Стив Бери
Гробницата на императора (56)

53

Малоун беше смаян от Изкоп 3 — най-малкия от трите разкопани обекта. Написана на английски табела информираше, че тук се е намирал подземният команден център на армията, където са открити фигури на високопоставени офицери, императорската гвардия и една каляска. Туристи изпълваха дървеното мостче, което се извиваше над разкопките на пет метра под тях. Слаби петромаксови фенери осветяваха сюрреалистичната гледка с остра, жълто-зелена светлина. Въздухът беше влажен, а дъждът продължаваше да барабани по извития покрив високо горе. Ноздрите му се изпълниха с тръпчивата миризма на мокра пръст. Беше изненадан от липсата на климатична инсталация, тъй като покриването на обекта явно беше замислено с цел да се ограничи достъпът на влага.

Пау ги поведе към ограденото с парапет мостче, следвайки поредната туристическа група.

— Този изкоп е уникален по своите размери и състав — подхвърли той.

Малоун бавно се огледа. Голяма част от теракотените фигури бяха без глави. На пода се виждаха парчета от други фигури като разсипани части от детски пъзел.

— Тук са били открити само шейсет и осем воини — рече Пау. — Но в съседните разкопки има хиляди. На това място са били разположени императорската гвардия, генерали и приближени на императора.

Малоун се зае да разглежда каляската в центъра на изкопа, близо до частично разкрита рампа.

— Бях още през седемдесет и девета, при първите разкопки — поясни Пау. — Но до средата на осемдесетте, когато напуснах страната, все още не бяха завършени. Така че съм виждал само снимки. Да забелязваш нещо?

Осем воини стояха на стража отляво на каляската и нито един отдясно. Всички останали фигури бяха разположени в двата ръкава на V-образния изкоп.

— Защо няма воини от дясната страна на каляската? — попита Малоун.

— Не е това — поклати глава Пау.

— Каляската е опряла в рампата — обади се Касиопея.

Беше права. Колелата не можеха да напуснат помещението, без да се сблъскат със стената на рампата. За да излезе от тук, каляската трябваше да завие наляво.

— Забелязах тази особеност на снимките — поясни Пау. — Със сигурност грешката е умишлена, тъй като архитектите и строителите са работили с изключително внимание.

— Значи дупката в стената отляво на каляската има някакво специално значение, така ли? — подхвърли Малоун.

— Тя представлява послание — кимна китаецът. — Архитектите са искали да ни посочат, че вляво има нещо важно. Само преди няколко дни там е било разкрито ново помещение.

— Всичко е с главата надолу — отбеляза Виктор.

Малоун също беше забелязал кабелите, лопатите, греблата и купчините пръст от двете страни на дупката. Виждаше се и някакъв обгорял железен сандък, който приличаше на електрическо табло.

— Прилича ми на пожар — каза той.

— Стават такива работи — кимна Пау.

Но Малоун не се остави да бъде заблуден.

— Ти веднага научи за новоразкритата зала, нали? — попита той.

— По-важното е, че и Карл Тан го научи — отвърна китаецът. — Защото веднага се е появил тук и е заповядал да опожарят находката. Става въпрос за императорската библиотека на Цин Шъхуан.

Малоун потисна желанието си да научи повече, защото нямаше време.

— След четирийсет и пет минути всичко ще бъде затворено.

— Трябва да влезем през тази дупка — кимна Пау.

Малоун още веднъж огледа обстановката. Към дъното на изкопа водеха две допълнителни рампи, сковани от сурови греди. Синджирите, които препречваха достъпа до тях, можеха лесно да бъдат прескочени. Той бе успял да засече четири охранителни камери, но със сигурност имаше и други. Тези, които се виждаха, предупреждаваха гостите, че са под наблюдение, а скритите предлагаха най-добрата картина. Край мостчето патрулираха шестима униформени пазачи, но само господ знае колко още се разхождаха наоколо в цивилно облекло. Тълпата туристи се държеше кротко и възпитано.

— Трябва ни нещо за отклоняване на вниманието — прошепна той.

— И аз си помислих същото — кимна Касиопея.

— Бъдете внимателни — предупреди Пау. — Охраната ще реагира на всичко необичайно.

— А какво ще стане, ако ни хванат? — обади се Виктор.

— Ще бъдем арестувани и тогава със сигурност ще разберем на чия страна си ти!

