Стив Бери
Гробницата на императора (78)

75

Касиопея изчака Малоун, който я прикри с няколко добре насочени изстрела. Той скоро се появи и двамата хукнаха през горичката, използвайки прикритието на други дървета. След тях се разнесе поредният залп, куршумите свирнаха над главите им. Но горичката скоро свърши, а пътеката се извиваше нагоре, съвсем гола. Вдясно от нея зееше бездънна, потънала в сянка пропаст, която започваше от самия ръб и правеше придвижването изключително опасно. Ослепителният диск на слънцето надничаше иззад назъбен връх, чиито склонове все още тъмнееха. На трийсетина метра под краката им се пенеше буен поток, вдигащ високи пръски. Изкачиха поредната стръмнина и поеха между заоблените морени.

После тя зърна моста, за който беше споменал Виктор. Въжетата му бяха опънати между дебели греди, забити в камъните от двете страни на пропастта. Неголеми купчини камъни, наредени един върху друг и споени единствено от хилави храсти. Преминаването по моста беше възможно по дъски, вързани с въже една за друга на разстояние около трийсет метра. В далечината се чуха откъслечни изстрели. Касиопея се обърна. Войниците не се виждаха.

Нови изстрели.

— Може би той отвлича вниманието им — подхвърли тя.

Малоун не реагира, но по лицето му личеше, че е настроен скептично. Пистолетът изчезна в един от джобовете му. Тя направи същото и стъпи на моста.

* * *

В далечината се разнесоха нови изстрели. Ни трепна и погледна към прозореца.

— Ще ти организираме държавно погребение — увери го Тан. — Нещо невиждано досега. Ти все пак си уважаван човек.

— А какво ще правиш след това?

— Ще поема контрола над правителството. Премиерът скоро ще си отиде от този свят. Нормално е постепенно да предаде властта на първия си заместник. И тогава ще започне нашето завръщане към славата.

— Което ще бъде подкрепено от неизчерпаемите петролни запаси?

— Ясно, Соколов те е запознал с някои неща — усмихна се Тан. — Това е добре, защото трябва да знаеш какво пропускаш. Да, така е. Ще сложим точка на проституирането пред руснаци, араби и африканци, ще престанем да се страхуваме от действията на Америка и да правим компромиси, за да могат нашите заводи да работят.

— Значи издирването на онази лампа в Белгия е било част от грандиозния план, изработен от теб и Пау?

— Бъди сигурен, че лампата наистина беше важна. Тя се превърна в отлична примамка за теб. Ти трябваше да умреш там.

— Вместо мен умряха четирима други.

— Самият ти твърдиш, че Пау ги е ликвидирал — сви рамене Тан.

— Но ти заповяда убийството на онзи пилот.

Тан не отговори.

— Нямаш представа за проблемите на Китай — продължи да го притиска Ни.

— Напротив, имам. Тази държава се нуждае от твърда ръка.

— Ти си луд! — поклати глава Ни.

Съдбата му, изглежда, беше решена. Продължаващата стрелба в планината сочеше, че Малоун и Вит също имаха сериозни проблеми.

* * *

Дъските под краката й вибрираха от водата, която се пенеше долу. Малоун беше преминал пръв с довода, че ако мостът издържи него, със сигурност ще издържи и нея. Допълнителната тежест укроти до известна степен страничното клатене, което опъваше нервите й. В момента висяха във въздуха, без никакво прикритие. Бавно и внимателно излизаха от сянката и се насочваха към ярката слънчева светлина. Издълбаната в насрещните скали петметрова фигура на Буда доказваше, че са на прав път.

— Този мост е виждал и по-добри времена — подхвърли тя на Малоун, който се беше обърнал да проследи напредъка й.

— Надявам се да издържи още малко — отвърна той.

Стиснала дебелите странични въжета като парапет, тя внимателно продължаваше напред. Преследвачите им не се виждаха. Но над грохота на падащата вода се появи нов звук. Плътен и басов, той бързо се приближаваше. По скалите на два километра от тях пробяга черна сянка, която изчезна за миг, а после се появи отново, вече възприела ясната форма на хеликоптер. Беше бойна, а не транспортна машина, въоръжена с картечници и ракети.

— Тоя не идва, за да ни помогне — обади се тя.

После нещата изведнъж й се изясниха. Войниците нарочно ги бяха изтласкали насам. Пилотът откри стрелба.

