Стив Бери
Гробницата на императора (67)

64

Ни се втренчи в лицето на Котън Малоун, което излъчваше самоувереността на човек, дръзнал да пресече нелегално държавната граница на Китай. Все още не му бяха доставили информацията за него и за Касиопея Вит. В замяна току-що беше получил рапорт за проведения преди няколко минути разговор по мобилен телефон между Карл Тан и Пау Уън.

Ти обеща да ми доставиш пробата, която е от решаващо значение за нашия план.

Планът вече не е наш, а твой, гласеше отговорът на Пау Уън. Защото си поел контрол над операцията.

— Как се добрахте до него? — беше попитал той.

— Следим всички телефонни номера, с които разполага министър Тан.

— Къде е той?

— Напусна района на борда на държавен хеликоптер. В Сиан го чака самолет, който ще го откара в Кашгар.

Ни си спомни дестинацията, която Пау беше споменал по време на телефонния разговор.

Бао хе диан.

— Каква помощ можете да ми предложите? — обърна се към Малоун той.

— Знам къде е отишъл Пау Уън.

Ни също знаеше, но все пак попита:

— Къде?

— В Залата за съхранение на хармонията.

* * *

Малоун се върна в стаята, следван от Ни Юн. Беше ясно, че отговорът му е бил правилен. Касиопея продължаваше да се изтяга на стола с крака върху масата, но той знаеше, че го е чула.

— Какво знаете за тази зала? — попита Ни.

— Да караме поред — отвърна Малоун и седна на мястото си. — Ние не представляваме проблем за вас.

— Изобщо не знам кои сте.

— Тук сме заради едно четиригодишно момченце — поясни Касиопея, след което му разказа за отвлеченото дете на Лев Соколов.

Той я изслуша с видима загриженост и поклати глава.

— Това е проблем за цялата страна. Всеки ден изчезват стотици деца.

— А какво правите вие по въпроса? — попита Малоун.

— Лично аз нищо — раздразнено отговори Ни. — Но съм съгласен, че нещо трябва да се направи.

— Ние не сме шпиони — обади се Касиопея.

— Може би. Но доведохте Пау Уън, който представлява сериозна заплаха за тази страна.

— Това го вярвам — кимна Малоун.

— Как ще ми помогнете?

— Искам да ми върнете айфона.

Ни се замисли за миг, после отвори вратата и каза нещо на китайски. След броени секунди телефонът беше на масата. Малоун го взе, докосна дисплея и намери снимките.

— Тази я направих в Белгия по време на визитата ни в жилището на Пау Уън — започна той. — Репродукция на географска карта върху коприна, с която той много се гордееше.

Пръстът му леко помръдна и на екрана се появи друга снимка.

— А тази е от вътрешността на гробницата, на пиедестала, върху който би трябвало да лежи тялото на Цин Шъхуан.

Ни се наведе да я разгледа, но не направи никакъв коментар, а просто увеличи кадъра и го сравни с предишния. После измъкна собствения си телефон и натисна бутона за бързо набиране. Изчака да получи връзка и издаде някаква кратка заповед на китайски. Послуша известно време, добави още няколко думи и прекъсна.

Малоун направи опит да прецени този човек, опирайки се на прочетеното по време на полета от Белгия. От опит знаеше, че китайците са трудно разгадаеми. Владеят до съвършенство стратегията да се прикриват и умеят да държат в напрежение както противниците, така и съюзниците си. Мъжът срещу него без съмнение заемаше важен пост и оглавяваше една от най-могъщите институции на Китай. Една негова дума беше достатъчна да реши съдбата на всеки човек по всяко време. Според информацията на Стефани САЩ възприемаха Ни Юн като умерен политик в една държава на фанатици. Далеч по-предпочитан от Карл Тан за нов лидер на Китай. По всяка вероятност и руснаците бяха на същото мнение, тъй като бяха възложили на Виктор Томас да се грижи за Ни Юн. Но Стефани беше добавила, че Държавният департамент не го смята за достатъчно твърд, за да управлява Китай.

Още един Горбачов, беше казала тя.

Телефонът на Ни издаде мелодичен сигнал. Той натисна едно копче, взря се в дисплея и каза:

— Хората, издигнали се на високи постове, притежават ценна информация. Затова моята служба поддържа снимков архив.

— Което означава, че държите у себе си само най-необходимото — заключи Малоун.

Ни кимна.

— Снимката, която ми показахте, пробуди един спомен. В президентството има кабинет, който се използва само от министър-председателя. Сегашният му обитател го е украсил с предмети, които е взел със себе си в началото на мандата си преди девет години. Мебели от розово дърво, вази, ръкописи, дървени паравани. Аз самият съм бил там няколко пъти.

Ни сложи телефона си на масата редом до този на Малоун. Дисплеят му беше по-малък от този на айфона, но изображението върху него беше не по-малко отчетливо.

