Стив Бери
Гробницата на императора (57)

54

Ни нагази в мократа трева, насочвайки се към втората от трите ниски постройки. Дъждът продължаваше давали. Външните стени отдавна бяха покрити с гъста растителност, която стигаше чак до покрива. Повечето прозорци бяха здрави, покрити с плътен слой влажна мръсотия. В разкъсаните комарници се бяха заклещили мъртви бръмбари и нощни насекоми.

Той спря пред дървената врата. Бяха го информирали, че не е заключена, и той я побутна. Ръждивите панти изскърцаха, после неохотно отстъпиха. Промуши се в процепа и с усилие върна вратата на мястото й. През зацапаните прозорци проникваше сивкава светлина. Помещението с размери около пет квадратни метра тънеше в здрач. Задната стена се беше срутила и през нея се виждаше буренясалият двор. На пръстения под тъмнееше ръждясал плуг, покрит със слой мазна почва. Край една от стените бяха струпани счупени глинени гърнета, дебели паяжини покриваха ъглите.

Ни се промъкна през отвора в стената и отново се изправи под дъжда. Онова, което търсеше, беше навън. В главата му отново прозвуча гласът от проведения неотдавна телефонен разговор.

— Навремето изпратих шпиони да следят действията на Пау Уън край могилата — беше уточнил премиерът. — Той беше сигурен, че никой не го следи, но това важеше за Мао и Дън. Аз се бях погрижил да го наблюдавам отблизо.

— И какво открихте? — попита го Ни.

— За моя изненада Пау успя да намери входа на могилата. По предварителни сведения в нея би трябвало да има големи количества живак. Но въпреки това той проникна вътре и остана там в продължение на няколко часа. Измъкна се навън през една дупка, която се намираше съвсем близо до днешния Изкоп 3. Същата нощ се случиха много странни неща, въпреки че никой не спомена за тях.

Ни пожела да научи повече.

— На обекта се появиха нови работници и машини, които работиха през цялата нощ. Те не бяха част от обичайния екип. Точно тук се прояви един от недостатъците на нашата форма на управление — никой не докладва за онова, което работниците бяха открили. Те бяха ръководени от Пау, който не се отчиташе пред никого.

— С изключение на вас.

— Аз поръчах една проверка, но това стана няколко седмици по-късно. Така и не успяхме да открием откъде е влязъл Пау. В района се извършваха интензивни разкопки, навсякъде имаше тунели и дълбоки шахти. Все пак успях да открия нещо, макар и след години. По заповед на Пекин се завърнах при надгробната могила. Стана, след като Пау напусна Китай. Задачата ми беше да открия начин за проникване в гробницата и аз я изпълних.

— Защо никой никъде не е споменавал за това?

— Защото имаше основание нещата да останат в тайна.

Ни напрегна взор към сенките, поглъщащи разнебитените постройки. През плътните корони на дърветата почти не проникваше светлина. Но водата си намираше път и тежките дъждовни капки барабаняха по земята. Основите на могилата тъмнееха на петдесетина метра по-нататък. Достъпът до нея беше препречен от високата ограда, която започваше на няколко метра зад сградите. После той забеляза кладенеца. Беше точно там, където бе посочил премиерът. Двуметровата стена около него беше плътно покрита със зеленина.

Ни тръгна да обикаля постройките, за да стигне до там. Целта му беше да забави противника. В момента Тан го беше видял да влиза и толкова.

Приближи се до кладенеца и надникна вътре. На по-малко от метър по-надолу лежеше ръждив железен капак с две ръкохватки, заварени отгоре. Изглежда, бе поставен, за да предотврати нечие падане. Но той знаеше, че не е така. Хвана ръкохватките и напрегна сили. Ръцете му се покриха с мокра и хлъзгава ръжда. Капакът бавно започна да се повдига.

* * *

— Къде отиваме? — учудено прошепна Малоун.

Пау се отпусна на колене и започна да разчиства праха и отломките по пода.

— Когато влязох тук за пръв път, помещението беше непокътнато. Но забелязах, че подът беше хлътнал на две места.

Малоун разбра.

— Наличието на трите каменни маси предполага твърда земя под тях…

— Точно така. Вече ти обясних значението на обърнатата наляво каляска и рампа. Сега, след като открих какво има тук, ясно разбирам за какво става въпрос.

— Навън стана тихо — обади се Касиопея.