* * *

Тан долови сърдития лай на картечниците и веднага разбра какво става. Пакистанците бяха включили в акцията един от бойните си хеликоптери „Кобра“. Той предварително ги беше уверил, че Китай със сигурност ще си затвори очите за поредното нарушение на въздушното му пространство. После бе настоял работата да бъде свършена както трябва и сам им бе посочил въжения мост като най-удобен обект на нападението. Сега му оставаше да се надява, че Виктор вече се е присъединил към американците и тримата са там, безпомощни мишени за картечниците на хеликоптера. Ако това все още не се беше случило, пакистанските войници щяха да се погрижат за него.

— Аз ще бъда следващият министър-председател на тази страна — обърна се към Ни той. — Китай отново ще се превърне във водеща световна сила. Ще си върнем Тайван, южните провинции, Монголия, а дори и Корея. Ще възстановим и разширим старите граници на страната.

— Именно заради подобни глупости стигнахме до дъното — спокойно отбеляза Ни.

— А ти си мъдрият лидер, който може да ни измъкне от там, така ли? — иронично го изгледа Тан. — Дори не усещаш, че те манипулират. Наивността ти е направо трагична.

— Нима вярваш, че светът ще гледа безучастно глупостите, които се готвиш да извършиш?

— Точно това е най-интересното. Да знаеш, че неизчерпаемите петролни запаси означават огромно предимство. Ако тази информация бъде запазена в тайна и се използва разумно, ние ще бъдем в състояние да предизвикаме краха на повечето от великите сили. Светът се бори за петрол, както децата се бият за бонбони. Отделните държави се бият една срещу друга както физически, така и икономически, за да задоволят потребностите си. За нас ще бъде достатъчно да насочваме тези битки в желаната посока. — Той леко поклати глава. — Армиите им няма да бъдат проблем за Китай. Вероятно разбираш, че едно конкретно познание може да бъде по-мощно от сто атомни бомби.

Обърна се и посочи към вратата.

— Господарят реши, че преди да напуснеш този свят, трябва да видиш нещо. На практика то представлява интерес и за двама ни, защото и аз не съм го виждал.

— Разбира се — кимна Ни. — Нека видим какво ни е приготвил Хегемонът.

* * *

Касиопея се просна по очи на дъските и вдигна глава към Малоун. Хеликоптерът с рев се носеше към тях, бордовите му картечници бълваха огън. Мостчето беше засипано от едрокалибрени куршуми, които разкъсваха въжетата и пробиваха дъските. В следващия миг, обзета от гняв, тя се изправи на колене, измъкна пистолета и откри огън срещу настъпващия враг. Но проклетата машина вероятно беше блиндирана или пък просто летеше прекалено бързо.

— Лягай долу, по дяволите! — изкрещя Малоун.

Следващият картечен откос просто преряза моста. Въжетата и дъските се превърнаха в отломки. Тя усети, че съоръжението всеки момент ще рухне. Малоун скочи на крака. Светкавично преценил, че не може да стигне до нея, той благоразумно опита да се добере до противоположния край на моста, който отстоеше на три метра от него. Вкопчил ръце във въжетата, той усети как дъските пропадат под него. Хеликоптерът профуча над главите им, насочил се към далечния край на дефилето.

Касиопея се вкопчи във въжетата в мига, в който мостът се скъса. Тялото й се люшна във въздуха, блъсна се в скалата и отскочи назад.

Но тя се държеше здраво и дори успя да погледне към насрещната страна. Увиснал на ръце, Малоун бавно се изтегляше нагоре.

Ушите й пищяха от боботенето на хеликоптера и оглушителния грохот на реката.

Когато отново вдигна глава, Малоун вече беше стигнал до ръба на скалата. Стоеше изправен и гледаше към нея. Вкопчила се във въжето, тя продължаваше да се люшка над бездната. Каменната стена беше отвесна и гладка, без пукнатини, на които би могла да се закрепи.

Хеликоптерът направи остър завой в дъното на падината, набра височина и отново се понесе към тях.

— Можеш ли да се покатериш? — изкрещя Малоун, надвиквайки грохота на водата.

Тя поклати глава.

— Направи го! — извика той.

Тя извърна глава да го погледне.

— Изчезвай оттук!

— Само с теб!

„Кобрата“ беше на около километър и бързо се приближаваше. Картечниците й щяха да се задействат всеки момент.

— Качвай се! — изкрещя той.

Тя успя да се вкопчи в скалата, но мъхът се изплъзна изпод пръстите й.

Тялото й се отлепи от камъка и полетя надолу, към пенещите се води на реката.