Копринена карта.

— Виси на една от стените.

Малоун и Касиопея се наведоха над масата.

— Еднакви са — обяви Касиопея.

Малоун моментално схвана за какво става въпрос.

— Аз бях възхитен от нея — добави Ни. — А премиерът ми каза точно онова, което сте чули от Пау Уън. Репродукция на древна карта, която много му харесала.

— Тан и Пау са евнуси — кимна Малоун. — Членове на „Ба“.

Неизказаното увисна във въздуха.

Премиерът?!

— Лично съм му задавал този въпрос — въздъхна Ни. — Той твърди, че е отказал да бъде опериран.

— Повярвахте ли му? — изгледа го Касиопея.

— Има и нещо друго — подхвърли Малоун. — Обърнете внимание на границите на картата в кабинета на премиера.

— Китайски числа — отвърна Ни и посочи към горния ляв край на изображението: — Три, четири, шест, осем, две, пет, едно, седем.

Пръстът на Малоун увисна над йероглифа, който се намираше в лявата вертикална част на рамката.

— Девет. Тук, на най-горния ред. През две цифри над тази деветка се намира четворката.

Очите му внимателно следяха реакцията на Ни.

— Това не са цифри, а йероглифи — отвърна китаецът.

През главите им премина една и съща мисъл.

От древна карта, която някога е виждал.

С известни промени.

— Пау е бил в тази гробница — обяви Малоун.

— Също и премиерът — кимна Ни.

— Затова ли е било прокарано осветлението?

Ни отново кимна. Малоун очерта две линии във въздуха над екраните. Едната надолу от четворката, а другата нагоре от деветката.

— Това е координатна система — каза той. — Като онези, които се използват във всички карти. Използват четворката и деветката — символи на късмета и на липсата на късмет. Пау ми ги показа в подземната библиотека. Бас държа, че точката на пресичане между тези линии има важно значение.

Той взе айфона и увеличи образа. Линиите действително се пресичаха. Какво беше казал Пау? Усамотено място в планините на запад. Маркирано с три йероглифа.

— Значението им е ясно — промърмори Ни. — „Редом със столицата“.

— Дисплеят на вашия телефон е твърде малък, за да ни ги покаже — кимна Малоун. — Но ако разгледаме снимката в детайли, тези три символа със сигурност ще се окажат на същото място.

Ни проведе още един разговор. Отговорът на запитването му дойде бързо. Положителен. Телефонът му отново иззвъня. Той натисна един бутон и изчете съобщението. Малоун забеляза смайването, което се изписа на лицето му. Двамата с Касиопея мълчаливо изслушаха обясненията, които последваха. Хората на Ни току-що бяха прехванали още един разговор между Тан и Пау.

— Между тях очевидно възникват търкания. Пау Уън е подмамил Тан, а сега иска да направи същото и с мен. Преди няколко години създадохме интернет сайт, в който всеки можеше да докладва за корупция. Пау го познава много добре, чувал съм го лично от него. А сега е пуснал специално съобщение: Съобщете на министър Ни, че го очаквам в Залата за съхранение на хармонията. Там всичко е затънало в корупция. Предайте на Касиопея Вит, че тук ще намери онова, което търси.

— Какъв мръсник! — възкликна Касиопея. — През цялото време е знаел къде се намира детето!

— Разполага с невероятна информационна мрежа — поклати глава Малоун. — Вече знае, че сме оцелели и сме задържани от вас.

— Шпиони! — процеди Ни.

— Трябва да отидем там! — надигна се Касиопея.

— В момента Карл Тан пътува на запад — кротко напомни Ни.

— Но тя е права — възрази Малоун. — Наистина трябва да отидем.

— Не мога да го позволя — поклати глава Ни.

— Защо? — кипна Касиопея. — Готова съм да се обзаложа, че знаете всичко за „Ба“. Също и за Пау Уън. Не познавам лично Карл Тан, но от конфронтацията с него разбрах, че той е опасен тип. Няма как да узнаем докъде може да стигне. След като Русия и Америка работят заедно да го спрат, значи положението е сериозно. Знам, че имате проблем с Виктор Томас, и не одобрявам онова, което той направи с онзи пилот. Но в същото време спаси и вас, нали? Започва да става ясно, че премиерът също е замесен. Вие изобщо не ни познавате, министре. Но в момента нямате по-верни съюзници от нас. — Ръката й посочи телефона на масата. — Развръзката ще се случи именно там, при това много скоро! — Погледна часовника си. — Наближава седем вечерта. Наистина трябва да тръгваме!

— Първо трябва да се случи нещо друго — отвърна Ни с видимо смекчени черти. — Преди малко ме информираха за него.

Малоун въпросително го погледна.

— Открихме Лев Соколов. В момента пътува насам.