Чарлс Къминг
Шесторката от Кеймбридж (58)

57

Първоначално Таня бе останала с впечатление, че срещата й с Бренан ще бъде на четири очи. Когато Дез й позвъни първия път, тя току-що бе осведомила шефа си, че укрива Гадис в дома си в Ърлс Корт, „докато не намерим друг начин да го опазим“. Бренан спокойно бе приел новината, както и разкритието, че Таня бе активирала две отделни агентурни мрежи в Австрия и Будапеща, за да ексфилтрира Гадис от Виена.

Ала появата в кабинета на Максим Кепица малко след втория й разговор с Дез я изуми. До този момент, дори да изпитваше съмнения, тя бе предпочела да прилага по отношение на Бренан презумпцията за невинност и го смяташе за, общо взето, почтен човек. В края на краищата убийството на Уилкинсън в Клайнес Кафе можеше да е и чиста случайност; тя нямаше доказателства, че шефът й е сигнализирал на ФСС за движенията на бившия си колега. Ала от държането на Кепица и особено от дебелашката мечешка прегръдка, с която удостои шефа й още с пристигането си, вонеше на гнило.

— Мистър Кепица е дошъл, за да ни помогне да изясним случилото се във Виена — започна Бренан.

— Ах, нима?

Таня помнеше какво бе казала на Гадис, докато се връщаха от „Гетуик“. Не съм се хванала на тази работа, за да гледам как шефът ми се мазни на Кремъл и излага на риск живота на невинни. Вече всичко беше ясно. Тя нямаше намерение да продължи и занапред да служи на човек, който бе готов да си затвори очите пред хладнокръвното убийство на поне двама британски граждани, само и само да запази статуквото на отношенията между Уестминстър и Москва.

— Ето как стоят нещата — продължи Бренан. — Британското правителство има подписани договори с Русия в гражданската и военната област на стойност десетки милиарди рубли. Тяхното изпълнение ще бъде сериозно застрашено от всякаква смяна на кремълското ръководство.

— Смятате ли? — Това бе една от най-нескопосаните теории, които Таня бе чувала през цялата си кариера на Воксхол Крос.

— Ти знаеш, Таня, не по зле от мен самия, че човекът, който има най-големи шансове да замени Сергей Платов при евентуални избори в Русия, е крайно враждебен към Великобритания, Съединените щати, към целия европейски проект. Едва ли би било в наш интерес да спомогнем за идването на власт на подобен индивид.

В класацията на Таня за версии, съшити с бели конци, тази теория твърдо зае второто място. Кепица обаче кимаше енергично. Изведнъж Таня разбра накъде биеше Бренан. Беше очевидно. Защо не се бе досетила преди? Платов знаеше, че оригиналният запис на разпита му е у Бренан. МИ6 от години използваха записа, за да упражняват натиск върху него. Ако в един момент Москва станеше твърде несговорчива, Бренан просто щеше да му набие обръчите с помощта на касетата. „Не пипай природния ни газ.“ „Подшушни там нещо на иранците.“ МИ6 трябваше да са луди, за да свалят президент на Русия, когото държаха под контрол.

— Готови сме да предложим на доктор Гадис сто хиляди лири, което е горе-долу толкова, колкото му е нужно, за да се измъкне от бремето на непосилни дългове. — Бренан крачеше из кабинета си, като от време на време се спираше, за да погали с ръка гърба на един том на сър Уинстън Чърчил. — В замяна на това той се задължава да преустанови веднъж завинаги всякакви научни изследвания и академични публикации относно Едуард Крейн и агента, наречен Атила. Освен това, разбира се, доктор Гадис се ангажира да изтрие от паметта си факта, че господин Платов в момент на младежко своеволие е предложил услугите си на МИ6 в един исторически период, който е бил доста напрегнат за страната му. — Кепица нервно се покашля. Бренан улови погледа му и озари втория секретар с блага усмивка. — От своя страна Максим ще се погрижи разните безотговорни елементи в руския държавен апарат, които, макар и дълбоко погрешно, може да са си внушили, че едва ли не действат по указания на господин Платов, да бъдат поставени под контрола на ФСС. С други думи, ще им бъде наредено да преустановят всякакви активни действия срещу доктор Гадис, който в края на краищата е британски гражданин и учен с доста солидна международна репутация. Единственото, което искаме, е тази врява да утихне, за да си гледаме работата на спокойствие.

