Стив Бери
Гробницата на императора (83)

80

Малоун захвърли копието и се обърна към Виктор.

— Време е да приключваме! — мрачно изръмжа той.

Виктор пусна копието си без никакво колебание.

— Отдавна чакам този момент — отвърна той.

Нахвърлиха се един срещу друг с дива ярост. Един от ударите на Виктор улучи Малоун в слепоочието и стаята изчезна сред рояк от ослепителни искри. Кракът му се стрелна напред и Виктор падна от силния ритник. Последва добре премерено дясно кроше в челюстта му. Виктор реагира със силен ритник в глезена му, който го принуди да се завърти.

Малоун понесе още два удара, но успя да скъси разстоянието до противника си. Преди да бъде улучен от третото кроше, дланта му се стовари в гърлото на Виктор, а десният му юмрук потъна в гръдния му кош със страшна сила. Разреденият въздух буквално режеше дробовете му. Направи крачка към врага си, който вече се надигаше. Ръката му притискаше корема, лицето му беше разкривено от болка.

— Ще те убия, Малоун! — изсъска Виктор.

* * *

Касиопея чу заплахата съвсем ясно. Тялото на Виктор потръпваше от напрежение. Беше се появил в тази зала готов за бой. Котън също изглеждаше решен на всичко. Тя се сгуши в сянката на близката колона. Вниманието й беше привлечено от острия вик, който долетя отдолу.

* * *

Малоун чу крясъка на Виктор в мига, в който твърдото рамо се заби в гърдите му. Инерцията ги повали на пода. Телата им се плъзнаха по гладкия мрамор. Нещо пропука в рамото му.

Прониза го остра болка, а зад тила си усети силно парене. В ноздрите го удари тежката миризма на горяща коса. Неговата. Виктор беше върху него, пръстите му се стегнаха около гърлото му.

* * *

Тан беше шокиран от словесната атака на Пау Уън. Никога досега господарят не му беше говорил по този начин — разбира се, ако се изключат предварително режисираните им диалози пред Ни Юн.

Запита се дали и този не беше един от тях — поредна импровизация от страна на Пау. Реши да провери.

— Нямах представа, че ме мислиш за страхливец — включи се в играта той.

— Ти нямаш представа за много неща.

— Например за императорската библиотека, която ти откри преди десетилетия? Или фактът, че ограби гробницата на Цин Шъхуан и я пренесе тук?

— Всичко това беше направено далеч преди ти да се издигнеш до влиятелен пост. А аз бях Хегемонът.

— А защо избяга от разкопките в Сиан и остави живи Малоун и Вит? Те трябваше да умрат там.

Действително беше любопитен да чуе отговора на този въпрос.

— С всичките последствия от подобен акт? — изгледа го Пау. — Дори ти, в качеството си на първи вицепремиер, не би могъл да дадеш свястно обяснение.

— Но защо правим всичко това, след като ме смяташ за толкова некомпетентен?

— Кажи му, министре — промърмори Пау, обръщайки се към Ни Юн. — Защо ние правим всичко това?

Ни не се остави да бъде заблуден от размяната на острите реплики, но все пак реши да отговори с въпрос, отправен към Тан:

— Колко хора си готов да убиеш, за да се добереш до властта?

— Колкото трябва — спокойно отвърна Тан.

— В такъв случай отговорът на въпроса ти е очевиден — прошепна Ни в ухото на Пау. — Правиш всичко това, за да умрат много хора.

* * *

Острата болка в тила даде нови сили на Малоун. Дясната му ръка се стрелна нагоре и се уви около врата на Виктор, тялото му светкавично се претърколи. Виктор се стовари върху тлеещите въглени, които се натрошиха под якето му. Отново се претърколиха, вкопчени един в друг. Този път далеч от въглените. Но Малоун имаше сериозен проблем. Лявото му рамо изтръпна от непоносима болка, хватката му губеше силата си.

* * *

Касиопея видя как Котън се хваща за рамото в мига, в който юмрукът на Виктор го улучи в челюстта и го отхвърли назад. Самият Виктор се възползва от предимството си и протегна ръка към пистолета, който беше изпуснал в началото на схватката.

Тя трябваше да направи нещо. Измъкна ножа от джоба си и го хвърли през парапета, прицелвайки се в преобърнатия мангал близо до Котън.

* * *

Малоун чу как нещо издрънча сред пламтящите въглени. Очите му се спряха на ножа в мига, в който Виктор се добра до пистолета си. Рамото му вероятно беше извадено, защото и най-малкото движение изпращаше агонизираща болка в мозъка му. Все пак успя да хване ножа и го стисна между пръстите си, готов да го хвърли.

Очите на Виктор бяха студени като лед. И двамата се обливаха в лепкава пот. Виктор вдигна пистолета.

* * *

— Сега! — изкрещя на мандарин Тан.

Двамата мъже изскочиха от скривалището си и насочиха арбалетите в гърдите на Ни.

— Край на шоуто! — обяви Тан, улови задоволството, което проблесна в очите на Пау, и добави: — Планирах всичко предварително.

— Май нямаш особено високо мнение за господаря си — подхвърли Ни.

