Стив Бери
Гробницата на императора (47)

44

Ланджоу, Китай

Тан беше доволен от пълната изолация на нефтохимическата лаборатория. По негова заповед служителите, които и бездруго имаха ограничен достъп до нея, бяха изпратени по домовете си. За щастие в сградата работеха малко хора — едва десетина души, главно чиновници и сътрудници. Само един от двамата учени беше все още жив.

Лев Соколов.

Вчера руският имигрант беше доведен от града, след като бе получил съответната медицинска помощ. Плъховете бяха оставили следите си, както във физическо, така и в психическо отношение. Убийството му все още беше на дневен ред, но преди това Тан трябваше да изтръгне всичко от него. Дзин Джао не беше в състояние да предложи други подробности освен твърдението, че Соколов е открил неоспорими доказателства. Но какви бяха те?

Соколов стоеше с ръка на корема, сякаш за да запази бинтованите си гърди. Тан посочи масата от неръждаема стомана, върху която лежеше запечатан контейнер.

— Това е мостра от петрола, който вчера извадихме от сондаж в Западен Гансу. Заповядах да се сондира в район, в който предците ни са вадили петрол в епохата на Първия император. — Веднага отбеляза интереса, проблеснал в очите на Соколов. — Точно според инструкциите на Дзин Джао, които със сигурност са ти известни. Сега искам да ми кажеш какво си открил ти. Джао твърди, че имаш маркер.

— Така е — кимна Соколов. — Но бях доста далеч от окончателно потвърждение.

Отлично.

— Повече от двеста години светът интензивно изпомпва петрол от земните недра — продължи с монотонен глас Соколов. — Става въпрос за биотичното гориво, което се намира на сравнително малка дълбочина. То е леснодостъпно и ние вече почти сме го изчерпали.

— Откъде знаеш?

— От пробите, които съм изследвал. Те са взети от почти всички действащи сондажи на планетата и се пазят в специално европейско хранилище. Но нито една от тях не съдържа фосилно гориво.

— Не отговори на въпроса откъде знаеш, че това е истина.

— По своите външни характеристики абиотичният петрол не се различава от биотичния. Той изглежда като него, мирише като него и действа като него. Единствената разлика е, че се намира на много по-голяма дълбочина. Аз вече не съм сигурен, че това има някакво значение. А сега кажи къде е синът ми. Искам си го обратно.

— И ще си го получиш. Но само след като аз получа онова, което искам.

— Ти си лъжец.

— Дори да е така, аз съм единствената връзка със сина ти — сви рамене Тан. — В момента той е само едно от хилядите деца, които изчезват всяка година. Официално проблемът дори не съществува. Разбираш ли? Синът ти не съществува!

Добре забеляза отчаянието, което се изписа върху лицето на руснака.

— Биотичният петрол свърши — тихо продължи Соколов. — Някога той се намираше в изобилие. Формиран от гниенето на органична материя, плитко под земната повърхност, той бе лесен за добиване. Но когато започнахме да изпомпваме фосилно гориво, открихме, че земята възстановява част от запасите си и произвежда петрол дълбоко под своята кора. Естествено, не се случва навсякъде. Част от сондажите са биотични и няма как да се самовъзстановяват с абиотичното гориво, което лежи дълбоко под тях. И те пресъхват. Други обаче са пробити в пореста почва, изпълнена с пукнатини в скалните масиви, които позволят просмукването на абиотичен петрол отдолу.

Въпросите се блъскаха в съзнанието на Тан. Първият петрол бил открит в Гансу преди 2200 години. После, преди около двеста години, находището пресъхнало. Той беше направил задълбочено геологическо проучване и знаеше, че пукнатините в земната кора стигат много надълбоко, представлявайки естествени тръби за петрола, който може да стигне до повърхността под високо налягане. Според теорията на Дзин Джао абиотичното гориво може би вече бе запълнило изчерпания сондаж, просмуквайки се именно през тези пукнатини.

— Откъде сме сигурни, че находището в Гансу просто не е съдържало повече петрол, отколкото сме предполагали?

Соколов очевидно изпитваше болка. Дишаше трудно, вниманието му беше насочено по-скоро към пода, отколкото към Тан.

— Единственият ти шанс да видиш сина си е да ми сътрудничиш — предупреди го с хладен глас той.

— Няма да ти кажа нищо повече — поклати глава руснакът.

Тан измъкна телефона от джоба си и набра един номер.

— Момчето там ли е? — попита той, когато насреща вдигнаха.

— Мога да го взема.

— Направи го.

Очите му останаха заковани в лицето на Соколов.

— Тук е — обади се един глас в слушалката.

— Дай му телефона.

Подаде апарата на Соколов, но той не посегна да го вземе.

— Синът ти иска да говори с теб.

Болезнената гримаса изчезна от лицето на руснака. Ръката му бавно се повдигна към телефона. Тан поклати глава и натисна бутона на високоговорителя.

Разнесе се развълнуван детски глас, който питаше къде е баща му. Соколов очевидно го позна и отвори уста да извика, но Тан изключи звука с натискането на друг бутон и вдигна телефона до ухото си.

— Стой на линията — заповяда той на човека насреща. — Ако в рамките на една минута другарят Соколов не започне да говори, убий детето!