Малоун също беше отбелязал това.

— Наблюдавай какво става.

Тя кимна и зае позиция близо до изхода. Пау приключи с разчистването. Под ръцете му се появиха символи, издълбани в тухлите на пода.

— Какво е това? — попита Малоун.

— Този, който прилича на къщичка, е цифрата шест. Хиксът с чертички отгоре и отдолу е пет, а Т-образният символ е седем.

Малоун забеляза, че символът с четири успоредни линии се появява по-често от останалите. Явно беше четири. Същото беше положението и с лъжичката с черта през дръжката.

— Това какво е?

— Девет. Символите са подредени в определена последователност. Признавам, че успях да ги разшифровам благодарение на вдлъбнатините на пода.

Малоун проследи пръста му.

— Цифрите четири и девет имат особено значение за китайците. Девет се произнася дзиу и означава още „дълго“ и „завинаги“. Тази цифра винаги е била свързвана с дълголетието и късмета. Като тези на императорите. Четворката от своя страна се произнася съ и означава още „смърт“. Смятат я за фатално число.

Кратък преглед на четворките и деветките показа, че те са концентрирани на две места.

— Когато влязох за пръв път тук, забелязах, че тухлите с двете цифри са леко хлътнали. След известни усилия открих, че под тях започват два различни тунела.

— И избра деветките — подхвърли Малоун.

— Логично беше — кимна Пау.

Малоун вдигна лопатата, натика острата й част между две от тухлите на пода, обозначени с деветки, после силно натисна с крак. Земята беше твърда, но все пак поддаде. Той натисна дръжката на лопатата и тухлата изскочи.

— Как се нещата навън? — подвикна към Касиопея той.

— Прекалено спокойни.

— Министър Тан скоро ще бъде тук — промълви Пау.

Малоун се втренчи в лицето на стареца, който помагаше при изваждането на тухлите. После му хрумна една идея. Старецът вдигна глава. По лицето му личеше, че и той е решил каква да бъде следващата им стъпка.

— Страшничко е, защото започвам да мисля като теб — промълви Малоун.

— Не виждам нищо лошо в това — усмихна се Пау.

* * *

Тан пое по червения килим, разстлан по стъпалата към тухлената сграда с големи прозорци, която обхващаше Изкоп 3. Току-що го бяха информирали, че залата е опразнена, а всички изходи се охраняват. След него крачеха двама членове на „Ба“, на които беше наредил да бъдат наблизо.

— Никой да не излиза от тук! — извика той, докато минаваше покрай тримата охранители на главния вход.

Виктор Томас го чакаше няколко крачки по-навътре.

— Добре се справи — похвали го той.

— Както бях обещал.

Разкопките бяха пред очите му. Той пристъпи към мостчето, надникна през парапета и се обърна към братята:

— Заемете позиция от двете страни на онази дупка.

Изчака ги да се спуснат по стълбата и да се залепят за пръстената стена край входа на императорската библиотека на Цин Шъхуан с извадени оръжия.

После се обърна към Виктор, тикна в ръцете му своя пистолет и заповяда:

— Иди да довършиш работата!

Виктор кимна, слезе по стълбата и се насочи към цепнатината, охранявана от двамата въоръжени мъже.

— Пау Уън! — извика Тан. — Сградата е запечатана!

Никой не отговори.

— Арестуван си! — добави той.

Гласът му отекна под високия железен покрив и се смеси с равномерното потропване на дъждовните капки.

Никакъв отговор. Той направи знак на Виктор да влиза.

Двамата от братството предпазливо надникнаха в процепа и изчезнаха вътре, следвани от Виктор. Тан напрегна слух в очакване да чуе мекото пропукване на снабдените със заглушители пистолети, но това не се случи. После Виктор се изправи на входа и му махна с ръка:

— Трябва да слезете долу.

Тан не хареса напрегнатата нотка в гласа му. Спусна се по стълбата и влезе в камерата. В носа го лъхна очакваната миризма на изгоряло. От бамбуковите ленти и копринените ръкописи нямаше нито следа. Трите каменни маси бяха голи. Обстановката отпреди два дни се различаваше по две неща.

На пода се виждаха две купчини тухли, струпани около дупки с размер около един квадратен метър в противоположните краища на помещението. Той надникна в тях. Дълбочината им беше около два метра. В коя от тях бяха изчезнали неканените гости?