител излязоха от изложбената зала. Двама от останалите обезоръжиха нападателя и го отведоха с готови за стрелба лъкове.

— Май беше готов да ме хвърлиш на вълците, а? — изкрещя извън себе си Ни.

— Всеки капан се нуждае от стръв, министре — спокойно отвърна Пау.

Бесен, Ни се наведе да вдигне пистолета си. Пау не му обърна внимание и направи знак на хората си. Двама от тях оставиха лъковете, събраха златните рибки и изчезнаха във вътрешността на къщата.

— Отглеждам ги от самото им раждане — промърмори Пау. — Дано оцелеят след този стрес.

— Изобщо даваш ли си сметка какво се случи току-що? — неистово изкрещя Ни. — Тези хора дойдоха тук, за да ме ликвидират!

— Мисля, че го споменах като възможност малко преди появата им — все така спокойно отвърна Пау. — Но продължавам да мисля, че Тан ги е изпратил да убият и двама ни.

Ни усети парливия вкус на адреналин в устата си. Сърцето му блъскаше като парен чук.

— Искам да се прибера у дома — промълви той.

— Ами лампата? — изгледа го Пау. — Нали дойде за нея?

— Тя не е толкова важна, колкото онова, което ме чака в Китай.

— Не бъди толкова сигурен. Мисля, че тук се намират отговорите, които търсиш. А аз знам как да ги получа.