Чарлс Къминг
Шесторката от Кеймбридж (14)

13

Чудесата приемат най-различни форми. Това конкретно чудо се случи късно в неделя вечер, докато Холи Левет готвеше вечеря в апартамента си на Тайт стрийт. Гадис се беше излегнал на канапето, зачетен във вестника, с чаша вино подръка. Лаптопът на Холи беше отворен на ниската масичка пред него и той се провикна към кухнята:

— Имаш ли нещо против да си проверя имейлите?

— Не, разбира се, заповядай.

Гадис влезе в служебната си поща и прещрака едно след друго получените съобщения. Имаше едно от Наташа в Испания, друго от колега във Вашингтон, както и циркулярна петиция от негов далечен роднина в щата Вирджиния, който молеше близки и роднини да си купят изданието с меки корици на последната му книга. Гадис надникна и в папката за спам — най-отгоре се мъдреше оферта „Стани господар на вселената, размахай могъщия меч в панталона си“, а по-надолу, под всевъзможни реклами за вечерни курсове, самоучители по какво ли не и „Виагра“, той забеляза едно съобщение, което го накара да разтърка недоверчиво очи.

[email protected] Ви е изпратил защитено съобщение през Hushmail. За да го прочетете, моля, отворете следната уеб страница…

Отдолу беше даден същият линк, както в съобщението до хотмейл адреса на Шарлот. Гадис хвърли поглед към кухненската врата, през която всеки момент щеше да влезе Холи с две димящи купи спагети. Той кликна върху линка и отново се озова в сайта на хъшмейл.

Вашето съобщение е защитено с въпрос и таен отговор, зададени от подателя. За да го получите, трябва да отговорите правилно на въпроса дума по дума. Имате право на пет грешни отговора.

Въпрос: Кой беше лекарят в „Сейнт Мери“, Падингтън, през 1992-ра?

Гадис припряно написа отговора:

Бенедикт Майснер.

Отговорът беше грешен. Оставаха му още само четири опита.

Сам написа „Бен Майснер“ и изруга на глас, когато системата отново отхвърли отговора му. Той отпи глътка вино и си каза, че третия път няма как да не му провърви. Написа „Д-р Бенедикт Майснер“ и като шепнеше задъхано „Хайде, хайде!“, натисна клавиша Return.

Сякаш изщракаха ключалки и врата на сейф се отвори пред очите му. На екрана се появи лично съобщение, адресирано до него.

Драги д-р Гадис,

Познавах много добре Еди Крейн. Всъщност мога да кажа, че той беше най-добрият ми приятел в продължение на повече от петдесет години. По причини, които се надявам да Ви се изяснят, това не е информация, която смятам да пускам в публичното пространство.

Ако искате да се свържете с мен, предлагам да се явите в клона на книжарницата „Уотърстоун“ на Уинчестър Хай стрийт в понеделник, 11 ч. преди обяд. Ако този ден и час не са Ви удобни, не отговаряйте пряко на имейла ми. Вместо това изпратете празен имейл, като в полето „Относно“ напишете „Книга“, на следния адрес: [email protected]

Ако сте в състояние да се разходите до Уинчестър, моля, носете със себе си брой на „Интърнешънъл Хералд Трибюн“ и още щом влезете в книжарницата, тръгнете направо към горния етаж. Така ще мога лесно да ви позная. Все нещичко съм научил от Еди за шпионския занаят.

Искрено Ваш

Томас Нийм

Гадис загуби ума и дума. По какъв начин Нийм бе научил, че разследва смъртта на Крейн? В този момент Холи извика от кухнята: „Вечерята е готова!“. Като чу гласа й, той за малко не падна от канапето. Очите му пробягаха още веднъж върху текста. Даваше си сметка, че трябва да премахне от компютъра й всякакви следи от кореспонденцията с Нийм, но не знаеше как най-бързо да изчисти паметта на браузъра.

Чу как в кухнята се драсна клечка кибрит. Холи палеше свещи. Не знаейки какво да прави, той просто излезе от пощата си и загаси компютъра. Когато затваряше капака, Холи подаде глава през вратата.

— Мислех спагетите да ги ядем тази вечер!

— Разбира се. — Гадис се надигна от канапето. В главата му гъмжеше от въпроси, а чашата в ръката му беше празна. — Какво знаеш за Уинчестър?