Стив Бери
Гробницата на императора (22)

19

Провинция Гансу, Китай

Сряда, 16 май, 2:10 ч.

Тан слезе от колата и огледа добре осветената площадка. Преносимата сонда беше монтирана на червено-бяла мачта с височина четирийсет метра. Когато изиска оборудването от Министерството на петрола, той имаше предвид съвсем конкретни параметри: механична сонда, задвижвана от двигател с минимум 600 конски сили, вътрешна циркулация, система за водно охлаждане и възможност за сондиране до най-малко три хиляди метра. Когато оборудването беше доставено, той нареди без много шум да бъде транспортирано до Гансу, където някога беше служил като член на местната управа. Според легендите този край бе родното място на Фу Си, митичния патриарх на всички китайци. А неотдавнашните разкопки доказваха, че по тези места бе имало живот още преди 10 000 години.

Той успя да дремне по време на 90-минутния полет, подготвяйки се за онова, което предстоеше. Следващите четирийсет и осем часа бяха от решаващо значение. Всеки ход трябваше да бъде добре обмислен и всяка възможност използвана оптимално и без грешки.

Той се вслушваше в грохота на дизеловите турбини, електрогенераторите и циркулационните помпи. Гансу беше истинска съкровищница на природни ресурси — въглища, желязо, мед и фосфор. И предците му го бяха знаели. Оцелелите древни ръкописи, на част от които беше попаднал в новооткритата камера на Изкоп 3, съдържаха доказателства за откриването на големи залежи от благородни метали и минерали. Тан бе наредил настоящото проучване, чиято основна цел беше търсенето на петрол. Земята, върху която стоеше в момента, някога беше един от главните източници на суровината за страната. След което за съжаление петролните кладенци на Гансу бяха пресъхнали преди повече от 200 години.

Към него се насочи началникът на обекта — човек със слабо лице, високо чело и зализана назад рядка тъмна коса. Той работеше под прякото ръководство на Министерството на науката и бе изпратен лично от Тан заедно с екип от доверени хора. Областният управител на Гансу беше направил опит да възрази срещу дейността му, но му беше отговорено, че проучванията се извършват от министерството, а евентуалният положителен резултат ще донесе огромна икономическа полза на региона.

Което си беше чиста истина. Разбира се, ползата за Тан щеше да бъде далеч по-голяма от тази за областния управител.

— Радвам се, че дойдохте, защото без вас нямаше да издържа — изкрещя началникът на обекта, опитвайки се да надвие грохота на машините. Устните му се разтеглиха в лека усмивка. — Успяхме!

Тан бавно осъзна какво означава тази декларация. Обектът беше избран преди единайсет месеца, но не от геолози, а от историци. Теренът беше разчистен и подравнен, през гората беше прокаран път. Изборът бе направен благодарение на една стара карта на Северозападен Гансу отпреди 2200 години. Тя беше изработена върху четири еднакви по размер чамови дъски и съдържаше административното разделение, географията и икономиката на региона по времето на Цин Шъхуан. Осемдесет и две местности бяха посочени по име заедно с реките, планините и горите. Една от реките все още течеше на около петстотин метра от него. Бяха маркирани дори имперските пътища. Точното засичане на тези местности беше затруднено от липсата на географски координати, но все пак беше завършено. От Дзин Джао.

Преди да бъде арестуван, изтезаван и съден, Джао беше открил този обект.

— Преди три дни достигнахме планираната дълбочина — докладва началникът на обекта. — Изчаках малко, преди да ви се обадя, защото исках да бъда сигурен. — Усмивката му се разшири. — Вие се оказахте прав!

— Покажи ми.

Човекът го отведе до сондажната платформа, на която кипеше оживена дейност. Беше заповядал броят на хората да бъде сведен до минимум.

— Преди пет дни стигнахме до нефтени пясъци — изкрещя сред грохота на машините началникът.

Тан знаеше какво означава това. Когато под изсмуканата от сондажа кал се разкриваше нефтен пясък, петролът със сигурност бе наблизо.

— Вкарахме в дупката специални сензори. Проверихме налягането и извадихме мостри от пръстта. Изглеждаха добре и аз наредих незабавно запечатване на сондажа.

Нататък беше ясно. В сондажа щяха да спуснат малки експлозиви, които да пробият дупки в новопоставената тапа. В тях щяха да вкарат тръба, която трябва да спре евентуалното изтичане. В горния й край щяха да монтират клапан, укрепен с цимент. Всичко това трябваше да се направи, за да се предотврати масивното избликване на петрол. „Укротяване на нефта“, според жаргона на сондьорите.

— От вчера помпаме киселина — продължи началникът. — Преди малко, когато разбрах, че пристигате, наредих да прекратят операцията.

Киселината се използваше за разтваряне на тънкия слой варовик между затворения сондаж и петрола. После петролът щеше да бликне нагоре под високо налягане и удържането му щеше да бъде възможно единствено с помощта на солидния клапан.

— За съжаление прекратих изливането на киселина малко късно. И ето какво се случи преди час…

Началникът завъртя стоманеното колело и в поставения наблизо варел потече плътна черна струя.

— Силно е — промърмори Тан, забелязал налягането.

Човекът кимна.

— Долу има огромни количества — нещо необичайно за находище, което е било изчерпано преди двеста години.

Тан отстъпи крачка назад и спря под червено-бялата сондажна кула. Умът му автоматично превключи. Вече мислеше по-скоро като учен, отколкото като политик.

Откритието беше невероятно! Дзин Джао се оказа прав.