— Напротив. Мнението ми за него е изключително високо. Затова те предупреждавам, че мръднеш ли, ще бъдеш убит.

— Вярваш ли му? — попита Ни, обръщайки се към Пау. — Не е ли по-вероятно да убие и двама ни?

— Свали меча — кротко рече Пау.

Ни осъзна, че шансовете му са нулеви. Можеше да убие Пау Уън и да загине на място, или да свали оръжието и да потърси някаква последна възможност. Защото Тан заслужаваше да умре, а не Пау Уън. Отмести острието от гърлото на стареца и захвърли меча на пода.

* * *

Касиопея се прицели. Нямаше представа какво се случва долу, но виждаше, че Котън е ранен, Виктор е бесен, а Ни се намира в смъртна опасност. Само тя беше в състояние да промени нещата.

— Недей! — изкрещя тя.

Като чу гласа на Касиопея, Малоун рязко вдигна глава. Очите му веднага откриха арбалета, насочен към Виктор, който се показваше иззад една от носещите колони на първия етаж.

— Хвърли пистолета! — извика тя. — Веднага!

Малоун се втренчи в лицето на Виктор, който стискаше пистолета с две ръце и се прицелваше в гърдите му.

— Ако ме гръмнеш, тя ще те убие — тихо каза той.

Съмняваше се, че ще успее да хвърли ножа, преди врагът му да натисне спусъка.

— Това е моят нож — промърмори Виктор. — Аз й го дадох.

— А тя го даде на мен.

Всичко беше ясно. Клепачите на Виктор се спуснаха за миг, после отново се вдигнаха. Очите му се проясниха и в тях се появи ново послание. Насоченият пистолет нямаше значение. И Малоун изведнъж разбра. Всъщност ние искаме отстраняването на Тан, беше казала Стефани.

— Погрижи се за нея, Малоун — прошепна Виктор.

В следващия миг тялото му рязко се завъртя и пистолетът се насочи в гърдите на Карл Тан.

* * *

Тан започна да губи търпение. Двубоят на Виктор с Малоун се проточваше прекалено дълго. Той издърпа арбалета от ръцете на мъжа до себе си и изкрещя:

— Ако не го застреляш, аз ще застрелям теб!

Виктор се раздвижи. Страхът от чужденеца отново трепна в душата на Тан. Дулото на пистолета сочеше право в гърдите му. Натисна спусъка на арбалета. Секунда по-късно стрелата се заби в тялото на Виктор Томас.

Усетил опасността, другият мъж от братството също вдигна оръжието си. Втората стрела се заби дълбоко в гърдите на Виктор. Той се задави, от устата му бликна кръв. Пистолетът се изплъзна между пръстите му, ръката му се вдигна към гърлото. Коленете му бавно се подгънаха. Миг по-късно тялото му се свлече на плочите.

* * *

Касиопея се намръщи, когато видя как стрелите пронизаха тялото на Виктор. Броени секунди по-късно той се олюля, опита да запази равновесие, а после рухна на пода.

Тя напусна прикритието на колоната, прицели се в Карл Тан и пусна тетивата.

* * *

Ни осъзна, че Касиопея Вит се намира в първата галерия и по всяка вероятност е въоръжена. Двамата братя бяха изстреляли стрелите си срещу чужденеца, който падна. Малоун държеше нож, но беше прекалено далеч. Тя беше единственият му шанс. Вит се появи иззад колоната и насочи арбалета си в гърдите на Тан. Но той светкавично отскочи встрани. Стрелата звънна в каменния под.

Малоун видя, че стрелата на Касиопея пропусна целта си. Ножът в ръката му не вършеше работа. После видя пистолета, който се търкаляше близо до тялото на Виктор. Трябваше да се добере до него.

* * *

Тан скочи и се втурна към меча, захвърлен от Ни Юн. Вдигна го над главата си и заповяда на мъжете от „Ба“ да хванат Ни. Сега щеше да покаже на Пау какво означава смелост. Стисна здраво оръжието и тръгна към Ни.

Ни направи опит да се освободи, но мъжете го държаха здраво. Пау Уън спокойно се отдалечи и спря пред лавиците в дъното. Той измести поглед. Малоун търсеше нещо. Тан беше само на три метра от Ни. Мечът в протегнатата му ръка всеки миг щеше да го прониже.

* * *

Малоун напипа оръжието. Болката в рамото му беше разкъсваща. Вероятно изобщо нямаше да успее да хвърли ножа. Вдигна пистолета с дясната си ръка, пръстът му се уви около спусъка. Неволно се запита дали в залата не се крият и други мъже с арбалети, готови да го пронижат, както бяха направили с Виктор.

Това вече нямаше значение. Той нямаше избор. Прицели се и натисна спусъка.

Тан чу гърмежа и усети как нещо го жилва отдясно. Чувството беше странно. Отначало не изпита абсолютно нищо. Но в следващия миг усети неописуема болка — сякаш вътрешностите му бяха пронизани от мощна енергия. Спря на място и се олюля. Погледна към входа на залата и видя пистолета на Котън Малоун, насочен право в него. Вторият куршум прониза гърдите му. Екна трети изстрел. Пред очите му се спусна черна пелена.