Малоун нямаше нищо против това да се случи на Виктор, но по принцип идеята да бъдат задържани в Китай никак не му харесваше. Особено предвид факта, че бяха проникнали нелегално в страната и поне двама от тях бяха въоръжени.

— Аз ще се погрижа да им отклоня вниманието — каза Виктор.

— Така и си помислих — отвърна с мрачна ирония Малоун.

— И бездруго имам чувството, че не съм желан във вашата компания.

Много си прав, приятелю, помисли си Малоун.

— Ще чакам отвън, докато свършите с онова, което сте намислили — добави Виктор. — Ще вдигна малко шум, но недостатъчно, за да бъда арестуван.

След тези думи той се обърна и изчезна в тълпата, която се трупаше в началото на мостчето.

— Трябва да избегнем рампите, защото бият на очи — каза Малоун. — По-добре да използваме стълбата. — Той леко кимна към металните стъпала, препречени от верига. — Спускаме се бързо и влизаме в дупката, преди камерите да се фокусират върху нас.

Пау и Касиопея мълчаливо кимнаха.

Двете електрически фенерчета бяха скрити в зелената торбичка с яркочервена звезда, която беше преметнал през рамо. Пистолетът остана скрит под мократа му риза.

В залата се разнесе пронизителен вик. Малоун се обърна и зърна Виктор, който размахваше ръце сред тълпата и викаше нещо на китайски. Изглеждаше ядосан на някакъв човек до него, който явно го беше обидил с нещо. В следващия момент Виктор го блъсна и продължи да го залива с ругатни. Вниманието на посетителите се насочи натам, на охраната също. Всичките шестима униформени се втурнаха към мястото на инцидента.

Малоун изчака камерите да се завъртят в същата посока и прошепна:

— Сега!

Касиопея прескочи веригата и бързо се спусна надолу. Пау Уън я последва. Малоун се забави, оглеждайки обстановката. Никой не им обръщаше внимание. Изчака Пау да стъпи на дъното и го последва по стълбата. Долу се събраха плътно един до друг и тръгнаха напред, притиснати до пръстената стена, заобикаляйки полуреставрираните теракотени фигури.

Касиопея изчезна в дупката. Преди да я последва, Пау грабна една лопата. Съобразил, че инструменти със сигурност ще им трябват, Малоун направи същото и потъна в мрака.

* * *

Тан наблюдаваше Виктор Томас на един от мониторите и Пау Уън и спътниците му — на друг. Вчера, още преди да заповяда опожаряването, той беше направил пълна инспекция на императорската библиотека. Не бе открил нищо интересно освен многобройните ръкописи. По телефона беше информирал Пау, че всички са изгорели в пожара, но въпреки това старецът беше тръгнал насам веднага след завръщането си в страната.

Защо?

— Заповядайте евакуация на сградата! — сухо се разпореди той. — Поставете по един човек на всеки изход и още няколко на мостчето. Тази камера да остане фокусирана върху дупката. Ако някой се появи, веднага да бъде арестуван! При оказване на съпротива да бъде застрелян!

Пръстите му здраво стиснаха ръкохватката на пистолета.

— Отивам там — добави той. — Докато пристигна, сградата да бъде опразнена. Задръжте вътре само чужденеца, който започна скандала.

* * *

Малоун огледа тясното пространство. Хранилището представляваше квадрат три на три метра, подът и стените му бяха изградени от тухли, а таванът — от греди, част от които бяха рухнали.

— При първото влизане проникнахме отгоре — поясни Пау.

Трите високи каменни маси в средата на помещението бяха празни. Подът беше покрит с пепел, във въздуха се носеше тежката миризма на изгоряло.

Следите от пожара бяха очевидни.

— Тези маси бяха отрупани с ръкописи от бамбук и коприна, всички от времето на Цин Шъхуан — добави възрастният китаец. — Неговата императорска библиотека. Която вчера е била унищожена по заповед на Карл Тан.

— Защо го е направил? — попита Касиопея. — Каква заплаха за него може да бъде една библиотека?

— За него заплаха е всичко, което не може да контролира.

Малоун си даде сметка, че глъчката навън започва да стихва. Това го накара да се обърне и да надникне през дупката.

— Хората напускат — обяви той.

— Без съмнение по заповед на Тан — отвърна Пау. — Това означава, че не разполагаме с много време.

— За какво?

— За да изчезнем.