Стив Бери
Гробницата на императора (63)

60

Ни излезе на повърхността и погледна часовника си. Наближаваше шест следобед. Напълни гърдите си с топлия влажен въздух. Дъждът беше спрял.

Той се наведе и върна железния капак на мястото му.

Трябваше да изчезне от тук, защото Тан със сигурност щеше да се появи всеки момент. Врагът му се беше подготвил добре, както и той самият.

Измъкна джиесема си и натисна бутона за бързо повикване. Връзката беше установена мигновено.

— След петнайсет минути да сте тук, на обекта — заповяда той.

Дванайсетте следователи бяха пристигнали с отделен хеликоптер, който би трябвало да е кацнал около половин час след неговия. Бяха получили заповед да чакат на няколко километра оттук.

— Тръгваме веднага.

— Ще ви чакам при охраната на административната сграда източно от музея.

Ни прекъсна връзката и тръгна.

* * *

Малоун крачеше пръв, следван от Касиопея. Вече бяха преминали през две от четирите разклонения на тунела. Той пренебрегваше затворените врати по пътя, тъй като искаше да излязат на повърхността точно там, откъдето се бяха спуснали. С нетърпение очакваше да зърне небето над главата си.

В пистолета му имаше още няколко патрона, но този на Касиопея беше празен. Все още разполагаха с фенерчетата си.

— Благодаря ти за това, което направи — подхвърли той.

— Беше най-малкото, което можех да направя.

— Сигурно си разбрала, че едно от фенерчетата насреща беше на Виктор.

— А ти — че никой от двама ни не беше улучен.

— Сериозно ли говориш? — спря се той. — Наистина ли мислиш, че ни помагаше?

— Не знам какво да мисля, Котън. Тази работа ми се струва една безкрайна серия от измами. Единственото, в което съм сигурна, е, че едно четиригодишно момченце е отвлечено, а аз нямам представа как да го открия.

Той видя отчаянието в очите й и зачака поредното избухване. Вместо това тя пристъпи към него и го целуна. Нежно и продължително. Без въпроси.

— Ти не си Виктор — прошепна Касиопея.

— Мислиш, че ревнувам?

— Мисля, че си човек.

Малоун се почувства адски неудобно. Едно е да изпитваш емоции, а съвсем друго да ги показваш.

— Трябва да изчезваме от тук.

— Добре — кимна тя. — Да вървим.

Преодоляха последните два завоя и в дъното на тунела проблесна слаба светлина. Открехнатата врата на библиотеката. Спряха пред малката площадка, която се издигаше на височина около метър пред процепа.

— Аз ще мина първа — каза тя, повдигна се на ръце и започна да се промушва.

В следващия миг някой я издърпа нагоре.

Някакъв мъж скочи от площадката. Беше облечен с униформата на охранител, в ръцете си държеше пистолет, който насочи в гърдите на Малоун.

— Мисля, че тези хора искат да се качиш горе — прозвуча гласът на Касиопея. — Кротко и мирно.

* * *

Тан слезе от колата, с която двамата с Виктор се бяха придвижили от кладенеца до административната сграда. Успяха да се измъкнат от подземното царство на Цин Шъхуан без никакви проблеми и бързо напуснаха оградения периметър. Убитите от братството останаха долу. Не можеха да приберат телата им просто защото цялото подземие беше вече запълнено от живачните изпарения.

Сега най-голямата му грижа беше Ни Юн. В гробницата Тан беше пропуснал златен шанс да се разправи с врага си веднъж и завинаги. Или Виктор го беше пропуснал.

Продължаваше да изпитва недоверие към чужденеца, но го таеше дълбоко в себе си. И на него щеше да му дойде редът.

— Чакай тук! — сухо заповяда той, обърна се и влезе в помещението на охраната, в което имаше климатик. Дрехите му бяха мръсни, косата разрошена, в гърлото му дращеше прах.

Хората в помещението скочиха на крака и застанаха мирно.

— Преди един час в Изкоп 3 се е намирал възрастен мъж. Някой да го е видял?

Началникът излая някаква заповед и един от подчинените му зачука по клавиатурата на компютъра. Вероятно търсеше видеозаписите за указаното време. На един от мониторите се появи Изкоп 3 с мълчаливите фигури на теракотените воини, каляската и конете. Камерата беше поставена някъде встрани, близо до покрива. В обектива се появи фигурата на възрастен мъж, който излезе от библиотеката. След него крачеха двамата мъже, които Тан беше оставил да го следят. Единият от тях посочи с пистолета си към близката стълба и тримата се изкачиха на мостчето. На друг монитор се появи запис от външната фасада на музея. На него ясно се виждаше как тримата напускат сградата.

Тан не беше виждал Пау Уън почти двайсет години, през които той беше извън страната. Почти не се беше променил — същото издължено лице, кръгли очи и високо чело. Рядката му коса беше посивяла. Докато прекосяваха празния площад, единият от пазачите продължаваше да го държи на мушка.

— Къде отиват? — попита той.

Началникът кимна на подчинения си и той включи следващата камера.

— Проследихме ги в продължение на няколко минути и заснехме това — промълви той.

Пау и спътниците му вече бяха на оживения паркинг. Туристите се тълпяха около автобусите, които се готвеха да потеглят. Тройката се насочи към лимузина в светъл цвят. Пистолетите бяха изчезнали. Братята прегърнаха сърдечно Пау, после всички се качиха в колата.

Тан запази безизразното изражение на лицето си.

Никой не каза нищо.

— От същото помещение в Изкоп 3 би трябвало да се появят още двама души, мъж и жена — обади се Тан.

Началникът кимна и щракна с пръсти. След кратко почукване по клавиатурата на един от мониторите се появи друго изображение.

— След като вашите хора си тръгнаха, аз изпратих в района двама от моите служители — поясни началникът на охраната.

Слава богу, че има хора, които все още мислят, въздъхна с облекчение Тан.

— Правилно сте постъпили — каза на глас той.

Човекът прие похвалата с лек поклон и направи знак да пуснат записите. Тан видя как един от охранителите на музея излиза от библиотеката. След него се появиха мъж и жена, следвани от друг охранител с пистолет в ръце. Разбира се, ако двамата братя бяха останали на поста си, Котън Малоун и Касиопея Вит щяха вече да са мъртви и проблемът щеше да бъде решен.

— Къде се намират в момента? — попита Тан.

— В ареста.

— Заведете ме при тях.

Вратата отскочи на пантите си в момента, в който се обърна. В помещението нахлуха десетина въоръжени мъже начело с Ни Юн.

— От името на Централната комисия за дисциплинарна инспекция към Централния комитет на Китайската комунистическа партия аз поемам контрола тук! — отчетливо обяви той.