— Недей! — изкрещя извън себе си руснакът. — Защо го правиш?

— Опитах с убеждение, опитах и с изтезания. Вярвах, че ще се разберем, но ти продължаваш да упорстваш. Затова ще убия сина ти, а после ще потърся другаде онова, което ми трябва.

— Няма другаде! Аз съм единственият, който знае процедурата!

— Все някъде си я описал.

— Тя е само тук — почука главата си Соколов.

— Нямам повече време да се занимавам с теб. Имам и друга работа. Решавай!

Над главите им бавно се въртеше вентилатор, който едва-едва раздвижваше застоялия въздух в лабораторията. Геохимикът бавно кимна, лицето му се изкриви в болезнена гримаса.

— Задръж момчето там — каза в слушалката Тан. — Може би ще ти се обадя след няколко минути.

Изключи телефона и зачака.

— Ако тази мостра на масата съдържа маркера, това доказва, че петролът идва от абиотичен източник — започна ученият.

— Какъв маркер?

— Диамантоиди.

Тан никога не беше чувал подобен термин.

— Частици, които са по-малки от вълните на видимата светлина. Миниатюрни късчета диаманти, които се образуват в петрола на голяма дълбочина в земната кора, където има изключително висока температура и налягане. Милиони от тях могат да се съберат на върха на карфица, но аз все пак успях да ги открия и да им дам име. Нарекох ги „адамантани“ — гръцкото наименование на диамантите.

Тан долови гордостта, с която бяха изречени тези думи, но не й обърна внимание.

— Как ги откри? — попита той.

— При температура от четиристотин и петдесет градуса по Целзий химическите компоненти на петрола се изпаряват и остават само диамантоидите. На рентген се виждат съвсем ясно.

Интересна концепция, помисли си Тан.

— Те имат формата на пръчици, кръгчета и дори на винтчета. В биотичния петрол липсват. Диамантоидите могат да се оформят само на голяма дълбочина в земната кора, при високо налягане. И са твърдо доказателство за наличието на абиотичен нефт.

— А откъде знаеш, че земята действително произвежда такъв нефт?

— От опитите, които проведох в тази лаборатория. Нагрях мрамор, железен оксид и вода до хиляда и петстотин градуса по Целзий при налягане от петдесет хиляди атмосфери, имитирайки условията на сто и шейсет километра под повърхността на Земята. В резултат получих метан и октан.

Тан бавно осъзнаваше значението на чутото. Метанът е основната съставка на природния газ, а октанът е хидрокарбонатната молекула на петрола. След като могат да бъдат получени в лабораторни условия, значи могат да съществуват и в природата като компонент на нефта.

— И руснаците знаят всичко това, така ли? — подхвърли той.

— Като използвах тази теория, лично открих над осемдесет залежа в района на Каспийско море — кимна ученият. — Някои хора все още се съмняват, но отговорът е: да — руснаците са убедени, че става въпрос за абиотичен нефт.

— Но не разполагат с доказателства.

Соколов поклати глава.

— Аз емигрирах, преди да открия диамантоидите. То стана тук, с помощта на Джао.

— Значи те работят на базата на недоказана теория, така ли?

— Това е причината да не правят публични изявления.

И причината за големия им интерес, помисли си Тан. Със сигурност мечтаят да си върнат този човек обратно. А може би и да му затворят устата завинаги. Слава богу, че Виктор Томас го беше информирал навреме за намеренията им.

— И затова поддържат мита за скорошния край на петролните залежи? — попита на глас той.

— Гледат и се забавляват — кимна Соколов. — Светът плаща огромни суми за суровина, която практически е неизчерпаема.

— Но едновременно са и предпазливи, тъй като нямат доказателства за тази теория.

— Напълно разбираемо е. На тях им липсва онова, с което разполагате вие — проверени мостри от сондажите, които са били експлоатирани преди много години. Само китайците могат да разполагат с подобни проби… — Той замълча за миг, после с отвращение добави: — По простата причина че това е единственото място на планетата, където още преди две хиляди години хората са правели сондажи за петрол.

Тан усети прилив на гордост.

Соколов посочи към масата.

— Ако в тази проба има диамантоиди, значи нефтът е абиотичен. Но ще ви трябва още една проба от същото находище, за да се направи сравнение. За да се потвърди със сигурност правилността на теорията, в нея не трябва да има диамантоиди.

Тан се възхити от простотата на уравнението. В началото е биотичният нефт, изчерпан в течение на времето от интензивната експлоатация, след него идва абиотичното гориво. А Гансу вероятно щеше да се окаже единственото място на света, където можеше да бъде направено подобно сравнение. Всички оцелели във времето исторически факти сочеха, че първите петролни сондажи отпреди 2000 години са се намирали изключително близо до днешното находище в Гансу. Което означаваше, че пробите от онова време са били взети именно от тук. И само една проба от този нефт ще бъде достатъчно доказателство за цялата хипотеза.

— Ти спомена, че лампата е изчезнала — добави Соколов. — Заедно с петрола в нея. Откъде тогава ще вземеш нова проба?

— Не се безпокой, другарю. Ще направя така, че тя много скоро ще бъде в ръцете ти.