Таня погледна към Кепица. Беше дребен мъж с вид на квартален побойник и садист; тя си каза, че й напомня Платов. Дори видимо скъпият му, шит по поръчка костюм някак простееше на него.

— Значи мистър Кепица знае за касетата?

— Каква касета? — Бренан й се стори леко разтревожен.

— С разпита на Платов от МИ6 в Дрезден. Записан е на видео. Лично от Уилкинсън. Който е изпратил копие на Катя Левет. В момента Гадис е на Тайт стрийт и се опитва да я открие в мазето на Холи.

— Не разбирам — обади се Кепица, като се попипа по брадата.

— Много е просто всъщност — каза Таня, която внезапно се почувства освободена от всякакви задръжки. — Виждате ли, Гадис много добре знае, че ще се опитате да го убиете, ако не притежава застрахователна полица. Вие вече убихте приятелката му, убихте Калвин Съмърс, убихте Бенедикт Майснер и накрая убихте Робърт Уилкинсън. Вие може да си тръгнете от тази стая с обещания за вечен мир и с твърдото уверение, че ФСС не храни лоши чувства към Сам Гадис, но нека си го кажем честно: фактите ви изобличават. Вашата организация е печално известна в историята със склонността си да затваря устата на неудобни свидетели, които знаят твърде много. А Гадис е точно такъв: знае твърде много. Знае например че тъй нареченият спасител на Русия е жаден за власт бандит, който е бил готов да измени на отечеството си в труден час.

Кепица поглеждаше умолително към Бренан, сякаш искаше да намекне, че е под достойнството му да бъде обиждан толкова нагло, особено от жена. Бренан за малко щеше да му угоди, ако Таня Акосела не бе прерязала и двамата с поглед, от който повя арктически студ.

— Касетата е неговата застрахователна полица — каза тя. — Допускам, че доктор Гадис вече е направил необходимото, ако нещо се случи с него, записът да бъде предоставен на всички новинарски канали, да бъде качен на всички интернет сайтове в цивилизования свят. От друга страна, ако го оставите на мира, той ще се върне тихо и кротко към работата си в колежа и ще забрави, че се е срещал с нас.

Бренан се обади пръв:

— Ами Крейн?

— Няма го. Забравен е. Вече е късно за това. Крейн си остава един мит.

Кепица отново се размърда на стола си. Изглеждаше ядосан, че Бренан не се бе притекъл по-енергично в негова защита. Той реши да вземе нещата в свои ръце, скочи от стола и насочи цялото си внимание към Таня.

— Позволете да се изразя съвсем ясно, млада госпожице. Моля ви най-официално да оттеглите твърденията си, вменяващи вина на моето правителство, в случай че нещо непредвидено се случи с доктор Гадис. Британските журналисти и учени могат да пишат каквото си пожелаят за Русия и руските политици, това ни най-малко не засяга ФСС. Ние не смятаме доктор Гадис за враг на руската държава само защото е написал някаква си книга…

Дори Бренан изглеждаше смутен от безочието, с което бе изречена тази лъжа. На свой ред Таня беше благодарна за предоставената й възможност да изпържи Капица в собственото му лицемерие.

— Аха, значи британски учени може да пишат, така ли? Но ако го направи руски учен или украински журналист — да речем, Катерина Тихонова, — това е друга работа. За вас е нищо да убивате хора, нали, господин Кепица? Да ги тровите. Да пращате убийци да ги застрелят в собствените им домове. Да ги оставяте да гният в затвора и да им отказвате елементарна медицинска помощ. Това ли искате да докажете?

Руснакът вече посягаше към куфарчето си. Таня очакваше да каже: „Чух достатъчно“, но той предпочете изтърканото:

— През живота ми никой не ме е обиждал така.

— Ха! Обиждали са ви и повече — сопна се Таня. — Но преди да си тръгнете, Макс, ще ви помоля да кажете на сър Джон защо двама ваши оперативни служители седят в мерцедес на руското посолство и наблюдават апартамента на Холи Левет тъкмо в този момент? Обяснете му. Бих желала да чуя какво ще измислите. Нали доктор Гадис беше безобиден британски учен? Ако е така, защо се интересувате толкова от личния му живот? Да не би заради касетата? Може би се опитвате да се доберете до нея преди него?

— Вярно ли е, Максим? — попита Бренан.

Кепица тръгна към вратата.

— Тази среща приключи — изръмжа той, като хвърли на Бренан погледа на човек, който вече планира отмъщението си. — А следващия път, когато реша да те навестя, Джон, очаквам към мен да се отнасят с повече уважение.