Стив Бери
Гробницата на императора (30)

27

Антверпен

Касиопея прекоси поредната от многобройните зали, чието разположение помнеше от предишното си посещение. На приземния етаж те бяха разположени около просторно преддверие, в центъра на което се издигаше широко мраморно стълбище. Мина покрай издължен английски часовник и две витрини в китайски стил, запълнени със скъпи антики. Вдясно се намираше Галерията на порцелана с няколко лакирани маси от XVIII век, върху които бяха подредени предмети от слонова кост, емайл и стъкло с колекционерска стойност. Тя прекоси просторното преддверие с четири йонийски колони и се насочи към задното стълбище, което някога бяха използвали прислужниците.

Проникването стана лесно. Повечето от старите сгради нямаха алармена инсталация. Охраната на експозициите се осъществяваше чрез вътрешни датчици за движение, но при предишното си посещение тя не ги бе забелязала. Може би беше надделяло мнението, че тук няма нищо за крадене, или просто финансите им бяха ограничени.

Стъпваше леко, с изострени сетива и ръка върху пистолета. Спря на първата площадка и надникна към приземния етаж, наострила слух. Тишината беше пълна. Тя тръсна глава, за да прогони съмненията си, и продължи.

Задачата е проста: прибирай лампата и изчезвай.

* * *

Малоун нямаше представа къде отива, но това очевидно не беше проблем за тримата непознати пред него. Те уверено прекосяваха залите на музея, водени от проследяващото устройство в ръцете на лидера им. Той се промъкваше след тях, като използваше мебелите за прикритие и внимаваше да не скърца с гумените си подметки по мраморния под. В момента се намираше в просторна галерия, която през деня сигурно беше светла благодарение на високите френски прозорци, които гледаха към градината.

Насочи поглед към тавана от емайл и дърво. Вляво от него беше гардеробът, чиито стени изглеждаха облицовани с кожа. Ноздрите му все още долавяха аромата на розите, люляка и глога в градината. Приклекна зад един тапициран стол с висока облегалка и зачака следващите действия на тримата непознати. После вниманието му беше привлечено от движение вляво. През вратата на терасата се появиха още трима мъже. Малоун застина на мястото си.

Двама от новодошлите се движеха бавно. Проникващите отвън бледи отблясъци хвърлиха светлина върху лицето на единия от тях. Беше доста възрастен човек. Мъжът до него държеше лък, а през рамото си беше преметнал колчан със стрели. Подобна гледка не се среща всеки ден. Тримата безшумно се промъкваха към вътрешността на музея. След няколко крачки спряха и старецът прошепна нещо на стрелеца с лъка, който кимна и изчезна в мрака. Другите двама колебливо тръгнаха след него.

Малоун се оттегли през една от съседните зали и се насочи към главния вход в предната част на сградата. Магазинчето за сувенири се намираше на крачка зад малкото бюро, което очевидно играеше ролята на рецепция. Напрегнал слух, той предпазливо се насочи натам. Бързо откри брошура със скица на музея, отпечатана на няколко езика, включително и на английски. Взе я и пристъпи към прозореца. На вътрешната корица беше отпечатана карта на четирите етажа. В сградата имаше много зали и няколко стълбища. Срещу скицата на третия етаж имаше надпис „Китайски будоар“, който не се срещаше никъде другаде. Там ли беше скрила лампата Касиопея?

Той събра нещата си и пое към едно от страничните стълбища.

* * *

Касиопея се добра до горния край на стълбището и бързо се насочи към Китайския будоар. По стените бяха окачени огледала в позлатени рамки, подът беше покрит с лакиран паркет. В изящните шкафове с дърворезба бяха подредени порцеланови сервизи. В един от тях, изработен от червено дърво, беше скрита лампата. Беше съобразила, че едва ли някой подлага съдържанието им на чести проверки. Доколкото беше успяла да разбере, музеят не беше голям и излагаше предимно експонати на някогашния собственик на сградата. Именно затова го беше избрала за скривалище.

Тя влезе с бърза крачка в будоара, приближи се към шкафа и разтвори вратичките му. Лампата лежеше точно там, където я беше оставила. Нямаше в какво да я сложи, но щеше да намери някаква торба, преди да хване влака за Копенхаген. А там щеше да реши какво да прави по-нататък.

Тя протегна ръка и взе лампата. Глава на дракон, положена върху крилато тяло на тигър. Още в имението на Пау Уън беше забелязала, че в лампата има някаква течност. Отворът в устата на дракона беше запечатан с восък.

Зад нея се разнесе шум и тя рязко се обърна. Нищо не помръдваше в мрака. Под арката на вратата към коридора се появиха две тъмни фигури. Трета блокира изхода вдясно от нея.

В ръцете си държаха пистолети.

— Остави лампата на пода — заповяда на английски единият от мъжете.

В първия миг тя реши да си пробие път със стрелба, но после осъзна, че няма шансове. Едва ли щеше да се отърве и от тримата едновременно.

— И оръжието — добави гласът.